Димитър Станишев (анатом)

Димитър Константинов Станишев е български лекар, професор по анатомия. Дейността му е свързана с изграждането на пловдивската катедра по анатомия, с обучението и възпитанието на три поколения студенти по медицина, подготовката на нейните преподавателски кадри и разгръщането на научноизследователска ѝ работа.

Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Станишев.

---

Димитър Станишев
български анатом
Роден	3 март 1906 г. Кукуш, Османска империя
Починал	8 ноември 1995 г. (89 г.) Пловдив, Република България
Учил в	Софийски университет

Биография

Роден е на 3 март 1906 година в българския южномакедонски град Кукуш^[1] във видно българско възрожденско семейство.^[2] По бащина линия е потомък на Нако Станишев, водача на църковно-националните борби в Кукуш, а по майчина линия – на Гоце Станишев, който освен участник в тези борби е и потомствен лечител.^[3][4] Баща му д-р Константин Станишев също е деец за освобождението на Македония и известен интернист,^[5] брат е на прочутия хирург проф. Александър Станишев. Хирург става и един от братята на Димитър Станишев, д-р Кирил Станишев.^[1]

След опожаряването на Кукуш от гърците през Междусъюзническата война (1913) седемгодишният Димитър Станишев идва пеша в София, където се преселват всичките му роднини. Завършва Втора софийска мъжка гимназия – полукласически отдел (1924) и Медицинския факултет на Софийския университет (1932). Постъпва като редовен асистент в катедрата по анатомия. Факултетният съвет го изпраща на специализация в Германия, в Анатомическия институт към Берлинския университет, където е от октомври 1937 до декември 1938 година. След завръщането му в София е повишен в просектор (главен асистент) при катедрата, а в 1943 г. получава званието „частен доцент“.^[1]

На 20 декември 1943 година по време на поредната бомбардировка на София домът на Димитър Станишев е улучен от бомба и той е затрупан под развалините. Тежко ранен е, но има късмета да се озове в някаква кухина. След поредица операции, извършени майсторски от проф. Александър Станишев, той успява да се възстанови.^[1]

След Деветосептемврийския преврат, когато чичо му е разстрелян, а баща му д-р Константин Станишев лежи известно време в затвора без присъда, лекарските права на д-р Димитър Станишев са отнети. Семейството се изхранва с лепене на хартиени кесии. Липсата на анатоми в България обаче кара властта да му върне правата и той е изпратен да работи в Пловдив, в новосъздадения в края на 1945 г. Пловдивски медицински факултет.^[6]

Организира и ръководи катедрата по анатомия. Привърженик на функционалното, онтогенетичното и филогенетичното изясняване на устройството на човешкото тяло, той е и пионер на клиничното осмисляне на анатомичните факти. Чрез лекциите си допринася за изграждането на правилно отношение към нещата и явленията у младежите и полага основите на клиничното им мислене. От неговите ученици трима стават доценти по анатомия, двама – по хирургия и един е старши научен сътрудник.^[1]

Развива широка програма за проучване на „ритъма на телесния растеж и пропорциите на растящото тяло“ – проблем, свързващ морфологичната и клиничната наука. Установява редица закономерности в растежа и дефинитивните пропорции на тялото, обусловени от различните степени на телесната дължина. Постига богата (по 60 показатели) характеристика на телесната метрика на българина и българката за възрастите от раждането до 23-тата година. Работи и по редица клинични проблеми в анатомията. Написал е 3 ръководства по анатомия. Автор на повече от 60 публикации.^[1]

Проф. Димитър Станишев е дългогодишен председател на проблемни комисии в пловдивския Висш медицински институт. Несменяем ръководител е на пловдивската секция на Дружеството на анатомите и хистолозите в България и е член на централното му ръководство. Член е на световната научна асоциация „Съвременна антропология“ и на Общогерманското дружество на анатомите. За упорита и плодотворна работа е удостоен с „Народен орден на труда“ – златен и орден „Кирил и Методий“ I степен.

Съпругата на професор Станишев е Бетина Шробсдорф (сестра на писателката Ангелика Шробсдорф).Имат две деца: Евелина и Андрей. Евелина е лекарка в Бургас – д-р Станишева, съпруга на Пенчо Пенчев, а Андрей е художник в Пловдив.^[7][8]

Родословие

Стоян Станишев

Нако Станишев (около 1810 – 1875)

Неша

Магда М. Бучкова

Атанас Станишев

Константин Станишев (1840 – 1900)

Милош Станишев (1865 – 1935)

Димитър Станишев (1852 – 1940)

Рушка Станишева (1857 – 1929)

Константин Станишев (1897 – след 1945)

Георги Станишев (1882 – след 1943)

Мария Кавракирова (около 1882 – 1971)

Константин Станишев (1877 – 1957)

Милош Станишев (1891 – 1915)

Александър Станишев (1886 – 1945)

Христо Станишев (1884 – 1976)

Неша Крапчева (1897 – 1983)

Данаил Крапчев (1880 – 1944)

Крум Станишев (1881 – ?)

Катерина Червениванова (1882 – ?)

Георги Станишев (1912 – след 1945)

Димитър Станишев (1906 – 1995)

Радка Йосифова (1908 – 2012)

Константин Йосифов (1893 – 1977)

Ирина Талева (? – 1976)

Димитър Талев (1898 – 1966)