Подслон (област Стара Загора)

Подслòн е село в Южна България, община Стара Загора, област Стара Загора.

За другото българско село с име Подслон вижте Подслон (Област Добрич).

---

Подслон
Подслон 42.472222, 25.870278 Подслон
Общи данни
Население	165 души[1] (15 март 2024 г.) 32,7 души/km²
Землище	5,072 km²
Надм. височина	167 m
Пощ. код	6057
Тел. код	041174
МПС код	СТ
ЕКАТТЕ	57073
Администрация
Държава	България
Област	Стара Загора
Община    – кмет	Стара Загора Живко Тодоров (ГЕРБ; 7 ноември 2011)

География

Село Подслон се намира на около 20 km изток-североизточно от областния и общински център град Стара Загора и 12 km западно от град Нова Загора. Разположено е в Старозагорското поле на Горнотракийската низина. Надморската височина в центъра на селото е около 167 m; теренът е равен, със слаб наклон на юг.

В северния край на село Подслон минава второкласният републикански път II-66, водещ на запад към Стара Загора, а на изток към Нова Загора. Северозападно от селото от кръстовище с този път водят: на юг към село Хан Аспарухово – третокласният републикански път III-5701; на север към село Братя Кунчеви – общински път.

Землището на село Подслон граничи със землищата на: село Братя Кунчеви на север и изток; село Събрано на югоизток; село Хан Аспарухово на юг; село Оряховица на запад.^[2]

Етническият състав на населението на село Подслон по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:^[3]

Етнически групи	Численост	Дял (в %)
Общо	151	100
Българи	151	100
Турци	0	0
Цигани	0	0
Други	0	0
Не се самоопределят	0	0
Не отговорили	0	0

В селото има значителна група тракийски калайджии, които започват да се заселват през 1960-те години.^[4] При преброяването на населението през 2011 г. те са се посочвали като част от българската етническа група.

Числеността на населението на село Подслон по данните от преброяванията^[5] от 1934 г. насам се променя както следва:^[6]

Година на преброяване Численост 1934 334 1946 321 1965 349 1975 281 1985 222 1992 204 2001 184 2011 151 2021 153

През периода 1956 – 1963 г. селата Подслон и Руманя са включени в сборното тогава село Братя Кунчеви и численостите им към 1956 г. са включени в неговата численост.

История

След Руско-турската война 1877 – 1878 г. по Берлинския договор 1878 г. селото – тогава с име Кара бунар, остава в Източна Румелия; присъединено е към България след Съединението 1885 г. Село Кара бунар е преименувано на Цàрьово през 1902 г.^[7] и на Подслон през 1950 г.; през 1956 г. е слято със селата Руманя и Черково като село Братя Кунчеви; отделено е отново като село Подслон през 1963 г.^[8]

Училище в село Кара бунар (Подслон) е създадено като начално още през първите години след Освобождението. Отначало се е помещавало в стари приспособени за целта помещения. През 1929 г. е построена първата училищна сграда. През 1972 г. училището е обединено с училището в село Братя Кунчеви.^[9]

Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) е създадено в село Подслон на 12.07.1950 г. В основната дейност на стопанството е застъпено производството на зърнени храни, памук, царевица; отчасти се развива животновъдство. Стопанството прекратява своята самостоятелна дейност поради обединението му с ТКЗС село Братя Кунчеви през 1956 г.^[10]

Обществени институции

Изпълнителната власт в село Подслон към 2025 г. се упражнява от кметски наместник.^[11]

В село Подслон към 2025 г. има действащо читалище „Отец Паисий - Хилендарски 1930 год.“;^[12][13]

Според регистъра (списъка) на храмовете при Светия Синод на Българската православна църква, в село Подслон, община Стара Загора има храм „Свети архангел Михаил“.^[14] Към 2025 г. в село Подслон няма храмова сграда, а само импровизирана камбанария – камбана, монтирана на специална метална конструкция в центъра на селото.^[15]

Природни и културни забележителности

В центъра на селото има паметник в чест на загиналите от село Подслон през Балканската (1912 – 1913 г.) и Първата световна (1915 – 1918 г.) войни. Представлява два монолитни мраморни блока, на единия от които са изписани имената на загиналите през 1912 – 1913 г. а на другия – на загиналите през 1915 – 1918 г. Открит е през 1944 г. Текстът съответно е: „1912 - 1913 г.: Ганчо Ганчев, Добрин Сл. Добрев, Диньо Ст. Енев, Драган Ст. Динев, Кольо Хр. Неделчев, Митьо Г. Митев, Петър Р. Иванов, Слави К. Минев, Янул Станчев; 1915 -1918 г.: Рали Ралев, Слави Петров, Ганчо Минев, Иван Минев“.^[16]