Света Богородица (Скопие)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
„Рождество на Пресвета Богородица“ или „Света Богородица“ (на македонска литературна норма: „Света Богородица“) е православен храм в столицата на Северна Македония Скопие, бивша катедрална църква на Скопската епархия.
Църквата е разположена в скопската Пайко махала, на левия бряг на Вардар, близо до старото устие на Серава. Според преданията на мястото ѝ имало следи от средновековна църква. Работата по църквата започва още в 1809 година от строителя зографа Дамян Янкулов Рензовски (1770 – 1834), който умира по време на строежа и храмът е довършен от синовете му.[1] Църквата е построена на място, подарено от хаджи Трайко Дойчинович, а издигането на църквата е подпомогнато и от скопския митрополит Гавриил, който е погребан по-късно в двора на църквата.[2] На 1 май 1835 година храмът е тържествено осветен и наречен „Рождество Богородично“. Като архитектура църквата наподобява известни църкви в Цариград и Солун – трикорабна базилика от дялан камък, като западният дял е разширен с трем. Църквата е имала красив иконостас, наполовина от мрамор, наполовина от резбовано орехово дърво. Васил Кънчов пише за нея:

„ | "Тя е голяма черква, градена от дялани камъни, постлана с мраморни плочи, има красив иконостас, направен до половината от хубави мраморни камъни, а от половината нагоре от орехово дълбано дърво...[3] църквата била почната през 1834 г. и свършена през 1835 г. Тази църква широка, висока, зидана от дялан камък, постлана с мрамор, с мраморен иконостас, със скъпи икони, била едничката не само в цяла Македония, но нямала равна на себе си далеч зад пределите ѝ. Затова тя се прочула много и била слава на Скопие и гордост на хаджи Трайко, главния виновник за нейното съграждане. Резбата на горната половина от иконостаса била направена от прочутия по онова време дебърски майстор Станишев, същия, що е направил по-после крушовския иконостас, който и до днес се брои за най-красива работа от тоя род. На 1 май 1835 г. новата църква била тържествено осветена и наречена „Св. Богородица“".[4] | “ |
Освен Димитър Станишев върху иконостаса работи и Петър Гарката.[5] Мраморната част на иконостаса е била до лозницата, откъдето е започвала дървена резба.[6]
Ктитори на църквата са известните скопски търговци хаджи Трайко Дойчинович, Йован Шишко, Петре Зелениковски, Търпе Патишкалия.[7] В 1857 година видният дебърски майстор Дичо Зограф изписва и подписва осем икони за църквата, между които Свети Иван Рилски и Свети Прохор Пчински.[8] За този храм Дичо Зограф работи и в 1860 година, като от тези му дела се отличават царските двери с композицията „Благовещение“, дарена от Йован Манойлович. При пожара в църквата от 1944 година следите на повечето от тези икони са изгубени.[9]
Голямата иконостасна икона на Св. св. Петър и Павел е дело на Димитър Папрадишки (изгоряла в 1944 г.).[10] Негови са и целувателните икони.[10]
В църквата първоначално има килийно училище. В средата на XIX век в двора на църквата е построено ново 4-класно българско училище, което после става известно като Педагогическото българско училище.[11]
Църквата е засегната от пожар на 5 срещу 6 април 1944 година.[10] Според други сведения пожарът узбухва на 6 срещу 7 април. Управителят на Скопско-Велешката епархия митрополит Софроний Търновски провежда вътрешно разследване и установява причината. Инцидентът е предизвикан поради невнимание на готвача на германска военна част настанена в обслужващите помещения на храма.[12] Част от църковната утвар е изнесена от горящата сграда и впоследствие е прибрана от църковните власти.[13] При пожарът редица имоти на Скопския диоцез на БПЦ са засегнати сериозно, като освен църквата, са пострадали и жилищните постройки обитавани от духовниците.[14] През същия месец в града започва кампания по набиране на средства за възстановяване на храма.[15] Според македонистката историография църквата всъщност умишлено е запалена от българските фашистки окупатори, при което в нея изгаря част от църковния инвентар – иконостасът, олтарът и др.[16] Силно повредената църква е доразрушена от Скопското земетресение в 1963 година.
През 2005 г. започва реконструкция на храма, която завършва в 2008 година.[17]
През 2018 г. в македонски медии се появява съобщение и снимка на съхранена плоча с надпис „Главната врата на Българската Народна Църква Рождество Пресвятия Богородици 20 юли 1879 г.“ В съобщението се твърди, че плочата е била монтирана на самата църква, но впоследствие е премахната и е съхранявана през годините на тайно място, за да не бъде унищожена от властите.[18]
Remove ads
Литература

- Јов. Хаџи Василевић, Црква Света Богородица у Скопљу (1835 – 1935), „Споменица православног храма Свете Богородице у Скопљу 1835 – 1935 год.“, Скопље 1935.
- Васил Кънчов, Град Скопие. Бележки за неговото настояще и минало Архив на оригинала от 2011-07-20 в Wayback Machine. (Избрани произведения, т. II, Издателство Наука и изкуство, София 1970)
Remove ads
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads