Парламентарни избори в България (април 2021)

парламентарни избори в България през април 2021 г. From Wikipedia, the free encyclopedia

Парламентарни избори в България (април 2021)
Remove ads

Парламентарните избори в България през април 2021 година се провеждат за избирането на народни представители в XLV народно събрание на Република България. Президентът Румен Радев насрочва провеждането им за 4 април 2021 година.[1]

Бързи факти 240 места в Българския парламент 121 места необходими за мнозинство, Активност ...

Редовният мандат на XLIV народно събрание изтича на 26 март 2021 година, като той може да бъде удължен в случай на война или друго извънредно събитие или съкратен по решение на самия парламент или при невъзможност за съставяне на правителство. Изборите трябва да бъдат проведени до два месеца след разпускането на парламента.[2]

По повод на започналите през лятото на 2020 година протести с искане за провеждане на предсрочни избори, инициирането от страна на премиера на идеята за свикване на ВНС (отпаднало), ситуацията с Пандемията от COVID-19 в България, заложеното в закона машинно гласуване и срокът за доставка на съоръженията, възникват редица спекулации дали следващите избори ще се произведат съобразно конституционно заложения срок. Към декември 2020 г. вече няма вероятност за провеждане на предсрочни парламентарни избори. За предварително обявената от Президента на Републиката дата 28 март 2021 г.[1] не е издаден указ. На 14 януари 2021 г., след 9 дена консултации с представители на партии, здравни и други институции, президентът Радев насрочва окончателна дата за изборите чрез указ – 4 април 2021 г.

Remove ads

Бюджет на изборите

Предизборна кампания

Предизборни слогани

Повече информация Партия / Коалиция, Слоган ...

Телевизионни дебати

bTV

Първият дебат в рамките на предизборната кампания е проведен от bTV на 5 март 2021 г., в рамките на сутрешното им предаване „Тази сутрин“ и под слогана „Силата е в твоя глас“. Модератор на дебата е Антон Хекимян, а поканените представители на политически партии и коалиции са четирима – Томислав Дончев от ГЕРБ, Кристиан Вигенин от БСП, Йордан Цонев от ДПС и Красимир Каракачанов от ВМРО. Участниците се подбират според социологическите проучвания на Алфа Рисърч и Маркет Линкс, представителността на партиите в XLIV народно събрание и „шансовете на политически формации за влизане в следващото Народно събрание“. Продължителността на дебата е 48 минути и той се явява първи от четири планирани такива от bTV.[21]

Партии и коалиции

Атака

  • 31 януари 2021 г. – По време на интервю за партийната телевизия Alfa, лидерът на Атака, Волен Сидеров, обявява че „партията му ще обжалва“ решение № 1962-НС от 28 януари 2021 г. на ЦИК, чрез което се „ЗАЛИЧАВА от състава на коалицията партия „АТАКА“.[22][23]
  • 3 февруари 2021 г.Върховният административен съд отменя решението на ЦИК от 28 януари 2021 г. ВАС посочва, че „сроковете, в които може по реда на чл.144 от ИК да се правят промени в състава на коалицията, отдавна са изтекли“, както и че „изборите, за целите на които е регистрирана коалицията, също са приключили“. Преписката се връща на ЦИК за ново произнасяне. Като коментар в интервю, Волен Сидеров добавя, че Атака ще се яви на изборите „самостоятелно“.[24][25]
  • 5 февруари 2021 г. – По време на интервю за БНТ, Волен Сидеров казва, че „общо взето надделява мнението да отидем сами на избори, сред моите съратници“, както и че е отворен към „разговори с формации, може би по-скоро граждански“.[26]
  • 16 февруари 2021 г.Европейският съд по правата на човека се произнася в полза на ищците по делата „Бехар и Гутман срещу България“ (жалба № 29335/13) и „Будинова и Чапразов срещу България“ (жалба № 12567/13), касаещи използването на дискриминационна реч от Волен Сидеров.[27]

БСП за България

  • 24 януари 2021 г. – Председателката на БСП, Корнелия Нинова, заявява в интервю за БНР, че „БСП няма да влезе в коалиция с ГЕРБ“, както и че „в БСП вече няма хора, които да са „за“ такава коалиция“.[28]
  • 8 февруари 2021 г. – В официално изявление се потвърждава, че коалицията „БСП за България“ ще включва партиите БСП, Политически клуб „Екогласност“, Комунистическа партия на България, Нова зора и Политически клуб „Тракия“. В прессъобщението също е отбелязано, че „партньорите от „БСП за България“ ще сключат и споразумение за подкрепа, взаимодействие и сътрудничество с други партии и граждански сдружения“.[29]
  • 13 февруари 2021 г. – Корнелия Нинова потвърждава, че „следизборни коалиции за управление ще правим след допитване до членовете и симпатизантите на партията“, и че това означава „никога коалиция между БСП и ГЕРБ“.[30]
  • 17 февруари 2021 г. – Корнелия Нинова подписва меморандум за сътрудничество със Съюз на ловците и риболовците в България.[31]
  • 21 февруари 2021 г. – Заместник-председателят по коалиционната политика, Атанас Зафиров, заявява в интервю за NOVA, че „опция като управление на БСП с ГЕРБ не съществува“.[32]

ВМРО

  • 24 януари 2021 г. – Председателят на ВМРО, Красимир Каракачанов, заявява в интервю за NOVA, че „във ВМРО обсъждаме самостоятелно участие на изборите или коалиция във формат – „Обединени патриоти“, както и че „не е било обсъждано явяването в коалиция с ГЕРБ“.[33]
  • 1 февруари 2021 г. – По време на интервю за БНР, заместник-председателят на ВМРО, Ангел Джамбазки, в отговор на въпрос за коалиция с НФСБ, отговаря с „Не съм убеден, че ще се явим заедно или няма да се явим самостоятелно или ще бъде само формата с НФСБ“. При последвал въпрос дали общата коалиционна регистрация в ЦИК не е достатъчно доказателство за подобна коалиция, Джамбазки отговаря че „решението предстои да се вземе“. Добавя, че „има и други варианти, които няма как да бъдат изключени, докато не бъдат изключени“, както и че разговори за коалиция се водят с НФСБ, ГЕРБ, партия Защита и партия КОД на Петър Москов.[34]
  • 4 февруари 2021 г. – Красимир Каракачанов заявява, че „преобладаващото мнение на участниците в Националния съвет на партията“ е „ВМРО да се яви самостоятелно на предстоящите парламентарни избори“ и добавя, че „на практика с ГЕРБ сериозни разговори по темата не сме водили. Това, за което разговаряхме преди около десетина дена, беше, че ще видим какво показва социологията и тогава ще коментираме“.[35]
  • 5 февруари 2021 г.Юлиан Ангелов, организационен секретар, заявява че „ВМРО ще се яви сама на парламентарните избори. Решението е продиктувано от структурите на партията. Коалиционните партньори от НФСБ са уведомени за решението ни, благодарим за съвместната ни работа“. Искрен Веселинов допълва, че „няма различия в коалицията „Обединени патриоти“, но „ВМРО се развива и като цяло, ние имаме една визия за развитието на патриотичното движение, която трябва да продължим сами“, като определя бъдещия формат като „гражданска платформа, чрез която да изразяват мнението си неправителствени организации, лидери на обществено мнение, хора които бранят изконните християнски и национални ценности“. Решението е потвърдено чрез официално изявление чрез уебсайта на партията.[36][37][38]
  • 11 февруари 2021 г. – Председателят на сдружение „РОД Интернешънъл“, Давид Александров, бива включен на трето място в 25-и МИР (София), след като подписва споразумение за подкрепа на ВМРО на изборите. Според изявление на даденото сдружение, партиите „Атака“ и „ЧЕСТ“ също са отправили „аналогични предложения“ в замяна на предизборна подкрепа.[39][40]
  • 18 февруари 2021 г. – По време на посещение във Велико Търново, Красимир Каракачанов заявява, че „коалиция между ВМРО и БСП е невъзможна, а с ДПС е забранено“.[41]
  • 21 февруари 2021 г. – Красимир Каракачанов отбелязва в интервю за БНТ, че „с Марешки разговори не сме водили, не сме имали намерение и няма да водим“.[42]
  • 25 февруари 2021 г. – Милен Михов и Александър Сабанов, представители на ВМРО, подписват меморандум за сътрудничество със Съюз на ловците и риболовците в България.[43]

Воля – НФСБ

  • 6 февруари 2021 г. – Председателят на „НФСБ“, Валери Симеонов, заявява в интервю за БНТ, че „ние сме отворени на разговор с всички формации, заявявали сме го, освен с ДПС“, както и че формациите „трябва да са партии от патриотичния сектор, ние нямаме какво да разговаряме с БСП“. Попитан за коалиция с „Републиканци за България“ и партия „КОД“, Симеонов отговаря, че „до момента, съвсем откровено Ви казвам, ние нямаме каквато и да е оферта или търсене от тези партии“ и определя за „малко вероятно“ издигането на кандидати от НФСБ чрез избирателните листи на ГЕРБ.[44]
  • 10 февруари 2021 г. – Валери Симеонов и председателят на Воля, Веселин Марешки, обявяват сформирането на „Патриотична коалиция – Воля и НФСБ“.[45][46]
  • 12 февруари 2021 г. – Чрез решение № 2040-НС на ЦИК се потвърждават участниците в коалицията – Воля, НФСБ, Обединена социалдемокрация, Българска социалдемократическа партия и Християндемократическа партия на България.[47]
  • 24 февруари 2021 г. – Чрез решение № 2131-НС на ЦИК, Радикалдемократическа партия в България и Български демократичен съюз „Радикали“ се присъединяват към коалицията на Воля и НФСБ.[48]
  • 26 февруари 2021 г. – Чрез решения № 2141-НС и № 2142-НС на ЦИК, регистрацията на Българския земеделски народен съюз бива заличена и партията се присъединява към коалицията на Воля и НФСБ.[49][50]
  • 5 март 2021 г. – Чрез решение № 2171-НС на ЦИК се възстановява внесен депозит на Воля за „коалиция с наименование „ВОЛЯ за чиста и свята република“.[51]

Възраждане

  • 13 февруари 2021 г. – В Хасково се провежда Организационен съвет на партията, на който са утвърдени водачите на листи. Председателят на Възраждане, Костадин Костадинов, заявява, че партията няма да прави коалиция с никого.[52]

ГЕРБ – СДС

  • 17 февруари 2021 г. – След внасяне на коалиционната си регистрация с ГЕРБ в ЦИК, лидерът на СДС, Румен Христов, заявява че „невъзможните партньори на тези избори са БСП“, която той определя като „прокремълска“. Христов не дава отговор на въпрос дали е възможна коалиция с ДПС.[53][54]
  • 18 февруари 2021 г. – Лидерът на партия КОД, Петър Москов, заявява, че е водил неуспешни преговори за коалиция с ВМРО и ГЕРБ.[55]
  • 26 февруари 2021 г.Томислав Дончев отбелязва в интервю за bTV, че ГЕРБ „би управлявал с партньори, с които и досега е бил в коалиция“, както и че не би оглавил правителство. Дончев също посочва, че коалиция с ДПС „няма да има“, и че „кабинет на малцинството е възможен, в зависимост от това чие е малцинството“.[56]
  • 26 февруари 2021 г. – „Движение за единство на народа“, с лидер Мехмед Дикме, обявява подкрепата си за ГЕРБ на предстоящите избори.[57]
  • 2 март 2021 г. – Румен Христов заявява по време на интервю, че коалиция с БСП и ДПС е невъзможна, а като партии и коалиции, с които е възможно да преговарят посочва ВМРО, коалиция Воля – НФСБ, коалиция Демократична България и партия Има такъв народ.[58]
  • 15 март 2021 г. – Румен Христов и Виктор Гусев, кандидат-депутати от СДС, подписват меморандум за сътрудничество със съюза на ловците и риболовците в България.[59]
  • 15 март 2021 г.Петя Ставрева от Обединени земеделци, както и Лиляна Друмева от Съюза на репресираните от комунизма „Памет“, в качеството си на лидери представляващи организациите си, подписват споразумение за политическо партньорство на предстоящите избори с ГЕРБ.[60][61]
  • 18 март 2021 г. – Лидерът на Движение „Гергьовден“, Драгомир Стефанов, потвърждава участието на партията в листите на коалицията между ГЕРБ и СДС.[62]
  • 23 март 2021 г. – Светослав Тодоров, Младен Маринов, Иван Янкулов и Александър Иванов, кандидат-депутати от ГЕРБ, подписват меморандум за сътрудничество със Съюза на ловците и риболовците в България.[63]

Демократична България

  • 28 септември 2020 г. – На националното събрание на „Зелените“ през 2020 г. се гласува за „явяване на предстоящите парламентарни избори заедно с останалите двама членове на Демократична България“, както и отказ от „коалиция, с която и да е от политическите сили, представени в сегашното Народно събрание“.[64]
  • 11 октомври 2020 г. – Съпредседателят на „Демократична България“, Христо Иванов, заявява в интервю за bTV, че „коалиция с ГЕРБ няма да има, независимо дали с или без Борисов“.[65]
  • 21 януари 2021 г. – Христо Иванов заявява в интервю за bTV, че Демократична България ще се яви самостоятелно и няма да се коалира с „партиите на статуквото, които включват, но не се изчерпват с ГЕРБ, ДПС, БСП“.[66]
  • 21 януари 2021 г. – Лидерът на гражданско сдружение „Достойнството на един народ“, Найден Зеленогорски, по време на интервю за явяване на изборите с Демократична България, заявява че „няколко пъти сме разговаряли неофициално. Надяваме се, че ще съумеем да разширим и уплътним този проект“.[67]
  • 10 февруари 2021 г. – Попитан за коалиция с „Изправи се.БГ“ и „Има такъв народ“, Христо Иванов казва, че „преди всичко трябва да видим дали стоят на нашата позиция по отношение на главния прокурор Иван Гешев“. За коалицията отбелязва, че „бихме участвали в управлението, но не може да бъде управление в мандат на ГЕРБ, БСП и ДПС“.[68][69][70]
  • 17 февруари 2021 г. – Атанас Атанасов казва в интервю за bTV, че „Демократична България няма да участва в правителство на Бойко Борисов или в правителство на Корнелия Нинова. Ние претендираме да получим мандат от президента за съставяне на мнозинство и правителство“.[71]
  • 19 февруари 2021 г. – Атанас Атанасов заявява в интервю за БНТ, че очаква ново провеждане на изборите, ако не се формира правителство „за радикална модернизация на страната и за възстановяване на демокрацията“.[72]
  • 4 март 2021 г. – Лидерът на Демократи за отговорност, свобода и толерантност, Лютви Местан, споделя чрез свое изявление, че е имало неуспешни преговори за съвместно явяване с Демократична България на предстоящите изборите и призовава симпатизантите на партията си „като истински демократи да подкрепим коалиция „Демократична България“.[73]
  • 4 март 2021 г. – Атанас Атанасов потвърждава в интервю за БНР, че няма коалиция между Демократична България и партия ДОСТ.[74]

Изправи се! Мутри вън!

  • Август 2020 г. – Председателят на „България на гражданите“, Димитър Делчев, обявява присъединяването на партията си към „Изправи се.БГ“ по време на публично представяне на гражданската платформа на площад Славейков.[75] Същото правят и председателят на партия „Волт“ – Настимир Ананиев,[76] както и председателката на партия „Движение 21“, Татяна Дончева.[77] Гражданската организация Системата ни убива обявява подкрепата си за Никола Вапцаров като техен представител в рамките на „Изправи се.БГ“.[78]
  • 29 декември 2020 г. – Представителят на „Отровното трио“, Николай Хаджигенов, подписва споразумение за общо явяване на парламентарните избори с „Изправи се.БГ“.[79]
  • 6 януари 2021 г. – Гражданската организация „Системата ни убива“ пуска изявление, чрез което отказва да подкрепя „която и да е политическа или гражданска формация на предстоящите парламентарни избори, имаща нещо общо с така нареченото „Отровно трио“.[80]
  • 17 януари 2021 г. – По време на интервю за БНТ, Мая Манолова заявява, че „Изправи се.БГ“, с ГЕРБ, никога и по никакъв повод няма да прави коалиция“.[81]
  • 29 януари 2021 г. – Лидерът на партия „Волт“, Настимир Ананиев, заявява в интервю за БНТ, че „коалиция със сигурност ще има“, както и че „твърдо изключва“ ГЕРБ и БСП. На въпрос за коалиция с „Има Такъв Народ“, Ананиев отвръща с „ако се обединим по политики“ и допълва, че „хората с които не можем да работим – това е скрития модел, който в момента управлява. Той, официално, пред очите на всички, е ГЕРБ и Обединени патриоти, но всъщност е ГЕРБ и ДПС.“[82]'
  • 30 януари 2021 г. – Политическият съвет на Националното движение за стабилност и възход обявява намерението си да се присъедини към коалицията.[83]
  • 7 февруари 2021 г. – Лидерите на „Изправи се.БГ“ и „Отровното трио“ обявяват, че ще се явят заедно на изборите под коалиционното име „Изправи се! Мутри, вън!“, както и отказ от „каквито и да е преговори с ГЕРБ и ДПС“.[84]
  • 9 февруари 2021 г. – Чрез решение на Управителния съвет на Земеделския народен съюз, партията се присъединява към коалицията „Изправи се! Мутри вън!“.[85]
  • 10 февруари 2021 г. – „Отровното трио“ изпраща отворено писмо до председателите на „Има такъв народ“, „Демократична България“, БСП и ДПС, в което призовава да не се „влиза в явна или скрита коалиция с Бойко Борисов и ГЕРБ“, както и всеки от изброените да „приема добросъвестно да преговаря и гласува текстове, с които вади прокуратурата от съдебната власт и установява контролни механизми над главния прокурор на България“, „отстоява евроатлантическата ориентация на страната“ и „защитава парламентарната република“.[86][87]
  • 27 февруари 2021 г. – Мая Манолова заявява по време на интервю, че „с Борисов и с ДПС няма да управляваме“.[88]

Има такъв народ

  • 23 септември 2020 г. – Заместник-председателят на „Има такъв народ“, Тошко Йорданов, заявява, че „няма да се коалира с ГЕРБ, ДПС, БСП, НФСБ и Воля“, както и с „Републиканци за България“, защото „Цветан Цветанов е ГЕРБ“.[89][90]
  • 31 октомври 2020 г. – Тошко Йорданов заявява в интервю за БНР, че партията „няма да се коалира с ГЕРБ, ДПС и БСП“.[91]
  • 6 февруари 2021 г. – По време на посещение в Шумен, Тошко Йорданов потвърждава, че „партия „Има такъв народ“ няма да се коалира в парламента с партиите от статуквото“, както и че „едва след изборните резултати..., ще реши с кои от другите политически сили ще преговаря“. Йорданов добавя, че „може да има разговори“ с Демократична България и Изправи се.БГ.[92]
  • 11 февруари 2021 г. – По време на онлайн среща с Българската стартъп асоциация, Тошко Йорданов заявява, че „партия „Има такъв народ“ няма да работи в следващия парламент с формациите, които присъстват в настоящия“.[93]
  • 18 февруари 2021 г.Васил Божков отправя предложение към Има такъв народ, от страна на гражданска платформа „Българско лято“, за „участие с общи листи на избори 2021“. Слави Трифонов отговаря, че „още на 30 ноември аз заявих, че партия „Има такъв народ“ ще се яви самостоятелно на изборите“.[94][95]
  • 9 март 2021 г. – Слави Трифонов обявява чрез личен профил в социална медия, че „Има такъв народ“ се отказва от предизборния си медиен пакет от 40 000 лева, както и че „ще вземе само 1 лев на глас държавна субсидия“.[96]
  • 20 март 2021 г. – Слави Трифонов заявява, че коалиция с „Изправи се! Мутри вън!“ и „Демократична България“ е възможна.[97]
Remove ads

Участници

Централната избирателна комисия приема регистрации на партии и коалиции до 17 февруари 2021 г. Всяка партия или коалиция трябва да предостави редица документи, депозит от 2500 лева и 2500 подписа на избиратели, подкрепящи регистрацията им. До крайният срок, 31 партии и 8 коалиции подават документи, като 6 от партиите получават отказ за регистрация, първоначално одобрените регистрации на други 2 партии биват заличени, a една партия получава одобрение за доброволно заличаване на регистрация, след което се присъединява към една от осемте коалиции.[98][99]

Партии, коалиции и независими кандидати

Повече информация Име, № ...

Изразена подкрепа и меморандуми за сътрудничество

Повече информация Тип, БСП за България ...

Отказ, заличаване или промени в регистрация

Повече информация Име, Идеология ...
Remove ads

Избор на водачи на листи в политическите партии

Предизборни обществени очаквания

Социологически проучвания

Обществените нагласи се отразяват чрез социологическите проучвания, които се провеждат до датата за провеждане на парламентарните избори. Недоказана, но широко обсъждана теория е тази, според която социолозите, чрез публикуваните от тях проучвания, манипулират обществото и провеждат търговия на влияние в интерес на определени политически сили.[128] Подобна теза е повдигната и от Радио Свободна Европа, интервюирани от тях социолози и Капитал, спрямо социологическата агенция Барометър.[129][130] Според тяхна статия, дадената агенция разполага само с един служител в лицето на Никола Николов, който има и „50% участие в още една фирма“, в която е съдружник с Карлос Контрера – политик от ВМРО.[131]

Проучванията в долната таблицата са само моментни снимки на обществените настроения за конкретния период и конкретната политическа обстановка. Макар и понякога да липсва информация за това как са формирани извадките от авторите на проучванията, къде са правени теренните проучвания и данни за респондентите, тези проучвания са единствената обобщена информация за текущата подкрепа към дадени партии и коалиции.[132]

Проучвания в изборния ден

Към 2 април 2021 г., пет социологически агенции са получили одобрение от ЦИК за извършване на проучвания „на изхода“ – Сова Харис с 123 анкетьора, Алфа Рисърч с 327 анкетьора, Галъп с 276 анкетьора, Тренд с 372 анкетьора и Маркет Линкс с 313 анкетьора.[133]

Национални

Повече информация Социологическа агенция, Дати на проучване ...

Бележки:

Повече информация Социологическа агенция, Дати на проучване ...

Бележки:

  1. Комбинирани проценти за коалицията между ГЕРБ и СДС преди януарското проучване на Сова Харис са налице само за следните проучвания: ЦАМ (1 – 5 авг 2020), Тренд (3 – 10 авг 2020), Сова Харис (19 – 25 авг 2020), Тренд (29 авг–5 сеп 2020), Тренд (3 – 10 окт 2020), Сова Харис (27 окт–3 ное 2020), Галъп (7 – 15 яну 2021) и Тренд (12 – 19 яну 2021).
  2. Бивша коалиция. Атака я напуска през средата на 2019 г., а самата коалиция се разпада в началото на 2021 г.
  3. Комбинирани проценти за коалицията между Воля и НФСБ преди януарското проучване на Сова Харис са налице само за следните проучвания: Медиана (21 – 28 фев 2020), Сова Харис (26 юни–1 юли 2020), Сова Харис (19 – 25 авг 2020) и Сова Харис (27 окт–3 ное 2020).
  4. Сборът на процентите в даденото проучване за партии, коалиции и „Не подкрепям никого“.
  5. Липсва информация за резултатите на дадената партия, която се явява на изборите като част от политическата коалиция Обединени патриоти, която постига резултат от 9,07%.
  6. Комбинирани проценти на отделни коалиции, предвождани от Да, България! и ДСБ. Първата печели 2,88% от гласовете, а втората – 2,48%.
  7. Резултат на Воля. Липсва информация за резултатите на партия НФСБ, която се явява на изборите като част от политическата коалиция Обединени патриоти, която постига резултат от 9,07%.
  8. В коалиция с Движение 21.
  9. Като част от „Коалиция за България“ с още 6 малки партии.
  10. Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.
  11. Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи и негласуващи.
  12. Оригиналните данни имат сумарни проценти под или над 100%.
  13. Има разминаване между цифровата и графичната репрезентация на резултатите в източника.
  14. Не включва „около 2%, за които може да се очаква да гласуват с „не подкрепям никого“, както е упоменато в оригиналния източник.
  15. Комбинирани проценти, тъй като в проучването е имало отговори „Демократична България“ и „ДСБ“.
  16. Не е посочен точен резултат за дадената партия или коалиция в даденото проучване на Екзакта. Споменато е, че АБВ и Възраждане са „с актив от около процент“. Следните партии и коалиции, в изброения ред, са в „в интервала между 4.1% до 2.7%“ – ВМРО, „Изправи се! Мутри вън!“, Републиканци за България и коалиция „Воля и НФСБ“.
  17. Сборът на оригиналните проценти за „Други“ и липсващите проценти до 100% – съответно 8,4% и 15,8%.
  18. Даденото проучване е с неизяснен характер и непълни данни.
  19. Представените данни са само за допитаните, които са отговорили, че категорично ще гласуват.
  20. Не е посочен точен резултат за дадената партия или коалиция в даденото проучване на Екзакта. Споменато е, че АБВ, Атака, Възраждане и КОД са „около и малко над един процент“.
  21. Бивша коалиция. Атака я напуска през средата на 2019 г., а самата коалиция се разпада в началото на 2021 г.
  22. Сборът на процентите в даденото проучване за партии, коалиции и „Не подкрепям никого“.
  23. Комбинирани проценти на отделни коалиции, предвождани от Да, България! и ДСБ. Първата печели 2,88% от гласовете, а втората – 2,48%,
  24. Резултат на Воля. Липсва информация за резултатите на партия НФСБ, която се явява на изборите като част от политическата коалиция Обединени патриоти, която постига резултат от 9,07%.
  25. В коалиция с Движение 21.
  26. Като част от „Коалиция за България“ с още 6 малки партии.
  27. Не включва „около 2%, за които може да се очаква да гласуват с „не подкрепям никого“, както е упоменато в оригиналния източник.
  28. Комбинирани проценти, тъй като в проучването е имало отговори „Демократична Българоя“ и „ДСБ“.
  29. Сборът на оригиналните проценти за „Други“ и липсващите проценти до 100% – съответно 8,4% и 15,8%.
  30. Представените данни са само за допитаните, които са отговорили, че категорично ще гласуват.

Графики – национални проучвания

Регионални

София

Повече информация Социологическа агенция, Дати на проучване ...

Бележки:

  1. Сборни резултати за 23-ти, 24-ти и 25-ти МИР в София.
  2. Комбинирани резултати на отделни коалиции, предвождани от Да, България! и ДСБ. Първата печели 7,93% от гласовете, а втората – 5,77%.
  3. Комбинирани резултати, но трите партии се явяват отделно. Атака печели 1,09% от гласовете, НФСБ печели 0,61%, а ВМРО печели 9,22%.
  4. Оригиналните данни имат сумарни проценти под или над 100%, поради закръгляне.

Повече информация Социологическа агенция, Дати на проучване ...

Бележки:

  1. Сборни резултати за 23-ти, 24-ти и 25-ти МИР в София.
  2. Комбинирани резултати на отделни коалиции, предвождани от Да, България! и ДСБ. Първата печели 7,93% от гласовете, а втората – 5,77%.
  3. Комбинирани резултати, но трите партии се явяват отделно. Атака печели 1,09% от гласовете, НФСБ печели 0,61%, а ВМРО печели 9,22%.
  4. Оригиналните данни имат сумарни проценти под или над 100%, поради закръгляне.

Варна

Повече информация Социологическа агенция, Дати на проучване ...

Бележки:

  1. Резултат на ГЕРБ. Няма отделни данни за СДС, която се явява на изборите като член на коалиция Реформаторски блок – Глас народен.
  2. Няма резултат за дадената партия, която се явява на изборите като член на коалиция Обединени патриоти. Коалицията постига резултат от 9,15%.
  3. Комбинирани резултати на отделни коалиции, предвождани от Да, България! и ДСБ. Първата печели 2,66% от гласовете, а втората – 2,49%.
  4. Резултат на Воля. Няма отделни данни за НФСБ, която се явява на изборите като член на коалиция Обединени патриоти.
  5. Комбинирани резултати на двете партии. Воля печели 7,24% от гласовете, а НФСБ – 1,43%.
Remove ads

Гласуване в чужбина

Изборни секции

Thumb
Изборни секции в чужбина към 12 февруари 2021 г.
Брой изборни секции:   – 1   – 2 – 5   – 6 – 10   – 11 – 15   – 16 – 20   – 21 – 25   – 26 – 30   – 31 – 35   – 35+

