Правителство на Станко Тодоров 1
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Първото правителство на Станко Тодоров е седемдесет и пето правителство на България (единадесето на Народна република България), избрано от VI народно събрание на 9 юли 1971 г.[1] Приемник е на второто правителство на Тодор Живков. Управлява до 17 юни 1976 г., след което се преобразува във второто правителство на Станко Тодоров.[2][3][4]
Remove ads
Политика
В средата на 70-те години са обединени 535 ТКЗС, 144 ДЗС и 265 специализирани предприятия в 167 аграрно-промишлени комплекса. Узряването внася хаос в селското стопанство. Дефицитът от селскостопански стоки се засилва и в края на 1970-те години, въпреки огромните дотации от държавата, кризата в селското стопанство вече е реален факт. Образуването на Националния аграрно-промишлен комплекс (НАПК) през март 1979 г. не успява да реши проблемите на българското селско стопанство.
Във връзка с „цялостните успехи“ на българския народ по пътя на социализма, на Х конгрес на БКП от април 1971 г. е приета новата партийна „Програма за изграждане на развито социалистическо общество“. Два месеца по-късно чрез референдум е приета новата конституция на Народна република България, която по дух се доближава до програмата на БКП. Запазва се принципът за „съединяване на законодателната, изпълнителната и съдебната власт“. Въведен е нов постоянно действащ орган на властта – Държавен съвет, избиран от Народното събрание (т.е. от партията), който има огромни правомощия. Първи негов председател е Тодор Живков, а председател на Министерския съвет през следващото десетилетие е остава Станко Тодоров.
В края на 70-те години БКП има над 800 хиляди членове. Причините за бързото увеличаване на членската маса са както попълването на партията с млади дейци, символ на сплотеността на поколенията около нейната политика, така и провежданата кадрова политика в страната. Членовете на БКП много по-лесно постигат професионална реализация.
Remove ads
Съставяне
Кабинетът, оглавен от Станко Тодоров, е съставен от политически дейци на Отечествения фронт (Българска комунистическа партия и БЗНС (казионен)).[5][6]
Кабинет
Сформира се от следните 29 министри и един председател:[3][4][7]
Ведомства без ранг на министерства
Промени в кабинета
от 17 декември 1971
- Министърът на външните работи Иван Башев умира на 13 декември 1971 г. от измръзване, по време на поход във Витоша, и на негово място е назначен Петър Младенов.[8][9]
от 18 февруари 1972
- Министърът на леката промишленост Дора Белчева е освободена от заеманата длъжност и назначена за извънреден пълномощник и посланик на Народна република България в Стокхолм.[10]
от 3 юли 1972
- По предложение на Политбюро на ЦК на БКП Стамен Стаменов е освободен от длъжността министър на строежите и строителните материали.[11]
от 7 юли 1972
от 23 ноември 1972
от 19 януари 1973
от 7 април 1973
- Комитета по туризма е преименуван в Комитет за отдих и туризъм.[8][9][12]
от 30 юни 1973
от 13 юли 1973
- Създават се следните ведомства:[8][9][13][14]
- Министерство на машиностроенето и металургията и Министерство на електрониката и електротехниката след разделяне на Министерството на машиностроенето.
- Министерство на химическата промишленост и енергетиката след преименуване на Министерството на тежката промишленост.
от 24 юли 1973
- Създава се Министерство на строежите и архитектурата след сливане на Министерството на строежите и строителните материали и Министерството на архитектурата и благоустройството.[15][8][9][16]
от 27 юли 1973
от 23 октомври 1973
- Създават се следните ведомства:[17][8][18][19]
- Министерство на химическата промишленост и Министерство на енергетиката след разделяне на Министерството на химическата промишленост и енергетиката.
от 19 март 1974
от 4 юли 1974
- Венелин Коцев е освободен от длъжността зам. председател на Министерския съвет.[8][18][23]
от 8 юли 1974
от 31 юли 1974
- Създава се Комитет за външноикономически връзки.[8][18][24]
от 1 ноември 1974
- Петър Танчев и Иван Попов са освободени от длъжността зам. председател на Министерския съвет.[8][18][25]
от 21 ноември 1974
- Пенчо Кубадински е освободен от длъжността зам. председател на Министерския съвет.[8][18][26]
от 15 април 1975
- Кирил Зарев е освободен от длъжността министър на труда и социалните грижи. Постът остава вакантен до 16 юни 1975 г.[8][18][27]
от 16 юни 1975
от 2 юли 1975
от 3 юли 1975
от 23 април 1976
- Огнян Дойнов е освободен от длъжността зам. председател на Министерския съвет.[8][18]
Remove ads
Източници
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads