Чешлянци

Чѐшлянци е село в Западна България. То се намира в община Трекляно, област Кюстендил.^[2]

Чешлянци
Чешлянци 42.575145, 22.528616 Чешлянци
Общи данни
Население	17 души[1] (15 март 2024 г.) 2,11 души/km²
Землище	8,357 km²
Надм. височина	878 m
Пощ. код	2556
Тел. код	07927
МПС код	КН
ЕКАТТЕ	81325
Администрация
Държава	България
Област	Кюстендил
Община    – кмет	Трекляно Радко Петрунов (БСП – ОЛ; 2011)

География

Село Чешлянци се намира в планински район Краище, по северозападните склонове на Милевската планина по долината на Драгойчинска река, на 15 km северозападно от общинския център – село Трекляно.

Селото е разпръснат тип, образувано от махали: Село(центъра), Буковица, Бара, Радоина орница, Ясикаре, Милчанци, Вишурци, Ябуковица.

Допуска се, че името на селото произхожда от думата чешъль, което на местния диалект означава гребен.

История

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от късноантично и късносредновековно селище свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност.

Село Чешлянци е старо средновековно селище. В турски документ от 1626 – 1627 г. за събиране на данъка джизие от войнуците в Кюстендилския санджак, са записани селата Горна чешне с 24 ханета и Долна чешне – с 8 ханета.

в където фигурира с името Обри дол и 9 данъкоплатци.

Религии

Село Чешлянци принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Исторически, културни и природни забележителности

• Късносредновековна църква. Намира се на 2 км северозападзно от кметството, в гробищата на махала Вишорица. Малка еднокорабна и едноапсидна църква с вътрешни размери 8 Х 4 м. с дебелина на зидовете – 60 см. Стените са градени от ломени камъни и кал. Запазената им височина е около 0,60 – 0,80 м.

Литература

• Захариев, Йордан. Сборник за народни умотворения и народопис. книга XXXII. Кюстендилско Краище, София, 1918 г., изд. БАН., с.466-472;
• Чолева-Димитрова, Анна М. – Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт.
• Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – Археологически паметници от Кюстендилско. Част I. Археологически паметници от Кюстендилското Краище., Велико Търново, изд. Фабер, 2002 г., с.44;