Ошин

Ошин, още Ошен или Ошани (на гръцки: Αρχάγγελος, Архангелос, до 1925 година Όσσιανη, Осяни,^[1] на мъгленорумънски: Ossiani, на румънски: Oşani), е село в Егейска Македония, в област Централна Македония, дем Мъглен, Гърция.

Тази статия е за селото в Гърция. За селото в България вижте Ошаните.

---

Ошин Αρχάγγελος
— село —
Центърът на селото
Ошин 41.082222, 22.28 Ошин Ошин
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Дем	Мъглен
Географска област	Влахомъглен
Надм. височина	820 m
Население	540 души (2021 г.)
Ошин в Общомедия

Карта на Влахомъглен.

Георгафия

Селото е разположено на 820 m надморска височина високо в северозападната част на планината Паяк, на 33 km североизточно от Къпиняни.^[2] На северозапад от Ошин е планината Кожух (Дзена), а на юг е връх Козяк. На изток е разположено голямото влашко село Люмница (Скра).^[3]

История

Етимология на името

Според Теодор Капидан името на селото произлиза от турската дума хош (добре) и оттам Хошани и Ошани.^[4] Според друга версия е от латинската дума hostia, приношение, жертва. Трета версия го свързва с българската дума осем, тоест осмото село, основано от жителите на седемте села.^[5]

Античност и Средновековие

Археологически разкопки в 1973 година разкриват некропол от късноримската епоха. Визнатийските автори говорят за село Хостяни или Хостянес (Χώστιανη, Χώστιανες).^[5]

В Османската империя

В края на XIX век Ошин е едно от големите влашки (мъгленорумънски) села във Влахомъглен. Според традицията е основано от жителите на седем села.^[5] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Осани (Ossani), Мъгленска епархия, живеят 1500 гърци.^[6] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Ошин живеят 1500 власи християни.^[7]

В Ошин пуска корени румънската пропаганда и власите в селото се откъсват от елинизма и започват да се румънеят. От 1884 до 1920 година в селото има румънско училище.^[8] В 1906 година в него преподава Стоя Пампор.^[9] В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО^[10] и селяните подпомагат четата на Иванчо Карасулията, заради което в 1905 година 20 души от селото са осъдени на различни срокове затвор.^[11] В 1905 година гръцки андарти нападат Ошинския манастир и убиват игумена му.^[12]

Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ошани има 1260 власи и в селото има влашко училище.^[13]

До Балканската война в селото функционират две църкви – „Свети Николай“, в която се служи на гръцки и „Света Богородица“, в която се служи на румънски език.^[14][8]

По време на Балканската война 4 души от Ошин се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[15]

В Гърция

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Ошин има 200 къщи власи християни.^[16] По време на Първата световна война, тъй като селото е на фронтовата линия, населението му е изселено.^[2]

От 1919 година е самостоятелна община, към която в 1928 година е присъединен и Ошинският манастир „Свети Архангел Михаил“. В 1925 година селото е преименувано на Архангелос на името на манастира.^[3]

В 1925 година 85 семейства от селото се изселват в Румъния и са настанени в Добруджа - Кочина, Айдоду, както и в Букурещ.^[17]

В 1956 година към Ошин е присъединено и землището на заличеното съседно българско село Лесково. В 1997 година общината е присъединена към дем Къпиняни (Ексаплатанос).

Икона от Ошинския манастир с румънски надпис.

Ошин е най-голямото мъгленовлашко село. Според изследване от 1993 година селото е чисто влашко (709 жители в 1981 г.) и влашкият език в него е запазен отлично.^[18] Жителите на селото днес се заимават предимно с животновъдство, земеделие и туризъм. Произвеждат се картофи и череши.^[2]

Основни забележителности са Ошинският манастир „Свети Архангел Михаил“, на който е прекръстено и селото и селската църква „Свети Николай“, изписана през 1842 година от майсторите крушевчани Анастас и Наум. В селото фунционира Културно-образователната асоциация на власите в Архангелос. В Солун също има Асоциация на солунчаните от Архангелос.

Прекръстени с официален указ местности в община Ошин на 6 август 1969 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Горичка[19]	Κορίσκα	Дасаки	Δασάκι[20]	връх в Паяк на Ю от Лесково[19]
Лоске[19]	Λόσκε	Какотопия	Κακοτοπιά[20]	връх в Паяк на Ю от Лесково[19]
Сьопища Страна	Σιόπιστα Στράνα	Плая	Πλαγιά[20]
Бистрица[21]	Μπρίστριτσα	Катарорема	Καθαρόρεμα[20]	река Ю от Лесково[21]
Здупут[22]	Σδούπουτ	Крио	Κρύο[20]	река на Ю от Лесково[22]
Студен рид[19]	Στουντέν Ρίντ	Крия Корифи	Κρύα Κορυφή[20]	връх в Паяк на СЗ от Лесково[19]
Гюрва глава[19]	Γκούρβα Γκάβα	Мегало Кефали	Μεγάλο Κεφάλι[20]	връх в Паяк на Ю от Лесково[19]
Копривища[19]	Κοπρίβιστα	Цукнидес	Τσουκνίδες[20]	река в Паяк на Ю от Лесково[19]
Кересна[19]	Κερασάν	Филоксени	Φιλόξενη[20]	местност в Паяк на Ю от Ошин[19]
Таслански рид	Γιασλάν Σικρίτ	Ксапломени	Ξαπλωμένη[20]	връх в Паяк на Ю от Ошин[19]
Лесковски чаири	Τσαΐρια Λεσκόβου	Лептокария	Λεπτοκαρυά[20]	местност в Паяк на Ю от Ошин и на И от Лесково[19]
Трап ди Генеш[19]	Τράπ Ντί Γκενές	Мегало Рема	Μεγάλο Ρέμα[20]	река на ЮИ от Лесковски ливади[19]
Елешница	Έλέσνιτσα[20]	Лептокариес	Λεπτοκαρυές[23]
Дреска[19]	Ντρέσκα	Каламиес	Καλαμιές[23]	връх в Паяк на ЮИ от Ошин[19]
Беш бунар[19]	Μπες Μουνάρ	Пенде Пигадия	Πέντε Πηγάδια[23]	извор в Паяк на Ю от Ошин[19]
Трите буки или Трите буке[19]	Τρίτε Μπουκε	Трис Оксиес	Τρεις Όξυές[23]	връх в Паяк на Ю от Ошин и на И от Лесково[19]
Блацо[21]	Μπάλτο	Нерократима	Νεροκράτημα[23]	местност И от Лесково[21]
Криклюса[22]	’Ηρικλειοϋσα	Ираклия	’Ηράκλεια[23]	местност в Паяк на Ю от Ошин и на И от Лесково[19]
Скрека Барта[19]	Σκρέκα Μπάρτα	Пирокорифи	Πειροκορυφη	връх в Паяк на Ю от Ошин и на СИ от Лесково (1235,2 m)[19]
Авдулия[19]	Άβδούλια	Врахаки	Βραχάκι[23]	връх в Паяк на Ю от Ошин[19]
Скрека ди Пероса[19]	Σκρέκα Ντι Περόσα	Петромата	Πετρώματα[23]	връх в Паяк на ЮИ от Ошин (1273,5 m)[19]
Сопата Пополи[22]	Σόπατα Τόπολη	Вриси	Βρύση[23]	извор на ЮЗ от Ошин и на СИ от Лесково С под Скрека Барта (1235 m)[22]
Кликниш[19]	Κλίκνις	Катистра	Καθίστρα	връх в Паяк на ЮЗ от Ошин[19]
Скрека Клоздис[19]	Σκρέκα Κλόζντις	Амбелия	Άμπέλια[23]	връх в Паяк на ЮИ от Ошин[19]
Арнаут[19]	Άρναούτ	Вриси	Βρύση[23]	извор в Паяк на ЮИ от Ошин[19]
Врица[22]	Βρίτσα	Аргелаос	Άρχελάος[23]	река в Паяк Ю от Ошин[22]
Фаго Луцули[19]	Φάγο Λούτσουλι	Андифилос	Άντίφιλος[23]	местност в Паяк на ЮИ от Ошин[19]
Дуфка Петкали[19]	Ντούφκα-Πέτκαλη	Корифи	Κορυφή[23]	местност в Паяк на ЮИ от Ошин[19]
Линди[19]	Λίντι	Профитис Илияс	Προφήτης ’Ηλίας[23]	местност в Паяк на Ю от Ошин[19]
Извор[22]	Ίσβορ	Пиги	Πηγή[23]	река на И от Ошин[22][19]
Фузети[19]	Φουζέτι	Арнорема	Άρνόρεμα[23]	река на И от Ошин[19]
Гроб Гьоргали[19]	Γκρὸπ Γκιόργαλι	Тафос ту Георгиу	Τάφος τοϋ Γεωργίου[23]	местност в Паяк на СИ от Ошин[19]
Серино Лютулу[19]	Σερίνο Λιουτουλου	Тимомени	Θυμωμένη[23]	местност в Паяк на И от Ошин[19]
Скрека ди Леген[19]	Σκρέκα Ντί Λέγκιν	Макрокорифи	Μακροκορφή[23]	връх в Паяк на И от Ошин[19]
Мусов гроб[19]	Γκρόπα Μόσιε	Тафос ту Мицу	Τάφος του Μήτσου[23]	връх в Паяк на И от Ошин[19]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	1219[2]	826[2][3]	786[2]	980[2]	879[2]	840[2]	764[2]	709[2]	666[2][3]	686	623	540

Личности

Родени в Ошин

• Аврам Георгиев (Avram Dzega^[24]), български революционер, деец на ВМОРО^[10]
• Атанас Тонко, български революционер, деец на ВМОРО^[10]
• Божин Христов (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 11 сярска дружина^[25]
• Георгиос Самардзидис (Γεώργιος Σαμαρτζίδης), гръцки учител и андартски деец, агент от трети ред^[26]
• Гоно Пелтека (Γεώργιος, Γκόνος, Γκόνας Πελτέκης), гъркомански андартски деец^[27]
• Гушу Гага, румънски просветен деец, преподавал в Хума и Калин камен^[9]
• Димитър и Георги Иванови Левенови, български революционери, дейци на ВМОРО^[10][28]
• Димитър Щуров, български революционер, деец на ВМОРО^[10]
• Иван Стоянов (1891 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 3 солунска дружина^[29]
• Манол Георгиев (Георгев, 1885 – 1916), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров, 3 рота на 14 воденска дружина,^[30] загинал през Първата световна война^[31]
• Михаил Христо Златарев (? – 1904), български революционер, деец на ВМОРО, убит на 26 юни 1904 година в Падалище край Църна река^[28]
• Михаил Попгеоргиев, български революционер, деец на ВМОРО^[10]
• Пено Влайков, български революционер, деец на ВМОРО^[10]
• Петко Тюфекчиев, български революционер, деец на ВМОРО^[10]
• Петре Чумпаляков, български революционер, деец на ВМОРО^[10]
• Петър Стоянов (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 3 солунска дружина^[32]
• Ризо Маджаров, български революционер, деец на ВМОРО^[10]
• Стоян Байчошев (Бойчош, ? – 1908), български революционер, деец на ВМОРО, убит на 18 март 1908 година в Моин заедно с Никола Гърков^[10][28]
• Трифон Мурдзос (Τρύφων Μούρτζος), гръцки андартски деец, агент от трети ред^[33]
• Христо Златарев, български революционер, деец на ВМОРО^[10]
• Христо Пампор (? – 1905), български революционер, деец на ВМОРО, убит на 21 март 1905 година при Лесково^[10][28]
• Христос Иконому (Χρήστος Οικονόμου), гръцки андартски деец^[26]
• Яне Маджаров, български революционер, деец на ВМОРО^[10]

Литература

• ((el)) Αρχάγγελος.
• ((el)) Μορφωτικός Πολιτιστικός Σύλλογος Βλάχων Αρχάγγελου Архив на оригинала от 2008-03-25 в Wayback Machine.
• ((el)) Ο Αρχάγγελος.
• ((el)) Παπαγεωργίου, Μαρία Γ., „Το χωριό Χώστιανες του Θέματος Μογλενών“, Μακεδονικά 1969.
• ((el)) Αρχάγγελος Νομού Πέλλας^{[неработеща препратка]}
• ((el)) Αναπαράσταση εθίμων Χριστουγέννων στον Αρχάγγελο Ν. Πέλλας^{[неработеща препратка]}
• ((ruq)) Змията и флейтата, мъгленорумънска приказка от Ошин