Никола Малешевски

Никола Спасов Чапкънов, познат и под прозвището Малешевски и Чичо Крюгер,^[1] е български революционер, пунктов началник на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Дупница.^[2]

Никола Малешевски
български революционер
Роден	Никола Спасов Малешевски 1850 г. Берово, Османска империя
Починал	7 февруари 1945 г. (95 г.) Дупница, Царство България
Учил в	Солунска българска мъжка гимназия
Никола Малешевски в Общомедия

Биография

Писмо на Гоце Делчев до Никола Малешевски: „Отцѣпленията и разцѣпленията никакъ да не ни плашатъ. Действително жалко е, но що можемъ да правимъ, когато си сме българи и всички страдаме отъ една обща болѣсть! Ако тая болѣсть не сѫществуваше въ нашитѣ прадѣди, отъ които е наследство и въ насъ нѣмаше да попаднатъ подъ грозния скиптъръ на турскитѣ султани…"^[3]

Войводите Иван Атанасов – Инджето, Кръстьо Захариев, Кочо Муструка с легалните дейци Никола Малешевски, Георги Христов, Михал Христов и неизвестен в Дупница

Гьорче Петров, Никола Малешевски, Гоце Делчев

Таската Серски, Никола Малешевски, Димитър Зографски и Марко Лазаров. Източник Държавна агенция „Архиви“

Никола Малешевски е роден в 1850,^[4] в 1852,^[5] в 1856 или 1857 година в Берово, тогава в Османската империя.^[2] Племенник е на Димитър Беровски.^[2] Получава основното си образование в родното Берово.^[4] Развива революционна дейност в Малешевско и Пиянешко, и участва в подготвеното от Димитър Беровски Разловско въстание през 1876 година.^[2]

Плоча на мястото, където се е намирала къщата на Никола Малешевски в Дупница.

След неуспеха на бунта се преселва в Дупница, където става секретар на комитета „Единство“. Тук се включва активно в дейността на Македонската организация. През 1895 година е сред учредителите и на македонско дружество „Единство“ в Дупница, на което е избран за член на настоятелството.^[6] След Четническата акция през 1895 година установява контакти с представители на Върховния комитет. Делегат е на Втория (1895),^[7] Третия (1896), Шестия (1899), Седмия (1900) и Осмия македоно-одрински конгрес (април 1901).^[8]

През 1896 година Гоце Делчев го назначава за пунктов началник на ВМОРО в Дупница.^[9] В 1899 година Никола Малешевски и Гоце Делчев привличат Яне Сандански към организацията.

Никола Малешевски подпомага отвличането на Елън Мария Стоун през 1901 година. До 1903 година ръководи пренасянето на оръжие, пари и материали за вътрешността на Македония. По време на Илинденско-Преображенското въстание войводата Кръстьо Асенов се жени за дъщерята на Никола Малешевски, Анна. След потушаването на въстанието Никола Малешевски спомага придошлите бежанци.

През Балканската война Никола Малешевски ръководи чета в авангарда на Седма пехотна рилска дивизия и освобождава Малешевско и Пиянешко.

След 1920 година е близък до възстановената ВМРО, заради което през 1923 година е арестуван по заповед на правителството на БЗНС^[10].

Според някои сведения умира през 1935 година в Дупница,^{[11][12][13][14][15]} макар че по-вероятна година на смъртта му е 1945.^{[16][4][17][18]} В град Дупница на мястото, където някога е била къщата на Малешевски, е поставена паметна плоча. Личният архив на Малешевски се намира в Българския исторически архив на Националната библиотека „Св. св Кирил и Методий“ в София и частично в Държавна агенция „Архиви“.^[19]

Литература

• Гоцев, Славчо. Никола Спасов Малешевски (1850 – 1945). Живот и дело. София, 2019, 164 стр.