Долно Спанчево

До̀лно Спа̀нчево е село в община Петрич, област Благоевград, България.

Вижте пояснителната страница за други значения на Спанчево.

---

Долно Спанчево
Долно Спанчево 41.422297, 23.379097 Долно Спанчево
Общи данни
Население	89 души[1] (15 март 2024 г.) 13,7 души/km²
Землище	6,591 km²
Надм. височина	232 m
Пощ. код	2869
Тел. код	07425
МПС код	Е
ЕКАТТЕ	22842
Администрация
Държава	България
Област	Благоевград
Община    – кмет	Петрич Димитър Бръчков (ГЕРБ; 2015)
Кметство    – кмет	Долно Спанчево Силвия Мицева (ГЕРБ)
Долно Спанчево в Общомедия

География

Село Долно Спанчево е разположено в Санданско-Петричката котловина на 17 км източно от общинския център Петрич. Климатът е преходносредиземноморски с авгусовски минимум и ноемврийски максимум на валежите. Средната годишна валежна сума е около 530 мм. През селото преминава пътят Петрич – Гоце Делчев.

История

Етимология

Името е по изчезналото лично име *Спан < спан „който много спи“. Сравними са местното име Спанча, горист хълм и пасище на З от Алистрат, Драмско, селищните имена Горно Спанчево, Санданско, Спанчов, Силистренско, Спанчово, Ругуновско, Спанчево, Кочанско, Спанци, Леринско,^[2] Спанците, Габровско, река Спанч, Кукушко.

В Османската империя

Църква „Свети Георги“, село Долно Спанчево

През XIX век Долно Спанчево е смесено българско-турско селище, числящо се към Демирхисарската кааза на Серския санджак. През 1859 година в селото е изградена църквата „Свети Георги“, обявена за паметник на културата.^[3]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Спанчово долне (Spantchovo-dolné) е посочено като село с 82 домакинства със 150 жители мюсюлмани и 70 жители българи, а изселеният по-късно Сердар чифлик е отбелязан с 26 домакинства и 100 жители българи.^[4]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

„

Спанча, 6 часа на СИ от Валовища, 1/2 час до Бистрица. Било е преди пет години чифлик Сердар, който се изселил. Останалата земя се обработва от околните села. Път равен. Гръцка църква. 40 турски къщи и 20 български.[5]

“

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 400 жители – 200 българи-християни и 200 турци.^[6]

Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година Долно Спанчево (Dolno-Spantchovo) вече се числи към Мелнишка кааза. Християнското население на селото се състои от 200 българи екзархисти.^[7]

През 1913 година по време на Междусъюзническата война селото е завзето от гръцката армия, а 30 къщи са опожарени.^[8]

В България

През октомври 1925 година по време на гръцко-българския пограничен конфликт, известен като Петрички инцидент, селото е окупирано от гръцката армия.

Детската площадка в центъра на селото

Население

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[9]

	Численост
Общо	117
Българи	117
Турци	-
Цигани	-
Други	-
Не се самоопределят	-
Неотговорили	-

Личности

Родени в Долно Спанчево

• Ангел Харизанов Спанчовалията (1870 – 1902), български революционер, деец на ВМОК, роден в Горно или Долно Спанчево

Починали в Долно Спанчево

• Асен Хадживасилев (1877 – 1923), български революционер