Правителство на Васил Коларов 1 и 2
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Първото и второто правителство на Васил Коларов са шестдесет и седмо и шестдесет и осмо правителство на Народна република България, назначени с Укази № 655, № 656 и № 36 от 20 юли 1949 г.[1] и от 20 януари 1950 г.[2] След смъртта на Коларов, на 1 февруари 1950 Народното събрание избира за нов министър-председател Вълко Червенков. Правителството управлява страната до 20 януари 1954 г., след което е наследено от правителството на Вълко Червенков[3].
Remove ads
Политика
Вътрешна политика
В началото на 50-те години в България окончателно е утвърден сталинския модел на обществено-икономическо развитие. През септември 1949 г. е осъществено ново административно-териториално деление на страната. Обособени са 14 окръга, като град София остава самостоятелна административна единица. Три месеца по-късно са проведени неколкократно отлаганите парламентарни избори, организирани по пропорционалната система. Според официалната статистика гласуват 98,89% от гласоподавателите, от които само 1% не подкрепя кандидатите на Отечествения фронт[3].
След смъртта на Васил Коларов за председател на Министерския съвет е избран Вълко Червенков. При неговото правителство идеологизирането на обществения живот и сливането на партийния с държавния апарат достигат своя апогей. Всеки опит за недоволство от политиката на режима е жестоко наказван (процесите срещу пасторите и др.). Въдворени в трудови лагери са над 4500 души, а броят на принудително изселените семейства е 1595. Започва чистка и в редовете на недоволните комунисти, т.нар. враг с партиен билет. Засилен е контролът на Политбюро върху армията и административния апарат.[3]
Развитие на промишлеността и селското стопанство
В края на 1950 г. в ТКЗС са обхванати 51,1% от обработваемата земя. Ниските добиви и неефективното управление на кооперативите карат много от селяните да подадат заявление за напускане и да заграбят инвентара. През пролетта на 1951 г. започват селски бунтове и вълнения в Кулско, Асеновградско, Тетевенско и на други места в страната. На 19 март същата година е прието Постановление на ЦК на БКП за отстраняване на извращенията. За овладяване на ситуацията и за пълно коопериране на земята в селата са изпратени голям брой комунистически функционери. На кооперативите е предоставена най-плодородната земя, като са освободени от данъци за срок от три години, а на кооператорите се изплаща немалка рента. При частниците е увеличен размерът на задължителните зърнодоставки. Изкупните цени на селскостопанските произведения през 1952 – 1953 г. са много под тяхната себестойност. Останали без земя и с ниски възнаграждения, селяните започват масова миграция към градовете, което поражда криза за работна ръка в селското стопанство, жилищни и социални проблеми и ниска раждаемост.[3]
В промишлеността с предимство се развиват машиностроенето, енергодобивът и черната и цветната металургия. В края на 1952 г. промишлената продукция се е увеличила с 2,1 пъти в сравнение с 1948 г., а петгодишният народостопански план по основните показатели е изпълнен за 3 години и 3 месеца.
Външна политика
Във външната политика на кабинета приоритет имат взаимоотношенията със СССР. Относителният дял на Съветския съюз в стокооборота на България достига 50%. Над 20% от капиталовложенията в страната са негови. Промишлените обекти са на ниско технологично ниво, което не позволява на България през следващите десетилетия да изнася на международните пазари конкурентна промишлена продукция. Отношенията със запада са крайно обтегнати. Процесите срещу пасторите, както и обвиненията от българска страна на служители на американското посолство в шпионаж довеждат до скъсване на дипломатическите отношения между България и САЩ – 20 февруари 1950 г. На следващата година със специален закон американската страна забранява търговията с над 1700 стоки с държавите от Източна Европа. Законът е последван с образуването на „КОКОМ“ – организация за икономическа политика на запада, която налага ембарго върху търговията със социалистическия пазар.[3]
По подобен начин се развиват и отношенията на България с Турция и Гърция. Масовото изселване на българските турци в края на 40-те години и провокациите на турската армия по българската граница изправят двете страни пред реалната опасност от война. През 1952 г. Турция и Гърция влизат в НАТО. Една година по-късно те подписват пакт с Югославия, насочен срещу България и нейния нов съюзник в Източна Европа – Румъния.[3]
Remove ads
Съставяне
Кабинетът, оглавен от Васил Коларов, е образуван от политически дейци на Отечествения фронт.
Кабинет
Сформира се от следните 21 министри и един председател:[3]
Промени в кабинета
от 6 август 1949
от 13 август 1949
от 6 октомври 1949
от 8 октомври 1949
от 20 октомври 1949
- Георги Чанков е освободен от поста министър на железопътните, автомобилните и водните съобщения. МЖАВС остава вакантно до 22 октомври 1949 г.
от 22 октомври 1949
- Министерството на железопътните, автомобилните и водните съобщения е преименувано в Министерство на транспорта с Указ № 874 от 22 октомври 1949 г.
от 5 декември 1949
от 6 декември 1949
от 20 януари 1950
- Със сформирането на новия кабинет на д-р Васил Коларов са направени следните промени:
- 1: – Добри Терпешев, Антон Югов, Кимон Георгиев не влизат като подпредседатели на МС в новия кабинет.
от 3 февруари 1950
- След продължително боледуване на 23 януари 1950 г. умира министър-председателят Васил Коларов. На 1 февруари същата година Народното събрание избира за нов министър-председател Вълко Червенков, който встъпва в длъжност на 3 февруари същата година. До тази дата функциите на министър-председателя временно са поети също от д-р Червенков.
от 17 февруари 1950
- Създадено е Министерство на промишлеността, чрез сливането на Министерството на индустрията и занаятите и Министерството на мините и подземните богатства (с Указ № 85 от 17 февруари 1950 г.).
от 28 май 1950
от 13 ноември 1950
- 1: – създадено, на 13 ноември 1950 г., и обнародвано в „Държавен вестник“, бр. 278 от 15 ноември 1950 г.
от 29 декември 1950
- Министерството на вътрешната търговия се разделя на Министерство на вътрешната търговия и Министерство на доставките и хранителната промишленост, Министерство на народното здраве се преобразува в Министерство на народното здраве и социалните грижи, а Министерството на труда и социалните грижи се закрива (с Указ № 686 от 29 декември 1950 г.).
от 4 януари 1951
от 6 януари 1951
- Вакантното място на МДХП заема министъра на вътрешните работи Руси Христозов, а освободеното от него място е заето от Георги Цанков.
от 5 февруари 1951
- С Указ № 58 от 5 февруари 1951 г. Министерството на електрификацията и мелиорациите се преименува в Министерството на електрификацията.
от 15 юни 1951
от 22 юни 1951
от 20 септември 1951
- Министерството на горите се преименува в Управление на горската промишленост, а Министерството на промишлеността се разделя на Министерство на тежката промишленост и Министерство на леката промишленост (с Указ № 480 от 29 септември 1951 г.).
от 21 ноември 1951
от 4 февруари 1952
от 28 февруари 1952
от 1 май 1952
- Владимир Поптомов умира и освобождава длъжността подпредседател на Министерския съвет.
от 20 август 1952
от 3 септември 1952
- Никола Стоилов е освободен от поста министър на земеделието. МЗ остава вакантно до 9 септември 1952 г.
от 9 септември 1952
от 8 ноември 1952
от 26 декември 1952
от 11 февруари 1953
- С Указ № 46 от 11 февруари 1953 г. се преименува Министерството на строежите и пътищата в Министерство на строежите.
от 11 декември 1953
- Министерството на леката промишленост и Министерството на доставките и хранителната промишленост се реорганизират в Министерство на леката и хранителна промишленост и Министерство на доставките (с Указ № 485 от 11 декември 1953 г.).
Remove ads
Литература
- Българските политически водители 1879-1994. ИК „Хераклит А & Н“, 1994. ISBN 954-573-005-6.
- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads