Парламентарни избори в България (2009)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Парламентарните избори в България през 2009 година са проведени на 5 юли 2009 г. и чрез тях са избрани народни представители за XLI обикновено народно събрание.
.png)
.png)
Remove ads
Изборно законодателство
Според промените в изборното законодателство, направени през 2009 г., кандидатурата на независим народен представител трябва да бъде подкрепена от повече от 10 000 гласоподаватели с постоянно местожителство на територията на избирателния район, от който е кандидатурата.
На 3 април 2009 г. Яне Янев, лидер на политическа партия „Ред, законност и справедливост“ и група независими народни представители внасят предложение за увеличаване на процентния праг за избиране на народни представители в XLI народно събрание, за коалициите на политически партии от 4% на 8%. Това предложение е прието от Народното събрание и е обнародвано – чл. 6, ал. 6 от Закона за избиране на народни представители. По-късно, на 12 май 2009 г., с решение на Конституционния съд се отменя текстът „получилите не по-малко от осем на сто от действителните гласове в страната и чужбина“ в чл. 6, ал. 6 от ЗИНП[1]. И така прагът за избиране на коалиции на политически партии остава същият като прага за избиране на политически партии – 4% от действителните гласове в страната и чужбина.
Remove ads
Смесена избирателна система
С промените в ЗИНП през 2009 г., се въвежда смесена избирателна система, при която изборите се провеждат частично по мажоритарна избирателна система, при която печели кандидатът, получил най-голям брой действителни гласове, а друга част от народните представители се избират по пропорционална система, при която мандатите се разпределят между политическите партии и коалициите на политическите партии според разпределението на действителните гласове, които са получили.
България се разделя на 31 едномандатни избирателни района, които, в повечето случаи, съвпадат с територията на областите в страната. Изключение правят столичната област София-град, която е разделена на 3 избирателни района, както и Пловдивската област, разделена на Пловдив-град и Пловдив-област. От общо 240 народни представители (депутати) в Народното събрание на България след промените в ЗИНП от 2009 г. се избират:
- 31 депутати (по 1 от всеки избирателен район) – по мажоритарна система, а
- останалите 209 депутати – по пропорционална система.
Мажоритарен вот
Във всеки едномандатен избирателен район (ЕИР) се избира по 1 народен представител по мажоритарна избирателна система. Едно лице може да бъде кандидат за народен представител само в 1 избирателен район, като може да бъде издигнато от инициативен комитет (като независим кандидат) или да бъде подкрепено от политическа партия. За избран се счита кандидатът, получил най-голям брой действителни гласове на територията на съответния избирателен район. В случай че най-голям, но равен брой гласове, имат двама или повече кандидати, се насрочва втори тур на изборите (балотаж).
Пропорционален вот
Всички 209 мандата се разпределят между многомандатните избирателни райони (МИР) по метода на Хеър – Ниймайер според броя на населението в съответните МИР.
Всяка партия или коалиция предлага своя кандидатска листа за всеки избирателен район, която не може да надхвърля максималния брой мандати в съответния МИР. Едно и също лице може да бъде включено в кандидатската листа само на 1 партия в не повече от 2 избирателни района. Листата има предварително посочена подредба, като при получаване на мандат(и) от партията в съответния МИР първият мандат се заема от първия посочен кандидат в листата, вторият мандат се заема от втория кандидат и т.н. до изчерпване на мандатите на съответната партия.
Пропорционалните мандати се разпределят първоначално на национално ниво между всички партии и коалиции, които са получили не по-малко от избирателния праг от 4% от действителните гласове. Разпределението става по метода на Хеър – Ниймайер. След това мандатите на всяка партия се разпределят между избирателните райони според получените гласове от партията във всеки МИР. Отново се използва методът на Хеър – Ниймайер. Ако се случи в избирателен район сумата от мандатите на партиите да надхвърля или да е по-малко от броя на мандатите в района, те се преразпределят по методика, одобрена от Централната избирателна комисия.
Ако кандидат е избран от листите на партията едновременно в 2 избирателни района, той трябва да избере в кой от районите да бъде народен представител, като мястото му се заема от следващия кандидат в листата на съответната партия в МИР, където първият се е отказал.
Remove ads
Резултати
Remove ads
Източници
Външни препратки
Вижте също
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads