Балет

Балèтът е сценично изкуство, създадено на основата на драматургията, музиката, пантомимата, сценографията и хореографията, в което основно изразно средство е танцът. В балета се различават класически танц и характерен танц. Основен е действеният танц със или без дивертисмент. В балета се включват ритмопластическият танц, свободната пластика, танцът „модерн“ и джаз-балетът. Жанровете се определят предимно от музикалните и литературните жанрове.

Драматургична основа на балета е либретото. Музиката определя характера му. Даден балетен епизод или отделно негово действие завършва с общ танц, наречен бала̀биле.

Балерина

В края на ХIX и началото на ХХ в. възникват и форми, които не се основават на либрето и нямат сюжет, а целта им е да развият определена стилистика и да доставят естетично преживяване на публиката.

Във всеки танц има история, която е представена по интересен и красив начин в класическия балет.

Палци за класически балет

Пачка

Има два вида балетни обувки-палци и туфли. Използват се различни костюми, но най-известните са пачки и шопенки.

Видове балет

• Балет-трагедия и балет-комедия
• В зависимост от драматичното или музикалното начало – балет-пиеса и балет-симфония
• Сюжетен и безсюжетен балет
• Едноактен и многоактен балет
• Балет-интермедия, хореографска миниатюра
• Класически и модерен балет.

Класическият балет е създаден на основата на класически танци. Модерният балет (нарича се още съвременен балет) е форма на танц, който обединява елементи от класическия балет и от модерния танц. Счита се, че основите на съвременния балет са поставени от Джордж Баланчин (Георгий Мелитонович Баланчивадзе) – американски балетмайстор и хореограф от грузински произход.^[1]

История на балета

Анна Павлова като Жизел

Европейският балет възниква през Ренесанса под влиянието на балните и народните танци. Корените на балета са в италианския Ренесанс, при сложни сватби на аристократи. Танцьорите са изпълнявали редовни танцови стъпки в двореца, за да забавляват гостите на сватбата. Гостите са поканени да се присъединят. Танците, които са подобие на балет, не са театрално представление, а костюмите са съвсем различни. Вместо пухкави костюми, трикотажни обувки, чорапогащи и чорапи за обувки, танцьорите са носели дълги официални дрехи, които са стандартно облекло в обществото. За пръв балетен спектакъл с единен сюжет се смята придворното зрелище „Комедиен балет на кралицата“ (Le Ballet Comique de la Reine) или „Цирцея“, поставено на 15.10.1581 г. във френския кралски двор от италианския цигулар Балтазарини, „главен интендант на музиката“. Френската кралица-майка Катерина Медичи организира спектакъла, за да отпразнува сватбата на сестра си, и лично участва в него заедно с краля. Балетът е сложен, скъп и продължителен. Изпълнява се в бална зала в съседство с двореца Лувър в Париж. Представлението започна в 22 ч. и продължава над пет часа, до 3:30 ч. Присъстват около 10 000 гости.^[2]

Важен етап в развитието на балета е откриването на Кралската академия на танца в Париж през 1661 г.^[3] Значителен принос за развитието на западноевропейския балет имат Жан-Жорж Новер, Филип Тальони, Мария Тальони, Жул Перо, Август Бурнонвил, Фани Елслер, Жан Корали, Люсил Гран. В Русия балетът навлиза през втората половина на 17 век и се развива през 19-20 век. Изключителна роля в създаването на руската балетна школа изиграват Шарл-Луи Дидло, Мариус Петипа, Лев Иванов, Анна Павлова, Михаил Фокин, Сергей Дягилев и др. Балетът във Великобритания (Кралска опера и балет) и САЩ се развива през 20 век. По-известни имена в развитието на съвременния балет са Айседора Дънкан, Джордж Баланчин, Марта Греъм, Морис Бежар, Фредерик Аштън, Вацлав Нижински и др.

История на българския балет

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Началото на професионалното балетно изкуство в България се поставя на 22 февруари 1928 г. с премиерата на „Копелия“ в хореографията на Анастас Петров.^[4] Първият български национален спектакъл е „Змей и Яна“ от Христо Манолов с хореограф Анастас Петров (1937 г.). Следват „Нестинарка“ от маестро Марин Големинов, хореограф Мария Димова (1942 г.), „Приказка“, „Герман“ и „Тракия“ (1943 г.).^[5] Периодично се организират национални и международни балетни конкурси, най-престижният от които е варненският.

