Пенчо Кавракиров

Пенчо Христов Кавракиров е български публицист и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Българската комунистическа партия.

Пенчо Кавракиров
Роден	XIX век Солун, Османска империя
Починал	неизв.

Българският революционен комитет в Енидже Вардар в началото на XX век (11 май 1906 г.): Първи ред, седнали, от ляво надясно: Димитър Карабашев, учител; Пенчо Кавракиров, учител от Солун; Григор Томов Фоцеларов от Енидже Вардар; Тома Костадинов Гърков от Енидже Вардар; Христо Сърбов Христов, шивач; Христо Пончанов (Чапоното), търговец от Енидже Вардар; Туфекчията; втори ред от ляво надясно: Христо Хаджи Койчев от Енидже Вардар, Антон Кривото учител; Пампулов, председател на комитета, учител от Кюстендил; Михаил Каяфов, търговец от Енидже Вардар; трети ред отляво: Петър Генчанов, търговец от Енидже Вардар; Иван Тенекеджията, търговец от Енидже Вардар; Митцо Петров Шемов, учител от Енидже Вардар; Иван Христов Мандалчев, търговец от Енидже Вардар; Иван Хаджи Костов, учител от Енидже Вардар; Тодор Никезов, учител от Енидже Вардар; Михаил Кожухаров, файтонджия от Енидже Вардар

Биография

Пенчо Кавракиров е роден в солунското село Ватилък или в град Солун, тогава в Османската империя, днес в Гърция, в семейството на революционера от ВМОРО Христо Кавракиров и той заедно с брат си Яким и сестра си Елена също участват в дейността на организацията.^[1] В 1905 година завършва с двадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия.^[2] След това преподава в Енидже Вардар, където участва в дейността на градския комитет на ВМОРО.^[3] Част е от групата на санданистите, а след Младотурската революция от юли 1908 година е член на Народната федеративната партия (българска секция).^[4] През учебната 1910/1911 година Пенчо Кавракиров е учител в България,^[5] а следващата 1911/1912 година е учител в Солун.^[6][7]

По-късно емигрира в България и преподава в берковските села, където се занимава с комунистическа дейност.^[8] След това се установява в Петрички окръг и открива собствена печатница „Доверие“, в която се печатат нелегални материали на брат му Симеон Кавракиров и на БКП.^[9][10]

Родословие

Христо Кавракиров

Велика

Яким Кавракиров (1884 – ?)

Пенчо Кавракиров

Мария Кавракирова (около 1882 – 1971)

Константин Станишев (1877 – 1957)

Елена Кавракирова (1891 – 1972)

Симеон Кавракиров (1898 – 1934)

Венцислав Кавракиров (1917 – 2009)

Константин Йосифов (1893 – 1977)

Радка Йосифова (1908 – 2012)

Димитър Станишев (1906 – 1995)