Правителство на Гриша Филипов

From Wikipedia, the free encyclopedia

Remove ads

Правителството на Гриша Филипов е седемдесет и седмо правителство на България (тринадесето на Народна република България), избрано от VIII народно събрание на 18 юни 1981 г.[1] Приемник е на второто правителство на Станко Тодоров. Управлява до 19 юни 1986 г., след което се преобразува в правителството на Георги Атанасов.

Бързи факти Общи, Първи секретар ...
Remove ads

Политика

В началото и средата на 1980-те години кризата в България обхваща повечето сектори от икономиката. Перестройката в СССР, намаляването на вноса на евтин суров нефт от СССР и поскъпването му, свиването на оръжейните пазари на страната принуждават управляващите да взимат нови заеми от международните финансови институции. Въпреки идеологизацията и административния контрол на БКП във всички области на образованието, науката и културата (преса, книгоиздаване и обучение), през периода 1966 – 1986 г. развитието на духовната сфера бележи напредък. Той е продиктуван до голяма степен от желанието на БКП да афишира пред света успехите си в изграждането на социализма и отпусканите във връзка с това огромни държавни субсидии. В края на 1980-те години България разполага с 30 висши учебни заведения със 138 хиляди студенти и 19 200 преподаватели срещу само 5 висши училища, 10 хиляди студенти и 453-ма преподаватели през 1944 г. През 1989 г. в страната има 31 611 научни работници, част от които са с международна известност. Големи са успехите в изобразителното изкуство‚ книгоиздаването, музикалната култура‚ театъра и киното.

Във външната политика на България и за този период СССР е най-големият външнотърговски партньор (над 50% от външнотърговския и обмен). На второ и трето място остават ГДР и Полша. Засилват се контактите с държави от Азия и Африка, като в края на 70-те стокообменът с тях достига 7,3%. Активизират се и връзките със Запада – 12,4%. През 1985 г. Съвета за икономическа взаимопомощ приема мащабна програма до 2000 г. Отношенията с Югославия са непостоянни. Въпреки декларациите на българските политици, че България е за запазване на границите между държавите, определени след Втората световна война, недоверието между балканските страни остава. Така Белград продължава чрез средствата за масово осведомяване и образованието да насажда антибългарски настроения сред населението си.

С Гърция и Турция са подписани многобройни междуправителствени спогодби за икономическо и културно сътрудничество. След 1984 г. обаче, във връзка с „възродителния процес“ в страната, рязко се влошават отношенията с Турция.

Remove ads

Съставяне

Кабинетът, оглавен от Гриша Филипов, е съставен от политически дейци на Отечествения фронт (Българска комунистическа партия и БЗНС (казионен).[2][3]

Кабинет

Сформира се от следните 22 министри, 7 зам.-председатели и един председател на Министерския съвет:[4][5]

Повече информация министерство, име ...

Ведомства без ранг на министерства

Повече информация министерство, име ...
  • 1: – член на правителството.

Промени в кабинета

от 7 юли 1981

  • Стефан Стайнов е освободен от поста председател на Комитета по архитектура и благоустройство.
Повече информация министерство, име ...

от 21 юли 1981

от 26 август 1981

от 30 октомври 1981

Повече информация министерство, име ...

от 2 февруари 1982

Повече информация министерство, име ...

от 4 февруари 1982

Повече информация министерство, име ...

от 19 юли 1982

Повече информация министерство, име ...

от 3 ноември 1983

Повече информация министерство, име ...

от 4 януари 1984

Повече информация министерство, име ...

от 11 януари 1984

Повече информация министерство, име ...

от 4 април 1984

  • Христаки Иванов е освободен от поста първи зам.-министър на вътрешната търговия и услугите.
Повече информация министерство, име ...

от 24 април 1984

Повече информация министерство, име ...

от 9 май 1984

Повече информация министерство, име ...
  • 1: – с ранг на министър.

от 21 май 1984

Повече информация министерство, име ...

от 17 май 1985

от 18 май 1985

Повече информация министерство, име ...

от 18 октомври 1985

  • Стоян Марков е освободен от поста първи зам.-министър на машиностроенето.

от 9 декември 1985

Повече информация министерство, име ...

от 4 януари 1986

от 28 януари 1986

Повече информация министерство, име ...

от 21 февруари 1986

  • Освободени са:
    • Румен Сербезов от поста първи зам.-министър на производството и търговията с потребителски стоки.
    • Стефан Стайнов от поста първи зам.-министър на строителството и селищното устройство.
Повече информация министерство, име ...
  • 1: – с ранг на министър.

от 24 март 1986

Повече информация министерство, име ...
Remove ads

Източници

Loading related searches...

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Remove ads