Петър Корабаров

Петър Арсов (Арсениев) Корабаров (Карабаров, Корабов^[1]) е български офицер, полковник, участник в Сръбско-българска война.

Петър Корабаров
български военен
Роден	1 януари 1855 г. Велес, Османска империя
Починал	1 май 1905 г. (50 г.) София, Княжество България

Биография

Корабаров е роден 1 януари 1855 година във Велес, в Османската империя, днес в Северна Македония. Брат е на подполковник Панчо Корабаров. Семейството му участва в българските църковни и просветни борби в града. Отива да учи в Русия, между 1870 и 1876 година завършва гимназията в Николаев и е пансионер при Тодор Минков,^[2] а в 1879 година завършва Второ военно Константиновско училище в Санкт Петербург. Служи в шести артилерийски полк. Работил в 4-то областно интенданство. Служил в двадесет и четвърти пехотен черноморски полк и дванадесети пехотен балкански полк.^[3]

По време на Сръбско-българската война в 1885 година ръководи артилерийската лаборатория в Русе и придадените към нея работилници, които отговарят за изпращането на артилерийски и пехотни бойни припаси на фронта. Подпомага отбраната на Видинската крепост. За участието си във войната е отличен с орден „Свети Александър" V степен.

В 1887 година участва в Русенския бунт на офицерите-русофили, заради което е уволнен от армията, емигрира в Русия и постъпва в руската армия. В 1898 година след разрешаване на офицерско-емигрантския въпрос се завръща в България и служи в артилерийските полкове.^[4]

Военни звания

• Подпоручик (10 май 1879)
• Поручик (30 август 1882)
• Капитан (30 август 1885)
• Майор ?
• Подполковник (12 август 1896)
• Полковник

Родословие

Арсо Корабаров

Иван Корабаров (1847 – ?)

Панчо Корабаров (1859 – 1915)

Петър Корабаров (1855 – 1905)

Андрей А. Корабаров

Ангел Корабаров (1885 – след 1952)

Д. Корабаров

Боро Коробар (1912 – 1989)

Перо Коробар (1916 – 2004)

Перо Коробар (1914 – 2001)