Известни балети

Едни от най-известните балети са:^[6][7][8]

Балет	Премиера	Композитор	Хореограф
Зле опазеното момиче	1789,1828	Жан Добервал, Луи Херолд	Жан Добервал, Жан Пиер Омер
Силфида	1832	Жан Шнайцхофер	Филип Тальони
Жизел	1841 г.	Адолф Адам	Жан Корали, Жул Перо
Есмералда	1844	Цезар Пуни	Жул Перо
Корсар	1856	Адолф Адам	Жозеф Мазилие
Дон Кихот	1869 г.	Лудвиг Минкус	Мариус Петипа
Копелия	1870	Лео Делиб	Артур Сен Леон
Силвия	1876	Лео Делиб	Луи Мерант
Лебедово езеро	1877 г.	Пьотър Чайковски	Мариус Петипа, Лев Иванов, Рикардо Дриго
Баяденка	1877	Лудвиг Минкус	Мариус Петипа
Куклената фея	1888	Йозеф Байер	Йозеф Хасрайтер
Талисман	1889	Рикардо Дриго	Мариус Петипа
Спящата красавица	1890 г.	Пьотър Илич Чайковски	Мариус Петипа
Лешникотрошачката	1892 г.	Пьотър Илич Чайковски	Лев Иванов
Раймонда	1898	Александър Глазунов	Мариус Петипа
Ромео и Жулиета	1938 г.	Сергей Прокофиев	Леонид Лавровски
Пепеляшка	1945 г.	Сергей Прокофиев	Ростислав Захаров
Кармен-сюита	1967 г.	Жорж Бизе, Родион Шчедрин	Алберто Алонсо
Шехеразада	1910 г.	Николай Римски-Корсаков	Михаил Фокин
Сън в лятна нощ	1962 г.	Феликс Менделсон	Фредерик Ащън
Жар-птица	1910	Игор Стравински	Михаил Фокин
Петрушка	1911	Игор Стравински	Михаил Фокин
Пролетно тайнство	1913 г.	Игор Стравински	Вацлав Нижински
Пулчинела	1920	Игор Стравински	Леонид Мясин
Аполон и музите	1928	Игор Стравински	Адолф Болм
Целувката на феята	1928	Игор Стравински	Бронислава Нижинска
Игра на карти	1937	Игор Стравински	Джордж Баланчин
Орфей	1948	Игор Стравински	Джордж Баланчин
Агон	1957	Игор Стравински	Джордж Баланчин
Гаяне	1942	Арам Хачатурян	Нина Анисимова
Спартак	1956 г.	Арам Хачатурян	Леонид Якобсон (1956 г.), Игор Моисеев (1958 г.), Юрий Григорович (1968 г.)
Дафнис и Хлое	1912	Морис Равел	Михаил Фокин
Валс	1929	Морис Равел	Бранислава Жижинска
Болеро	1928 г.	Морис Равел	Бронислава Нижинска (1928 г.), Морис Бежар (1961 г.)
Дървеният принц	1917	Бела Барток	Ото Зьобиш, Еде Брада
Чудесният мандарин	1926	Бела Барток	Ханс Щробах
Парижката Света Богородица	1965	Морис Жар	Ролан Пти
Зорба гъркът	1988 г.	Микис Теодоракис	Лорка Масине

Български балети:

Балет	Премиера	Композитор	Хореограф
Змей и Яна	1937 г.	Христо Манолов	Анастас Петров
Нестинарка	1942	Марин Големинов	Мария Димова
Легенда за езерото	1946 г.	Панчо Владигеров	Нина Анисимова
Хайдушка песен	1953	Александър Райчев	Николай Холфин
Кърджалии	1959	Иван Димов	Теодорина Стойчева
Орфей и Родопа	1960	Цветан Цветанов	Анастас Петров
Сребърните пантофки	1962	Парашкев Хаджиев	Галина и Стефан Йорданови
Мадарският конник	1964	Димитър Сагаев	Иржи Немечек
Швейк отива на война	1964	Найден Геров	Галина и Стефан Йорданови
Светлината залива всичко	1967	Боян Икономов	Петър Луканов
Папеса Йоана	1969	Веселин Стоянов	Витолд Борковски
Панаир в София	1969	Жул Леви	Богдан Ковачев
Дъщерята на Калояна	1973	Марин Големинов	Петър Луканов
Изворът на Белоногата	1978	Александър Райчев	Богдан Ковачев
Вълшебствата на Тотобан	1982	Георги Костов	Джанкарло Вантаджио
Козият рог	1983	Красимир Кюркчийски	Петър Луканов
Сянката	1984	Александър Текелиев	Маргарита Арнаудова
Парижка Балада	1985	Петър Ступел	Асен Гаврилов
Юранд	1986	Александър Йосифов	Густав Клауцнер

Библиография

• Балет. Энциклопедия. М., Советская энциклопедия, 1981.
• Сания Давлекамова. Галина Уланова: Аз не исках да танцувам. С., Рива, 2008.
• Галина Борисова. Танцови представи и артистични предпочитания. С., Нов български университет, 2011.
• Анелия Янева. Маргарита Арнаудова: Не мога да отделя балета от себе си... С., СиВас Консултинг, 2011.
• Деница Анчева. Русенският балет и Асен Манолов. С., Институт за изследване на изкуствата – БАН, 2011.
• Любомир Сагаев. Книга за балета. С. ИК Братя Сагаеви, 2006.

Външни препратки

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Балет.

• Речник на балетните термини