Ръмби

Ръ̀мби (изписване до 1945 година: Рѫмби; (или в местния долнопреспански диалект Ро̀би, на гръцки: Λαιμός, Лем̀ос, до 1926 година Ράμπη, Ръмби,^[2] на албански: Rëmbi) е село в Република Гърция, център на дем Преспа, област Западна Македония.

Ръмби Λαιμός
— село —
Църквата „Света Параскева“, 1896[1]
Ръмби 40.836389, 21.140556 Ръмби Ръмби
Страна	Гърция
Област	Западна Македония
Дем	Преспа
Географска област	Голема Преспа
Надм. височина	1058 m
Население	171 души (2021 г.)
Пощенски код	530 77
Телефонен код	23850 – 51
Ръмби в Общомедия

География

Селото е разположено на 50 километра северозападно от град Лерин (Флорина) в подножието на планината Бела вода близо до Голямото Преспанско езеро. През селото минава Стара река (Палиорема), която извира от Пелистер и след 10 километра се влива в Преспанското езеро.

История

Античност

В началото на 60-те години на XX век, по време на изграждането на път от Ръмби до Медово (Милионас), е открита цистов гроб, изграден от камък и облицован отвътре с тънки мраморни плочи, носещи следи от червен хоросан. Конкретният тип погребение, както и находките датират от раннохристиянския период, докато повърхностната идентификация на други подобни погребения в района свидетелства за наличието на обширен некропол.^[3]

В Османската империя

Църквата „Сретение Господне“ в селото е от XVI век и е обявена за защитен паметник.^[4] Храмът „Света Петка“ в Ръмби е от XIX век и е обявена за защитен паметник.^[4] На хълма Горица западно от селото е църквата „Свети Йоан Предтеча“.^[5]

В края на XIX век Ръмби е смесено българо-арнаутско село. Селото е чифлик, владение на бейове от Колония, които владеят и Асамати, Претор, Слимница и Наколец.^[6] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Рамна е посочено като село в каза Ресен с 48 домакинства и 90 жители мюсюлмани и 58 българи.^[7]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Ръмби живеят 196 българи и 100 арнаути.^[8]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Ръмби е смесено село българи, албанци и власи в Битолската каза на Битолския санджак със 70 къщи.^[9]

След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.^[10] Според официални османски данни по време на въстанието в селото изгарят 25 турски къщи.^[11]

По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ръмби има 256 българи екзархисти и 156 албанци.^[12] Българската църква „Св. Петка“ е построена през 1896 година върху основите на старата църква, а в околността на селото има руини на други църкви.^[13]

Жителите на Ръмби участват активно в съпротивата на ВМОРО срещу турската власт и в Илинденското въстание. На 12 септември 1903 година селото е опожарено от османските войски. Убити са 6 души от селото.^[14]

В Гърция

Паметник на загиналите жители на Ръмби в така наречената Македонска борба и във войните

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година селото остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Рамби има 50 къщи славяни християни.^[15] След 1924 година албанското население се изселва в Албания и в Ръмби са заселени 8 семейства или 27 души гръцки бежанци от Мала Азия. В 1928 година селото е смесено българо-бежанско и има 23 бежански семейства с 99 души.^[16]

В 1925 година в посока Медово е построена църквата „Свети Николай“.^[1]

В 1926 година селото е прекръстено на Лемос, в превод шия, гърло.^[17] Между войните около 100 души емигрират в България.

В 1937 - 1939 година в селото е издавано списанието „Авги“.^[18]

През 1949 година 87 български семейства напускат селото – 43 се изселват в Югославия, а 44 – в другите социалистически страни и в селото са заселени 20 гръцки семейства от Епир. Така в Ръмби остават около 50 семейства от български произход.

Според изследване от 1993 година селото е „славофонско-бежанско“ и „македонският език“ в него е запазен на средно ниво.^[19]

Прекръстени с официален указ местности в община Ръмби на 28 септември 1968 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Слогои[20][21][22]	Σλόγη	Вурла	Βούρλα[23]
Гьолина	Γκιούλινα	Нуфара	Νούφαρα[23]	местност на ЮЗ от Ръмби между Големото и Малкото Преспанско езеро[21]
Леската[24]	Λέσκατα	Фундукиес	Φουντουκιές[23]	връх в Баба на ЮИ от Ръмби (1233 m)[21]
Петковец[21] или Печкоец[25] или Петкинец[26]	Πέτκοβετς	Льопури	Λιοπύρι[23]	връх на ЮЗ от Медово и на СЗ от Щърково (960 m)[21]
Маркова нога[22]	Μάρκοβα Νόγκα	Амбелакия	Άμπελάκια[23]	връх на СЗ от Ръмби над брега на Преспанското езеро, гранична пирамида № 177 (872 m)[22]
Рамниците	Ραμνίσιτε	Воскотопи	Βοσκοτόπι[23]
Серно[22] или Серло	Σέρλο	Села	Σέλλα[23]	гранична местност на С от Ръмби[22]
Горица[21][22]	Γκορτσιά Άγ. Ίωάννου	Агиос Йоанис	Άγιος Ιωάννης[23]	връх на З от Ръмби над Преспанското езеро (919 m)[21][22]

Преброявания

• 1913 – 447 души
• 1920 – 555 души
• 1928 – 547 души
• 1940 – 738 души
• 1951 – 466 души
• 1961 – 427 души
• 1971 – 286 души
• 1981 – 251 души
• 1991 – 250 души
• 2001 – 299 души
• 2011 – 185 души

Личности

Паметник на Спиро Преспанчето в Ръмби

Родени в Ръмби

• Арис Йоану (р. 1940), гръцки художник
• Вейсел Хуршид, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „кражба на предмети от българското население, което по време на бунта напуснало селата и избягало в планината“,^[27] осъден на 1 година от Апелативния наказателен съд, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година^[28]
• Кольо Стефанов Казаков, български революционер от ВМОРО^[29]
• Мехмед син на Мухтар, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „кражба на предмети от българското население, което по време на бунта напуснало селата и избягало в планината“,^[30] осъден на 1 година от Апелативния наказателен съд, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година^[27]
• Спиро Преспанчето (? – 1903, Спирос Параскеваидис), български харамия и революционер

Местен комитет на „Охрана“^[31]

• Александър Костов - командир
• Иван Николов
• Методи Дяков
• Григор Балев
• Ставри Казаков
• Ставри Карафидов

Починали в Ръмби

• Фердинанд Доротоев (Доротеев) Попов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война^[32]