Седми македоно-одрински конгрес
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Седмият македоно-одрински конгрес на Македонската организация се провежда в град София от 30 юли до 5 август 1900 година. Конгресът прекръщава организацията на Македоно-одринска след връщането в нея на отцепилото се в 1896 година одринско дружество „Странджа“.[1]
Remove ads
Делегати
На конгреса присъстват 89 делегати и двама представители на Вътрешната организация Гоце Делчев и Гьорче Петров.
За председател на конгреса е избран Тодор Някшев, подпредседатели са доктор Димитър Владов и доктор Петков, а секретари са Ст. Баръмов, Христо Негенцов, Александър Конев и Антон Попстоянов.[5]
Remove ads
Решения
Седмият конгрес констатира, че причините за неразбирателствата между Вътрешната организация и Върховният македоно-одрински комитет лежат в:
| „ | различността на програмите и в духът на дейците[6] | “ |
На конгреса започва дискусия с цел достигане до съгласие за програмите на двете организации се стига до следните идеи:
1. Македонското движение по своята природа е масово.
2. То не е и не може да бъде дело на политици.
3. Автономията на Македония не трявба да се свързва с тази на княжеството поради някакви техни комбинации.[7]
На осмото си заседание на 4 август 77 делегати на конгреса избират нов Върховен комитет и Контролна комисия в състав:
На последното девето заседание на конгреса Борис Сарафов заявява, че:
| „ | най-важното, което се очакваше от конгреса, се изработи: трасира се най-правият път за македонската кауза - революцията... [делегатите] ще бъдат престъпници, ако след даването на гласа си за революцията занемарят или вложат партизански раздори в делото.[8] | “ |
Remove ads
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads