Шести артилерийски полк

Шести артилерийски полк е български артилерийски полк, формиран през 1889 година, взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).

Шести артилерийски полк
Учение на войници от Шести артилерийски полк.
Информация
Активна	1 април 1889 – 16 юни 1945
Държава	България
Тип	Артилерийски полк
Гарнизон	Пловдив (1 април 1889 – 21 септември 1890) Сливен (от 21 септември 1890)

Формиране

Шести артилерийски полк е формиран с Указ №40 от 1 май 1889 година, когато в Пловдив, в състав от четири батареи и планински (горски) взвод, като кадри са взети от 3^-ти артилерийски полк.^[1] На 21 септември 1890 е преместен на постоянен гарнизон в Сливен.^[2]

Балкански войни (1912 – 1913)

През Балканската война (1912 – 1913) полкът е мобилизиран и преведен от мирновременен във военновременен, като се развръща в 6^-и полски скорострелен артилерийски полк, формира 6^-и нескорострелен артилерийски полк, влиза в състава на 3^-та пехотна балканска дивизия (1^-ва армия) и е под командването на полковник Петър Вариклечков.^[3] Взема участие в боевете при Чорлу, Бабаески, Одрин, Люлебургас, Дедеагач и Демирхисар. Демобилизиран е през юли 1913 година.^[2]

Шести нескорострелен артилерийски полк

Шести нескорострелен артилерийски полк е формиран в Сливен на 24 септември 1912 година от редовни и мобилизирани чинове на Шести артилерийски полк. Състои се от две артилерийски отделения с по три батареи от по шест 8.7 см оръдия. Влиза в състава на 3^-та пехотна балканска дивизия. Командването на полка се поема от подполковник Радослав Каменов и води сражения при Чаталджа, Одрин, Агниста, Гевгели и Дойран. Демобилизиран и разформиран е след края на Междусъюзничекста война (1913) на 13 август 1913 година, като чиновете му се превеждат обратно в Шести артилерийски полк.^[4]

Първа световна война (1915 – 1918)

За участие в Първата световна война (1915 – 1918) на основание телеграма № 4269 от 10 септември 1915 година на началника на 3^-та дивизионна област, на 11 септември 6^-и артилерийски полк е отново мобилизиран и се развръща. Полкът е под командването на полковник Георги Тодоров, част е от 3^-та артилерийска бригада (3^-та пехотна балканска дивизия, 2^-ра армия).^[5] Демобилизиран е на 4 октомври 1918 година.^[2][1]

При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:^[1]

Числен състав	Добитък	Обоз	Въоръжение
Офицери: 39 Чиновници: 2 Подофицери и войници: 1821	Коне: 1691 Волове: 70	Обикновени коли: 161 Товарни коли: 232 Специални коли: 2	Пушки и карабини: 60 Полски с.с. оръдия: 24 Планински с.с. оръдия: 12

Между двете световни войни

На 1 януари 1921 в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в 6^-о артилерийско отделение. През 1927 година отново се развръща в полк, като 6^-и артилерийски полк, но носи явното название отделение до 1938 година.^[2]

Втора световна война (1941 – 1945)

Шести артилерийски полк в бой при Дравасоболч, 1945 г.

Войските на Шести артилерийски полк в бой при Дравасоболч, 3 март 1945 г.

Военни от Шести артилерийски по време на сраженията при Дравасоболч, 3 март 1945 г.

По време на Втора световна война (1941 – 1945) през 1941 и 1942 година полкът е на Прикриващия фронт. Взема участие във втората фаза на заключителния етап на войната в състава на 3^-та пехотна балканска дивизия. Демобилизиран е на 16 юни 1945 година. ^[2]

За времето в което полкът отсъства в мирновременния си гарнизон, на негово място се формира допълваща батарея.^[2]

Наименования

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

• Шести артилерийски полк (1 май 1889 – 24 септември 1912)
• Шести полски скорострелен артилерийски полк (24 септември 1912 – 1913)
• Шести артилерийски полк (1913 – 1 януари 1921)
• Шесто полско артилерийско отделение (1 януари 1921 – 1924)
• Шесто артилерийско отделение (1924 – 1927)
• Шести артилерийски полк (1927 – 1938)
• Шести дивизионен артилерийски полк (1938 – 1950)
• Двадесети оръдеен артилерийски полк (1951 – 1953)
• Двадесети артилерийски полк (1954 – 1961)
• Двадесети дивизионен артилерийски полк (1962 – 1987)

Командири

Званията са към датата на заемане на длъжността.

№	звание	име	дати
1.	Майор	Павел Панов	от април 1889
2.	Майор	Никола Брусев	от август 1890
	Майор	Васил Севов	от 1 януари 1891, временен
	Полковник	Петър Вариклечков	1 януари 1898 – 1913
	Полковник	Никола Бакърджиев	към 1904
	Полковник	Васил Райнов	1 ноември 1913 – до края на 1914
	Подполковник	Радослав Каменов	Балкански войни – януари 1915
	Полковник	Георги Тодоров	от януари 1915
	Полковник	Иван Китайков	Първа световна война
	Подполковник	Владимир Заимов	19 май 1923 – 22 декември 1923
	Подполковник	Стефан Бояджиев	1935 – 1940 (?)
	Подполковник	Иван Сапунджиев	1936 – 1939 (?)
	Подполковник	Иван Калайджиев	1940 – 1941
	Подполковник	Боню Пиронков	1941 – 12 септември 1944
	Подполковник	Тодор Кацаров	от 12 септември 1944
	Полковник	Младен Петков Костов	1946

Други командири: Димитър Михайлов