Скопска епархия

Скопската епархия (на македонска литературна норма: Скопска епархија) е православна епархия в северната част на Северна Македония, част от Македонска православна църква, възглавявана от охридския и македонски архиепископ Стефан.

Скопска епархия
Изглед към катедралния храм в Скопие
Местно име	Скопска епархија
Църква	Македонска православна църква – Охридска архиепископия
Страна	Северна Македония
Център	Скопие
Катедрална църква	„Свети Климент Охридски“
Предстоятел	Стефан
Сан	митрополит
Издание	„Православен път“
Сайт	www.spe.org.mk

История

Скопие е завладян от българския цар Калоян в 1203 година и той присъединява епархията, както и Призренската, към Търновската патриаршия. В 1204 година на катедрата е митрополит Марин, който заедно с останалите български епископи приема унията и пише молба до папа Инокентий III за палиум. Това е единственото свидетелство за принадлежността на Скопие в началото на XIII век към диоцеза на българската църква. След това вероятно градът попада в ръцете на Стрез, а след смъртта му в 1214 година – в тези на епирския деспот Теодор Комнин, който поставя на престола в Скопие византиеца Йоан, подчинен на Охридската архиепископия. От 1230 до 1246 година епархията е в България, но няма сведения дали е подчинена на Търновската или на Охридската катедра. В 1231 – 1232 година охридският архиепископ Димитър Хоматиан пише писмо до скопския епископ, с което обаче единствено се застъпва са скопския свещеник Драгомир и не става ясно на кого е подчинена Скопската епархия. Бистра Николова предполага, че тъй като в този период областта е управлявана от българския протосеваст Прибо, „много вероятно е Скопската епископия йерархически да е била включена към Българската църква, но поради близостта с Охрид и традиционните връзки с архиепископията духовниците на областта да се отнасяли при спорове към съда на Охридската църква“, която в началото на 30-те години на XIII век също попада под влиянието на Търновската патриаршия. Според Иван Снегаров при управлението на Стрез Скопие се връща към Охрид и той не смята, че Иван Асен II е предал епархията на Търново.^[1]

Светите архангели Михаил и Гавриил, икона от Скопско, XVIII век

Ктиторският надпис от „Успение Богородично“ в Матка с името на митрополит Атанасий Скопски, 1497 година

Богомолецъ. Произшествіе въ Скопска епархия отъ 1860 до 1865 година. Браила, Въ Книгопечатница-тѫ на Хр. Д. Ваклидова, 1865.. Книга на Натанаил Зографски, в което разказва за противогръцкото движение на българите в епархията от 1860 до 1865 г.

„Правилникъ за IV класснитѣ училища въ Македония и Одринския вилаетъ“ с печат „Скопска епархия. Околийскый смѣсенъ съветъ. 1887“

Печат на Скопската българска митрополия, 1902 година

Писмо на българската Скопска митрополия, с което се известява архиерейския наместник в Кратово отец Димитър, че Козма ще бъде назначен за игумен на Лесновския манастир, 30 август 1895 г., 30 август 1895 г.

Писмо от Хафъз Мехмед паша Ерзурумлу до Кратовското архиерейско наместничество на Скопската екзархийска епархия за проблемите в училищата и в църквите, предизвикани от сърбоманите, 1895 г.

Делегати от патриаршеската Скопска епархия при Вселенската патриаршия в Цариград, начело с митрополит Фирмилиан Дражич, 1897 г.

Писмо на Скопската българска митрополия до българския екзарх (30 ноември 1902)

Писмо на Скопската българска митрополия до българския екзарх (13 август 1902)

Свидетелство за женитба, Скопска епархия, 14 декември 1941 г.

