Писодер
селище в Гърция From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Писодѐр, Песодѐр или Псо̀дери (на гръцки: Πισοδέρι, Писодери, катаревуса Πισοδέριον, Писодерион) е село в Република Гърция, в дем Преспа, в област Западна Македония.
Remove ads
География
Селото е разположено на 16 километра западно от град Лерин (Флорина), високо в южния склон на планината Баба (Варнудас).
История
В Османската империя

В османски тефтер от 1481 година селото се споменава като Ипсодер и в него живеят 12 семейства.[1] Във втората половина на XV век селото е дервентджийско.[2]
В края на XIX век Писодер е влашко село в Леринска каза. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Писадер (Pissader) е посочено като село в Леринска каза с 25 домакинства и 66 жители българи.[3]
Густав Вайганд, „Аромъне“, 1894 г.
„Селото е разположено въ една висока долина отъ двѣтѣ страни на диво шумяща рѣкичка и е заобиколено съ гора. Това село е чисто аромѫнско и брои 100 кѫщи. Жителитѣ му сѫ надошли тука отъ Албания и се занимаватъ още и сега повечето съ ханджилъкъ въ Албания, вслѣдствие на това албанския езикъ се знае отъ всички, а гръцкия не се е промъкналъ още въ фамилиитѣ, макаръ и да сѫществува гръцко училище.“[4]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Песодеръ живеят 750 власи.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Писодер е чисто влашко село в Леринската каза на Битолския санджак със 130 къщи.[6]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Песодер (Pessoder) има 480 власи и функционират гръцко и влашко училище.[7]
Селото е една от основните бази на Гръцката въоръжена пропаганда в Западна Македония.[8] В параклиса „Света Петка“ в 1904 година Ставрос Цамис погребва главата на Павлос Мелас.[8][9]
В Гърция



През Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата война Писодер попада в Гърция. Тогава е затворено и влашкото училище в селото.[11] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Псодери има 200 къщи власи християни.[12]
По време на Гръцката гражданска война край Писодер се водят редица сражения.[13][14]
В 1983 година в Писодер започва да излиза вестник „Писодеритика“.[15]
Според изследване от 1993 година селото е чисто влашко, като влашкият език е запазен на високо ниво.[16]
- Преброявания
- 1940 – 484 души
- 1951 – 143 души
- 1961 – 106 души
- 1971 – 48 души
- 1981 – 30 души
- 1991 – 25 души
- 2001 – 68 души
- 2011 – 7 души
Remove ads
Личности

- Родени в Писодер
Андрикос (Ανδρίκος), гръцки андартски деец, подпомага капитан Цондос[20]
Василиос Карадзидис (Βασίλειος Καρατζίδης), гръцки андартски деец, четник на капитан Вардас[21]
Георгиос Кайкос (Γεώργιος Κάικος), гръцки андартски деец, убит от българи[20]
архиепископ Епифаний Папавасилиу (1885 – 1972), гръцки духовник
Йоанис Цамис – капитан Чам, гръцки андартски деец
Лазарос Цамис (1878 – 1933), гръцки андартски деец[22]
архимандрит Модестос (αρχιμανδρίτης Μόδεστος), гръцки андартски деец, поел ангажимент пред капитан Каудис за построяване на гръцко училище[20]
Николаос Касомулис (1795 – 1872), гръцки революционер
Николаос Кириакопулос (1894 – 1982), гръцки политик
Николаос Ст. Хасос (1892 – 1943), гръцки политик
Панос Мейданис, хайдутин от XVII век
Ставрос Филипос (Σταύρος Φιλίππου), гръцки андартски деец, четник[21]
Ставрос Цамис (1870 – 1906), гръцки духовник, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[23]
Теодорос Гацос (Θεόδωρος Γκάτσος), гръцки андартски деец, убит от българи[20]
Теодорос Дорас (Θεόδωρος Ντόρας), гръцки андартски деец, подпомага капитан Вардас[20]
- Починали в Писодер
Касъм ага (? – 1900), едър земевладелец, убит от ВМОРО
Павле Янков (? – 1905), войвода в Кресненско-Разложкото въстание
- Свързани с Писодер
Стерьо Николов (1893 – 1974), български емигрантски деец в САЩ, баща му Никола Попстерьов е от Писодер
Литература
- Τσάμη, Αντιγόνη Λ., "Το Πισοδέρι Φλώρινας στο πέρασμα των αιώνων", Θεσσαλονίκη 1992.
Външни препратки
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads