Орово

Орово, още Рахово или Орехово (на гръцки: Πυξός, Пиксос, до 1928 година Ράχωβα, Рахова или Όροβο, Орово, катаревуса Όροβον, Оровон^[1]), е бивше село в Република Гърция на територията на днешния дем Преспа, област Западна Македония.

Тази статия е за селото в Преспа. За селото в Чеча вижте Орхово.

---

Орово Πυξός
— село —
Орово 40.75414, 21.00264 Орово Орово
Страна	Гърция
Област	Западна Македония
Дем	Преспа
Географска област	Голема Преспа
Надм. височина	1080 m
Орово в Общомедия

География

Развалините на селото са разположени между Голямото и Малкото Преспанско езеро в подножието на планината Слива на запад и Цуцул на изток.^[2]

История

В Османската империя

Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Орахова с 14 семейства.^[3]

Църквата в селото „Света Петка“ е от XIX век и е защитен паметник.^[4]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Орехово (Oréhovo) е посочено като село в каза Ресен с 26 домакинства и 78 жители българи.^[5]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Орѣхово живеят 172 жители българи християни.^[6]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Ореово е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 28 къщи.^[7]

След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.^[8] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Орехово (Orehovo) има 184 българи екзархисти.^[9] Според Георги Трайчев през 1911/1912 година в Орово има 44 къщи с 377 жители и функционират църква и училище с 1 учител.^[10]

В Гърция

През Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата война Орово попада в Гърция.

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Орово има 40 къщи славяни християни.^[11]

След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в селото е създадена чета на българската паравоенна организация Охрана.^[12]

По време на Гражданската война Орово е последното седалище на временното правителство на Демократичната армия на Гърция, което се установява тук след битката на Вич, преди се оттегли в Албания. След Гражданската война селото е изоставено от жителите си и повечето от къщите са унищожени в 1950 година от пожар. Оцелява само църквата „Свети Николай“, построена в 1910 година.^[13]

Личности

Родени в Орово

• Иван Наумов (? – 1917), български революционер от ВМОРО
• Сотир Миовски (? – 1949), гръцки комунист; в 1947 година се присъединява към ДАГ; сражава се на Вич и Грамос; завършва военното училище при щаба на ДАГ; на 23 януари 1949 година става младши лейтенант; на 29 юли 1949 година става лейтенант; на 11 август 1949 година е убит на Лисец по време на Операция „Пирсос“^[14]
• София Ставрева Станева (1912 - ?), членка на АФЖ, помагачка на ЕЛАС; след разгрома на ДАГ в 1949 година емигрира в Полша, от 1952 година в СССР, а от 1959 година с мъжа си Атанас Димитров Танев се установява във Варна, България; оставя спомени^[15]
• Томе Миовски (18 август 1933 – ?), македонски общественик в Австралия, автор на „Австралия и македонските доселеници“ (1971) и „Orovo and its folks in the past“ (2006)

Други

• Филип Наумов (р. 1961), съдия в Мансфийлд, Охайо, по произход от Орово