Според член 11, алинея 1 от Изборния кодекс, ЦИК определя условията и реда за образуване на избирателни секции извън страната, включително условията, реда и организацията за гласуване на българските граждани извън страната, не по-късно от 57 дни преди изборния ден. В държавите членки на Европейския съюз се образуват избирателни секции извън дипломатическо или консулско представителство при наличие на не по-малко от 60 избиратели, които са подали заявление по член 16, алинея 1. В държавите извън Европейския съюз, ръководителите на дипломатическите и консулски представителства изпращат мотивирано предложение за отваряне на избирателни секции до ЦИК, не по-късно от 25 дни преди изборите и при не по-малко от 60 заявления от избиратели. Предложението взема предвид териториалното разпределение на българската общност в дадената държава, както и отдалечеността на избирателните секции. Според член 14, алинея 5 от Изборния кодекс, общият брой на избирателните секции, които се образуват в държава извън Европейския съюз, не може да надвишава 35.[134][135] С решение № 2212-НС от 12 март 2021 г., ЦИК формира 465 избирателни секции в чужбина, от които десет са под условие и „в случай че не бъде дадено съгласие до 19 март 2021 г., същите ще бъдат заличени“.[136] Изборните секции ще бъдат ограничени до 35 в три държави – в Турция са подадени достатъчно заявления за отварянето на 43 секции, в САЩ за 46, а във Великобритания за 83.[137] Изборната секция в град Моасак, Франция, е затворена с решение на местната преферектура.[138]

Великобритания

Група български изборни доброволци, живеещи във Великобритания, повдигат искане за смяна на изборния кодекс, с цел увеличаване на изборните секции над 35, каквото е ограничението в кралството, поради Брекзит,[139] посочвайки като мотив данни на британското вътрешно министерство от септември 2020 година, според които българите подали заявление за уседналост във Великобритания са над 200 хиляди.[140][a] Други техни искания включват гласуване по интернет и по пощата. Друг мотив за откриването на повече избирателни секции, повдигнат от Мария Спирова – представител на българите във Великобритания, по време на онлайн среща с президента Румен Радев, е че малкото изборни секции биха довели до струпване на хора в епидемична обстановка.[142] Провеждането на гласуване във Великобритания изисква спазване на противоепидемичните мерки в страната, някои от които са забрана за събиране на хора от различни домакинства на закрито или среща на открито, а командированите български представители за изборните секции подлежат на задължителна 10-дневна карантина.[143]

Remove ads

Наблюдение на изборите

Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, чрез Службата за демократични институции и права на човека, провежда мисия за оценка на нуждите между 14 и 18 декември 2020 г. в София, в очакване на официална покана за наблюдение от Министерството на външните работи.[144] Докладът от мисията е публикуван на 28 януари 2021 г., като в секция „Заключения и препоръки“ е вписано, че „всички представители на мисията приветстват външно оценяване на изменената легална рамка и имплементирането ѝ, включително частта за сменено машинно и писмено гласуване, както и че е необходимо мащабно наблюдение на изборите“. Препоръчано е да се изпратят 14 дългосрочни наблюдателя, 200 краткосрочни наблюдателя за самия изборен ден, както и екип за медийно наблюдение.[145] Министерството на външните работи отправя официална покана за наблюдение на изборите към Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа на 31 януари 2021 г.[146] Централната избирателна комисия, чрез решение № 2151-НС,[147] регистрира 24 представители на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа като международни наблюдатели, един от които е по-късно сменен чрез решение № 2164-НС на ЦИК, по искане на ОССЕ.[148]

Remove ads

Резултати от изборите

Обобщение

75 51 43 30 27 14
ГЕРБ – СДС Има Такъв Народ БСП за България Движение за
права и свободи
Демократична
България
Изправи се!
Мутри вън!
Повече информация Партия, Гласове ...

Пълен резултат

Повече информация Партия или коалиция, Гласове ...
Thumb
Активност по многомандатни избирателни райони. При средна общо 50,61%.
Remove ads

Вижте също

Бележки

  1. Според данни на британското вътрешно министерство, 260 хиляди български граждани са подали заявления за уседналост към декември 2020 г.[141]

Източници

Външни препратки

Loading related searches...

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Remove ads