Петър Чергиланов
български офицер From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Петър Ненов Чергиланов е български офицер от армията и от Държавна сигурност (генерал-лейтенант).
Биография
Петър Чергиланов е роден на 2 ноември 1924 година в София в работническо семейство.[1] Баща му, родом от Лясковец, работи 14 години като сезонен градинар в Унгария, след което се установява в София и се издържа като общ работник.[1] Той умира от перитонит, когато Петър е на 7 години, и семейството се връща в Лясковец.[1]
Чергиланов учи в Средното земеделско училище „Образцов чифлик“ край Русе.[1] Там първоначално се включва профашисткия Съюз на българските национални легиони, но през 1939 година вече е член на комунистическия Работнически младежки съюз, като през 1941 година става секретар на организацията му в училището.[1] През 1943 година завършва земеделското училище и, след като работи за кратко като разтоварвач в бившата Горнооряховска пивоварна, след което служи в Петдесет и втори пехотен моравски полк във Враня.[1] На 4 август 1944 година дезертира с няколко други войници и се присъединява към Югославска народна освободителна армия, откъдето е препратен във Войнишка партизанска бригада „Георги Димитров“.[1] По това време става член на Българската комунистическа партия.[1]
След Деветосептемврийския преврат от 1944 година Петър Чергиланов става доброволец в Българо-германската война.[1] След кратък престой на фронта служи в Кюстендил, а от 1 януари 1945 година е политкомисар на танков батальон в София.[1] През 1946 година преминава едногодишен курс в Народното военно училище „Васил Левски“ и на 31 октомври 1946 година е произведен в капитан, а през 1947 година получава командването на танков батальон.[1] През 1949 година е изпратен на едногодишен курс в бронетанкова школа в Съветския съюз, от 27 април 1950 година е майор, а през 1951 година става командващ на Осми танков полк в Казанлък.[1] През 1953 година е повишен в подполковник и командващ Единадесета танкова бригада в Пловдив.[1] Той остава на този пост до есента на 1955 година, когато е изпратен на тригодишен курс във Военната академия „Георги Раковски“.[1] Служебните му характеристики от този период многократно отбелязват неговата избухливост и грубо отношение към подчинените.[1]
На 20 май 1958 година Чергиланов е повишен в полковник, а след като завършва Военната академия в края на годината е назначен в Разузнавателното управление на Генералния щаб.[1] През януари 1959 година е изпратен като военен аташе в Източна Германия, където активно изучава немски.[1] През март 1961 година е прехвърлен като военен аташе във Великобритания, където остава до 30 август 1962 година.[1] През ноември 1962 година отново заема поста на командир на Единадесета танкова бригада, който заема до 11 май, когато е прехвърлен в Държавна сигурност.[1]
Петър Чергиланов постъпва в Държавна сигурност на 21 май 1963 година, направо като заместник-началник на Трето управление (военно контраразузнаване), а през септември заминава на петмесечен курс за специална подготовка в школата на КГБ „Феликс Дзержински“ в Москва.[1] През 1973 година преминава тримесечен курс в Академията за обществени науки и социално управление, на 3 септември е повишен в генерал-майор и на 25 октомври е назначен за началник на Трето управление.[1] Остава на този пост до 6 март 1989 година, когато е освободен от Държавна сигурност при разместванията в ръководството на вътрешното министерство при смяната на дългогодишния министър Димитър Стоянов с Георги Танев.[1]
През 1992 година Чергиланов, заедно с генерал Костадин Коцалиев и още двама офицери, е обвинен в злоупотреба с власт при следствието срещу Димитър Димитров, бивш офицер от военното разузнаване, който е осъден на смърт за шпионаж и екзекутиран през 1986 година. Чергиланов е арестуван за повече от девет месеца, но в крайна сметка делото е прекратено от съда през 2003 година.[2][1]
Петър Чергиланов умира през 2009 година.[1]
Remove ads
Семейство
През юли 1955 година Петър Чергиланов се жени за Пенка Делчева от Спасово, Чирпанско, която е завършила педагогическо образование в Пловдив.[1] Тяхна дъщеря е Антония Чергиланова, омъжена между 1982 и 1988 година за станалия по-късно известен бизнесмен Илия Павлов. В печата от 90-те години често се коментира евентуална роля на Чергиланов в търговските успехи на Павлов, но съвременните изследователи смятат пряката връзка за неправдоподобна, отчитайки фактите, че Чергиланов не одобрява брака на дъщеря си и през целия си живот е известен със стриктния си характер.[1] В същото време бракът може би е помогнал на Павлов да влезе в социалните кръгове на висшето ръководство на Държавна сигурност, което да е подпомогнало по-късната му кариера.[1]
Remove ads
Образование
- Средно земеделско училище „Образцов чифлик“ (до 1943)
- Военно училище, София 11 месечен курс (1946)
- Бронетанкова академия, Ленинград 1-годишен курс (1949)
- Военна академия „Г.С.Раковски“, Оперативен факултет (октомври 1955-октомври 1958)
- Висша школа на КГБ „Феликс Дзержински“, СССР (1 септември 1963 – 3 февруари 1964)
Военни звания
- капитан – 31 октомври 1946
- майор – 27 април 1950
- Подполковник – 4 май 1953
- Полковник – 20 май 1958
- Генерал-майор – 3 септември 1973
- Генерал-лейтенант (?)
Награди
- орден „Народна република България“ – II степен (1974)[1]
- орден „9 септември 1944“ – I ст. (1984)[1]
- Съветски орден „Червена звезда“ (ноември 1984)[1]
- орден „Народна република България“ – I степен за участието си във Възродителния процес (1986).[3]
- Герой на социалистическия труд[1]
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads