Самарий

Самарий (от минерала самарскит, кръстен на минния инженер В. M. Самарски) е химичен елемент от периодичната система със символ Sm и атомен номер 62. Сребристо-белият елемент принадлежи към групата на лантанидите. Той е един от редкоземните метали.

Самарий
Самарий – сребристо-бял метал Сребристо-бял метал
Спектрални линии на самарий Спектрални линии
Прометий ← Самарий → Европий – ↑ Sm ↓ Pu H He Li Be B C N O F Ne Na Mg Al Si P S Cl Ar K Ca Sc Ti V Cr Mn Fe Co Ni Cu Zn Ga Ge As Se Br Kr Rb Sr Y Zr Nb Mo Tc Ru Rh Pd Ag Cd In Sn Sb Te I Xe Cs Ba La Ce Pr Nd Pm Sm Eu Gd Tb Dy Ho Er Tm Yb Lu Hf Ta W Re Os Ir Pt Au Hg Tl Pb Bi Po At Rn Fr Ra Ac Th Pa U Np Pu Am Cm Bk Cf Es Fm Md No Lr Rf Db Sg Bh Hs Mt Ds Rg Cn Nh Fl Mc Lv Ts Og Периодична система
Общи данни
Име, символ, Z	Самарий, Sm, 62
Група, период, блок	–, 6, f
Химическа серия	лантанид
Електронна конфигурация	[Xe] 4f6 6s2
e- на енергийно ниво	2, 8, 18, 24, 8, 2
CAS номер	7440-19-9
Свойства на атома
Атомна маса	150,36 u
Атомен радиус (изч.)	185 (238) pm
Ковалентен радиус	198±8 pm
Степен на окисление	4, 3, 2, 1
Оксид	Sm2O3 (основен)
Електроотрицателност (Скала на Полинг)	1,17
Йонизационна енергия	I: 544,5 kJ/mol II: 1070 kJ/mol III: 2260 kJ/mol IV: 3990 kJ/mol
Физични свойства
Агрегатно състояние	твърдо вещество
Кристална структура	ромбоедрична
Плътност	7520 kg/m3
Температура на топене	1345 K (1072 °C)
Температура на кипене	2173 K (1900 °C)
Моларен обем	20,449×10-6 m3/mol
Специф. топлина на топене	8,62 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение	192 kJ/mol
Налягане на парата P (Pa) 1 10 102 103 104 105 T (K) 1001 1106 1240 1421 1675 2061
Скорост на звука	2130 m/s при 20 °C
Специф. топл. капацитет	196 J/(kg·K)
Специф. електропроводимост	1,1×106 S/m
Специф. ел. съпротивление	0,940 Ω.mm2/m
Топлопроводимост	13,3 W/(m·K)
Магнетизъм	парамагнитен[1]
Модул на еластичност	49,7 GPa
Модул на срязване	19,5 GPa
Модул на свиваемост	37,8 GPa
Коефициент на Поасон	0,274
Твърдост по Моос	1,44
Твърдост по Викерс	410 – 440 MPa
Твърдост по Бринел	440 – 600 MPa
История
Наименуван	на минерала самарскит
Откритие	Пол-Емил Лекок дьо Боабодран (1879 г.)
Най-дълготрайни изотопи
Изотоп ИР ПП ТР ПР 144Sm 3,08 % стабилен 145Sm синт. 340 дни ε 145Pm 146Sm синт. 6,8×107 г. α 142Nd 147Sm 15 % 1,06×1011 г. α 143Nd 148Sm 11,25 % 7×1015 г. α 144Nd 149Sm 13,82 % стабилен 150Sm 7,37 % стабилен 151Sm синт. 90 г. β- 151Eu 152Sm 26,74 % стабилен 153Sm синт. 1,93 дни β- 151Eu 154Sm 22,74 % стабилен
Самарий в Общомедия

При нормални условия реагира с кислорода от въздуха, при което се покрива с рехав слой от самариев(III) оксид ${\displaystyle {\ce {Sm2O3}}}$.