Трекляно (община)

Община Трекляно се намира в Западна България и е една от съставните общини на област Кюстендил.

Трекляно (община) 42.55, 22.583
Общи данни
Област	Област Кюстендил
Площ	237.6 km²
Население	1 016 души
Адм. център	Трекляно
Брой селища	19
Сайт	www.trekliano.eu
Управление
Кмет	Радко Петрунов (БСП – ОЛ; 2011)
Общ. съвет	11 съветници БСП (6) ГЕРБ (3) ВМРО (2)
Трекляно (община) в Общомедия

Сградата на общинската управа

География

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в най-северозападната част на област Кюстендил. С площта си от 237,6 km² заема 5-о място сред 9-те общини в областта, което съставлява 7,79% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

• на север – община Трън, област Перник;
• на изток – община Земен, област Перник;
• на юг – община Кюстендил;
• на запад – Република Сърбия.

Природни ресурси

Релеф

Релефът на община Трекляно е ниско и средно планински и изцяло попада в пределите на историко-географската област Краище.

На територията ѝ се простират изцяло или частично части от шест планини.

Средата на общината се заема от Кобилска планина. Тя се простира между Треклянска река и десният ѝ приток Добридолска река на изток и юг, река Уйнещица (ляв приток на Драговищица, от басейна на Струма) на запад и Бъзовичка река и десният ѝ приток Метохийска река на север. На запад в района на село Уши се свързва с Изворска планина, а на юг, северно от село Брест – със Земенска планина. Най-високата ѝ точка е връх Бели камък (1356 m), разположен западно от село Габрешевци.

От юг на север, по границата с Република Сърбия, в пределите на община Трекляно попадат източните части на три планини. На север от долината на река Драговищица и на запад от левия ѝ приток Уйнешка река е разположена Изворска планина. В района на село Уши се свързва с Кобилска планина, а югозападно от село Долно Кобиле чрез седловината Славчето – с Милевска планина. Нейната максимална височина е граничният връх Плоча 1242 m, издигащ се западно от село Горни Коритен.

Районът северно от седловината Славчето, до границата с Република Сърбия на запад и Треклянска река на изток, се заема от източните разклонения на Милевска планина. Тази планина заема около 1/3 от цялата територия на общината и в нея се намира най-високата ѝ точка – връх Милевец (1733 m), разположен на държавната ни граница, югозападно от село Метохия.

В най-северозападния ъгъл на общината, на границата със Сърбия и община Трън се намира Царичка планина. Чрез високи седловини те се свързва на юг с Милевска планина, а на север – с планината Кървав камък. Нейният най-висок връх Острица (1671 m) се издига северозападно от село Драгойчинци, на граничната бразда.

По източната периферия на община Трекляно са разположени части от други две планини. На изток от долината на Треклянска река до границата с област Перник се простират западните склонове на Пенкьовска планина. Най-високата ѝ точка в пределите на общината е връх Златовършец (1182 m), намиращ се североизточно от село Косово, на границата с община Трън.

Югоизточните предели на общината са заети от северните части на Земенска планина. На северозапад, в района на село Брест тя се свързва чрез седловина с Кобилска планина. Най-високият ѝ връх Тичак (1295 m) се издига североизточно от село Добри дол.

Източно от село Габрешевци, в коритото на Треклянска река се намира най-ниската точка на община Трекляно – 700 m н.в.

Води

Най-голяма река в община Трекляно е Треклянска река (десен приток на Струма). Тя протича през общината с част от горното и част от средното си течение през селата Косово, Трекляно и Габрешевци в дълбока долина със стръмни склонове. На изток и север от нея е разположена Пенкьовска планина, а на запад и юг – Милевска, Кобилска и Земенска планина. Основните ѝ притоци са десни – Бъзовичка река с десния си приток Метохийска река, която се влива в нея при село Трекляно, и Добридолска река, вливаща се в нея при село Габрешевци.

Население

Етнически състав (2011)

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[1]

	Численост	Дял (в %)
Общо	629	100,00
Българи	613	97,46
Турци	–	-
Цигани	12	1,91
Други	1	0,16
Не се самоопределят	1	0,16
Неотговорили	2	0,32

Населени места

Общината има 19 населени места с общо население 434 души към 7 септември 2021.^[2] Тя е най-малката по население община в България. Населението се увеличава през периода април-септември, когато по родните места се завръщат възрастните хора, прекарали зимата в градовете при деца и внуци.

Списък на населените места в община Трекляно, население и площ на землищата им

Населено място	Население (2021 г.)	Площ на землището, km2	Забележка (старо име)	Населено място	Население (2021 г.)	Площ на землището, km2	Забележка (старо име)
Брест	-	5,964		Киселица	12	12,031
Бъзовица	9	8,927	Бозовица	Косово	11	24,690
Габрешевци	25	10,106		Метохия	3	13,033
Горни Коритен	14	14,887		Побит камък	-	3,946	Побиен камък
Горно Кобиле	2	2,590		Средорек	42	11,100	Средореки
Добри дол	19	24,247		Сушица	20	24,539
Долни Коритен	17	-	в з-щето на с. Сушица	Трекляно	195	28,461
Долно Кобиле	7	6,387		Уши	15	15,394
Драгойчинци	4	23,804	Кадревица	Чешлянци	8	8,357
Злогош	31	21,559		ОБЩО	434	237,600	1 населено място е без землище

Административно-териториални промени

• през 1946 г. – осъвременено е името на с. Бозовица на с. Бъзовица без административен акт;
• МЗ № 251/обн. 06.03.1946 г. – признава н.м. Средореки (от с. Драголевци) за отделно населено място с. Средореки;
• Указ № 21/обн. 27 януари 1953 г. – заличава селата Драголевци и Лечевци и ги присъединява като квартали на с. Средореки;
• Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – заличава с. Царица и го присъединява като квартал на с. Побиен камък;
• Указ № 183/обн. 14.05.1957 г. – признава н.м. Въшчукар (от с. Чешлянци) за отделно населено място – м. Въшчукар;
• Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на м. Въшчукар на м. Възчукар;

– осъвременява името на с. Побиен камък на с. Побит камък;

– уточнява името на с. Средореки на с. Средорек;

• Указ № 757/обн. 08.05.1971 г. – заличава м. Възчукар и я присъединява като квартал на с. Метохия;

– заличава м. Гелчина и я присъединява като квартал на с. Киселица;

• Указ № 2294/обн. 26.12.1978 г. – заличава с. Шатковица поради изселване.

Транспорт

През общината преминават частично 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 50,6 km:

• последният участък от 2 km от Републикански път III-623 (от km 67 до km 69,0);
• участък от 21,3 km от Републикански път III-637 (от km 36.2 до km 57,5);
• последният участък от 16,7 km от Републикански път III-6012 (от km 6,9 до km 23,6);
• последният участък от 10,6 km от Републикански път III-6372 (от km 24,5 до km 35,1).

Топографска карта

• Лист от карта K-34-57. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-34-58. Мащаб: 1 : 100 000.

Външни препратки

Официален сайт на община Трекляно

Източници

• Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.