Крушевчани

Уикимедия списък From Wikipedia, the free encyclopedia

Remove ads

Крушевчани (на румънски: cruşoveni, крушовени) са жителите на град Крушево, Северна Македония. Това е списък на най-известните от тях. Населението на града се състои предимно от хора с български и влашки етнически произход, но като национална принадлежност крушевчаните са българи, гърци, румънци, сърби и македонци.

Родени в Крушево

А – Б – В – Г – Д – Е – Ж – З – И – Й – К – Л – М – Н – О – П – Р – С – Т – У – Ф – Х – Ц – Ч – Ш – Щ – Ю – Я

A

Thumb
Настоятелството на Отоманското българско гимнастическото дружество в Крушево. Павел Костов (Пантов), председател, Коста Карев, подпредседател, Яким Деребанов, секретар, Иван Д. Кипров, домакин, Антон К. Гарски, касиер и Михаил Томов и Петър Я. Карев, съветници, Крушево, 25 май 1912 година
Thumb
Крушевските революционери Стеро Дамянов Николовски, Ангел Кръстев Житошанец, Ристе Велев – Карче и Йовче Аврамов – Люба, четници на Георги Сугарев.
Thumb
Гоги Иванов, Вангьо Топузов – Пуцако и Таки Ашлакот, четници на Иван Наумов и Андрей Докурчев[1]

Б

  • Божил Трайков, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година[8]
  • Бота Митов (1871 – ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Христо Арнаудов в Одринско[9]

В

Г

Thumb
Григор (Глигор) Д. Кръстев, деец на ВМОРО от Крушево
  • Георги Гьондов (около 1856 – 1913), български сладкар
  • Георги Димов, български революционер от ВМОРО, знамееносец на четата на Питу Гули[12]
  • Георги Ивановски, български революционер от ВМОРО[19]
  • Георги Карев (1881 – 1950), български революционер
  • Георги Котев Дьорткьоше, български революционер от ВМОРО[19]
  • Георги Миланков, български революционер от ВМОРО, четник на Иван Наумов Алябака[20]
  • Георги Мучитанов (1882 – 1911), български революционер
  • Георги Попбогданов (? – 1910), български революционер
  • Георги Силяновски (1857 – 1944), български офицер
  • Георги Стоянов (? – 1903), български революционер
  • Георги Томалевски (1897 – 1988), български писател
  • Георги Шумков (1871 – ?), завършил математика в Женевския университет в 1893 година[21]
  • Георче Тренков, български революционер от ВМОРО[22]
  • Горчо Качамака (? – 1903), български революционер от ВМОРО, четник при Г. Стоянов[23]
  • Горчу Джавку, български революционер от ВМОРО[24]
  • Гоце Петрески (р. 1953), северномакедонски политик
  • Гога Николовски (р. 1923), югославски политик
  • Григор Божинов (1870 – ?), български революционер от ВМОРО
  • Григор (Глигор) Д. Кръстев, български революционер, участник в Илинденско-Преображенското въстание[25][26]
  • Гурко Д. Божинов, български революционер от ВМОРО[22]
  • Гушу Фетаджока, български революционер, сподвижник на Георги Лажот, Димитър Чакрев и Ангел Церанец[27]

Д

Thumb
Препис на кръщелното на Димитър Томов Гърданов от Крушево, роден на 30 август 1891 година, 31 юли 1904 година

Е

З

И

  • Иван Аврамов, български революционер от ВМОРО, четник на Георги Сугарев[33]
  • Иван Джонев (1882 – 1967), български революционер, войвода на ВМОРО
  • Иван Котев (? – 1913), български революционер
  • Иван Попдимитриев, български революционер от ВМОРО[24]
  • Илия Г. Иванов, учил в Робърт колеж от 1878/1879 до 1882/1883 година[34]
  • Илия Найдоски (р. 1964), футболист от Северна Македония
  • Илия Николов, български революционер от ВМОРО, четник на Йордан Спасов[35]
  • Илия Чонев, български свещеник и революционер, деец на ВМОРО[36]
  • Илче Стойчев, български революционер от ВМОРО[22]
  • Ицо Карев, български революционер, в 1869 година е член на Крушевската конспирация на Иван Шумков[5]

Й

К

  • Калчо Трайков (1853 – 1937), български търговец, благодетел
  • Коле Сотиров Пърчале – Мукданчето, български революционер, четник при Петър Самарджиев в Тиквешко през 1904 – 1905 година[37]
  • Коле Шапърдан, български революционер от ВМОРО[22]
  • Константин Везенков (1848 – 1877), български лекар, опълченец
  • Константин (Костадин) Г. Нейков (1880 – ?), завършил в 1903 година Солунската гимназия,[38] завършил електротехника в Санкт Петербург в 1912 година[39]
  • Константин Деспотов, български архитект, завършил архитектура в прага в 1893 година[40] делегат на Крушевското братство на Учредителния събор на македонските бежански братства в 1918 година в София[41]
  • Константин Йоцу (1884 – 1962), румънски архитект
  • Константин Константе (1880 – 1964), румънски публицист, писател и дипломат
  • Константин Малков (1873 – 1908), основател на българската земеделска наука
  • Коста Божинов (1881 – 1903), български революционер от ВМОРО
  • Костадин Янакиев, български революционер от ВМОРО, четник на Георги Мучитанов[42]
  • Коста М. Костич (26 октомври 1880 – 7 юли 1927, Дубровник), сръбски просветен деец[43]
  • Коста Щерев – Куфича (? – 1903), български революционер от ВМОРО, четник при Георги Стоянов в Крушевско[44]
  • Косту Лапев, български революционер от ВМОРО[24]
  • Кръсте Нешков, български революционер от ВМОРО, четник на Кочо Цонков[45]
  • Куно, български революционер от ВМОРО, четник на Милан Гюрлуков[46]

Л

  • Лакю Горцу, деец на ВМОРО, ранен в първия ден на Илинденското възстание при обсадата на таксилдарския дом в Крушево[47]
  • Лакю Конче, български революционер от ВМОРО[24]

М

Н

  • Наки Стефанов Карев, български революционер от ВМОРО[22]
  • Насту (Насте) Стоян (Стоянов) (1884 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Александър Кошка[51][24]
  • Наум Атанасов Наумов (1878 – 1913), български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническата война[52]
  • Наум Наумовски (1920 – 1960), югославски партизанин и политик
  • Наум Тахов (1867 – 1930), поет и фолклорист
  • Наум Томалевски (1882 – 1930), български революционер
  • Наум Христов (1891 – ?), български юрист, в 1912 година завършил право в Софийския университет[53] македоно-одрински опълченец в Инженерно-техническа част и Нестроева рота на 7 кумановска дружина[54]
  • Никола Аврамов (1866 – 1924), български дарител
  • Никола Бащавелов (1869 – 2 декември 1914), български лекар. Завършва гимназия в София,[55] а в 1899 година завършва медицина във Виенския университет.[56] Става лекар в Дупница, а след това в Пазарджик и Видин. До смъртта си е градски лекар в София.[55]
  • Никола Божинов (1869 – 1930), български бизнесмен и общественик
  • Никола Велев, доброволец в четата на Георги Бабаджанов през Сръбско-българската война в 1885 година[57]
  • Никола Габровски (1871 – ?), български офицер
  • Никола Гулев (Лакя Гули, 1901 – 1924), български революционер
  • Никола Здравев (1866 – ?), български революционер
  • Никола Иванов Атанасов (1864 – 15 май 1931), деец на ВМОРО, умира в София[58]
  • Никола Карев (1877 – 1905), български революционер
  • Никола Киров Майски (1880 – 1962), български просветен деец и революционер
  • Никола Ковача, български революционер[27]
  • Никола (Коле) Ролев (? – 1903), български просветен деец и революционер
  • Никола Кряста (1843 – 1910), лекар
  • Никола Мартиноски (1903 – 1973), югославски художник
  • Никола Петров, български революционер, в 1869 година е член на Крушевската конспирация на Иван Шумков[5]
  • Никола Попов (1875 – 1954), български политик и юрист
  • Никола Сотиров, български революционер от ВМОРО, четник на Лазар Димов[59]
  • Никола Стойков (1878 – 1932), български революционер от ВМОРО
  • Никола Томалев (Томалевски, 1865 – 1934), български търговец[60]
  • Никола Христов, завършил естествени науки в Женевския университет в 1909 година[61]
  • Никола Шапарданов (1871 – ?), български революционер от ВМОРО
  • Николае Бацария (1874 – 1952), османски и румънски политик и публицист
  • Николай Михайлов, зограф от XIX век

П

С

Thumb
Свидетелство за участие в МОО на Сотир П. Кунтев от Крушево, 12 август 1913 година
Thumb
Сотир Лозанов (Тирчу), деец на ВМОРО
Thumb
Стойка Николаеску
Thumb
Копие на кръщелно на Сотир Петров Стоянов от Крушево от 19 юли 1909 година, подписано и подпечатано от архиерейския наместник Лев Г. Попов
  • Сава Цветков (1845 – ?), български опълченец, постъпил на 16 май 1877 г. в 1-ва дружина, 2-ра рота, уволнен на 1 юли 1878 г. След Освобождението живее в село Рила, Дупнишко.[66]
  • Санду Андонов, български революционер от ВМОРО[12]
  • Секула Гьорев, български революционер, в 1869 година е член на Крушевската конспирация на Иван Шумков[5]
  • Сотир Георгиев Коматов (1887 – ?), български юрист и офицер, завършил право в Загребския университет в 1907 година,[67] взводен командир в 16-и полк по време на Първата световна война, ранен при Атентата в „Света Неделя“
  • Сотир Танасие Атанацкович (4 септември 1896 – 2 март 1964), лекар, починал в Ниш[68]
  • Сотир Кузманов, български юрист, завършил право в Хале в 1907 г.[69]
  • Сотир Щерев – Куфичот, български революционер от ВМОРО[24]
  • Спиридон Велев (1863 – 1937), български общественик
  • Спирко Димитров, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година[8]
  • Ставре К. Андревски, български революционер от ВМОРО[12]
  • Ставре Наумов (1870 – 1942), български журналист и издател
  • Ставре Трайков, български революционер от ВМОРО[11]
  • Стаменко Колев, български и югославски предприемач и строител, построава Кумановската градка болница в 1935 година[70]
  • Стерие Петрашинку (1890 – 1968), арумънски активист
  • Стерю Гулев (1903 – 1944), български революционер
  • Стефан Баджов (1881 – 1953), български художник
  • Стефан Георгиев, български революционер от ВМОРО, четник на Георги Сугарев[71]
  • Стефан Илиев Матерков (1887 – 1976), български комунист[72]
  • Стойка Николаеску (1879 – 1941), румънски археолог и славист
  • Стойчо Кецкаров (1870 – 1942), български предприемач и революционер от ВМОРО[73]
  • Стоян Везенков (1828 – 1897), български строител, революционер, опълченец
  • Стерьо Боздов (1902 – 1987), югославски лекар и професор, член на АСНОМ
  • Стерьо Доменику, български революционер от ВМОРО, четник на Александър Кошка[74]
  • Стерьо Зимбилев, български лекар[75]
  • Стерьо Николов, български революционер от ВМОРО, четник на Георги Сугарев[76]
  • Стоян Велкович (27 август 1873 – 28 юли 1941), инженер, починал в Белград[77]

Т

  • Таки Николов (? – 1931), български революционер
  • Таки Фити (р. 1950), северномакедонски икономист и политик, министър на финансите, академик
  • Таки Хрисик (1920 – 1983), арумънски композитор и музикален педагог от Социалистическа Република Македония
  • Такю Ляпов, български революционер от ВМОРО[78]
  • Тасе Кюмурджия, български революционер, в 1869 година е член на Крушевската конспирация на Иван Шумков[5]
  • Ташко Попхристов, български революционер от ВМОРО[11]
  • Теохар Михайлов (1869 – 1940), български революционер, деец на ВМОРО и Илинденската организация[79][80]
  • Ташко Карев, български революционер от ВМОРО
  • Ташку Бонгу-Илиеску (ок. 1845 – 1908), арумънски просветител и писател
  • Ташко Кукев (Ташку, 1881 – след 1943), български революционер от ВМОРО,[24] художник[64]
  • Ташку Топуз, български революционер от ВМОРО[24]
  • Ташку Шарку, български революционер от ВМОРО, четник на Александър Кошка[81]
  • Тимьо Кондраков, български революционер от ВМОРО[24]
  • Тирчо Карев (? – 1902), български революционер от ВМОРО
  • Тирчу Секулов, български революционер от ВМОРО[22]
  • Тодор Георгиев Вълканов (1895 – 1928), български комунист[82], македоно-одрински опълченец, 3 рота на 10 прилепска дружина[83]
  • Тоду Боряр, български революционер от ВМОРО[24]
  • Тома Велев (1875 – ?), български просветен деец, в 1900 година завършил философия и педагогия в Софийския университет[84]
  • Тома Д. Гърданов (1861 – 1927), български строител и общественик, деец на Крушевското благотворително братство, член на дружество „Св. св. Кирил и Методий“; член на зидаро-еснафското сдружение в София[85]
  • Тома Гьорев – Лало, български революционер от ВМОРО[86][87]
  • Тома Константинов, български революционер от ВМОРО[11]
  • Тома Кърчов (1878 – след 1958), български революционер
  • Томо Кръстев Дойчин, български революционер от ВМОРО[22]
  • Томо Кутурец (1906 – 1979), югославски партизанин и политик
  • Трайко Цветков (1792 – 1823), наричан Демир Трайко, участник в Гръцката война за независимост от 1821 година, байрактар в четата на Марко Бочар[88][89]

У

  • Унчу Г. Велянов, български революционер от ВМОРО[22]

Х

Thumb
Христо Танушев

Я

  • Янаки Стефанов (1864 – 1941), български дарител
  • Яне Павлов – Стомнарко, български революционер от ВМОРО, четник при Гюрчин Наумов в Крушевско през 1902 година[95]
Remove ads

Опълченци от Крушево

  • Анастас Михайлов, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г. в София[96]
  • Коста Христов, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[97][98]
  • Милан Алексов, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[99]
  • Никола Димитриев, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[99]
  • Радивой Недялков, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[100]
  • Сава Ценков, I опълченска дружина[100]

Македоно-одрински опълченци от Крушево

Thumb
Свидетелство на Сотир П. Кунтев от Крушево за участие в Македоно-одринското опълчение, 12 август 1913 година
  • Атанас Баджев, 1 рота на 9 велешка дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[101]
  • Атанас Баджев, 22-годишен, Инженерно-техническа част – МОО, Нестроева рота на 10 прилепска дружина[101]
  • Велко Ангелов Японеца, 22-годишен, жител на София, четата на Методи Стойчев[102]
  • Димитър (Мицко) Баджов, 22-годишен, 2 рота на 6 охридска дружина, носител на бронзов медал[101]
  • Коста Аврамов, 26-годишен, Нестроева рота на 9 велешка дружина[103]
  • Михаил Ив. Алексов, 45-годишен, земеделец, основно образование, 1 и Нестроева рота на 10 прилепска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[104]
  • Петър Ацев, 32-годишен, 6 охридска дружина[105]
  • Сотир Анастасов, 22-годишен, Нестроева рота на 6 охридска дружина[106]
  • Христо Алексов, 33-годишен, 2 рота на 6 охридска дружна[107]

Починали в Крушево

Remove ads

Свързани с Крушево

  • Александру Йоцу, виден румънски архитект, по произход от Крушево
  • Антоний Проватски (1915 – 2002), български духовник, по произход от Крушево
  • Богдан Томалевски (1924 – 2012), виден български архитект, по произход от Крушево
  • Григор Шишков, родом от Тиквешко, български учител в Крушево след 1870 година, участник в Учителския събор в Прилеп през 1871 година,[108] починал в София[109]
  • Йоаким III Константинополски (1834 – 1912), вселенски патриарх, по произход от Крушево
  • Никола Велев (1897 – 1976), български революционер, по произход от Крушево
  • Тоше Проески (1981 – 2007), поп-певец от Северна Македония
Remove ads

Бележки

Loading related searches...

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Remove ads
Remove ads