При османското завоевание в XIV век епархията е подчинена на Охридската архиепископия. Остава подчинена на Охрид до 1557 година, когато, след възстановяването на Печката патриаршия, епархията минава под нейна власт и така славянското богослужение и традиция в епархията се поддържат. В 1776 година, със закриването на Печката патриаршия, епархията е подчинена на Цариградската и за епископи започват да се назначават предимно гърци. Славянският богослужебен език и писменост в епархията обаче продължават да се поддържат – свещениците и чиновниците в митрополията се избирали от местни хора. Едва в XIX век в някои градски църкви е въведен гръцкият. Населението е обложено с тежки църковни данъци, тъй като Патриаршията в края на XVIII век е в тежка финансова криза.^[2] Тези обстоятелства водят до това, че през 1835 година в Скопие избухва вторият конфликт в българската църковна борба между българското население и гръцките владици, след този във Враца от 1824 година.^[3]

В XIX век Скопската митрополия обхваща каазите Скопие, Крива паланка, Куманово, Враня и Тетово.^[4]

Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в епархията му има 10557 къщи, от които 393 „влашки гъркомански“ и 10164 сръбски – Скопска каза 1190, Кратовска 248, Кочанска 151, Паланска 21, Малешево 211, Тетовска 1212, Гостиварска 1128, Кумановска 1674 и Прешевска 4329 къщи.^[5]

След разгрома на Югославия от Германия през пролетта на 1941 година, Българската екзархия възстановява своя диоцез в анексираните от България части от Вардарска и Егейска Македония и в Западна Тракия. Временното управление на Скопско-Велешката епархия е връчено на митрополит Софроний Търновски с помощник епископ Максим Браницки.^[6]

Още преди пристигането на Софроний сръбските владици, архиерейски наместници и част от свещениците си заминават. Останалите са предимно местни българи, завършили сръбски духовни семинарии, както и стари екзархийски свещеници.^[7] Епархията в този период наброява 189 енории, от които 145 са в ръцете на заварените свещеници, 21 са попълнени с командировани от старите предели свещеници, а 23 са незаети. Софроний назначава архиерейски наместници във Велес, Враня, Куманово, Крива паланка, Щип, Кочани, Кратово, Тетово и Сурдулица, както и пунктови свещеници в Свети Никола, Прешево и Качаник. Според митрополит Софроний в Скопие и Велес той е посрещнат като месия от местното население, което дава спонтанна изява на българското си самосъзнание: „свещениците, особено населението, се чувстват не само от български произход, но грамадното мнозинство от най-старите свещеници и от населението се гордеят, че са българи, и се радват неизказано, че най-сетне вековните борби на бащите и дедите им – на македонските българи – са увенчани с успех: свободни българи в обединена целокупна Симеонова и Санстефанска България и в лоното на Св. Българска екзархия“.^[8]

Населението в северните области на епархията – Вранско и Косово, посреща новата църковна власт подчертано хладно.^[8] В околиите от епархията, които попадав в италианската окупационна зона – Тетовско, Гостиварско, Кичевско и Дебърско, италианските власти широко ползват старата сръбска църковна администрация и се опитват да накарат 27-те български свещеници да приемат юрисдикцията на сръбския призренски епископ.^[7]

В 1944 година преди да отпътува за България митрополит Софроний назначава временен епархийски духовен съвет, който да управлява епархията от негово име, до установяването на нормална църковна власт. В него влизат като председател Кирил Стояновски, Стоил Давидов от Кратово и протойерей Спиро Личеновски от Дебър.^[9]

Изглед от Скопската митрополия преди 1962 г.

Манастири

Известни църкви и манастири в епархията са:

• Манастирска църква „Свети Георги“, Скопие
• Църква „Свети Спас“, Скопие
• Манастирска църква „Свети Пантелеймон“, село Горно Нерези
• Манастир „Свети Никита“, село Баняне, Скопска Църна гора
• Манастир „Свети Илия“, село Баняне, Скопска Църна гора
• Църква „Свети Спас“, село Кучевище, Скопска Църна гора
• Любански манастир „Свети Никола“, село Любанци, Скопска Църна гора
• Марков манастир „Свети Димитър“, село Маркова Сушица
• Манастир „Успение на Пресвета Богородица“, село Матка
• Манастирска църква „Свети Андрей“, Матка
• Манастирска църква „Свети Никола“, село Шишево
• Кожленски манастир „Рождество Богородично“ (бивш „Свети Никола“), село Кожле

Епископи

Дардански епископи на Вселенската патриаршия

Име	Име	Управление
Дак	Δάκος	споменат в 325 г. като участник в I Вселенски събор[10]
Паригорий	Παρηγόριος	споменат в 343 г. като участник в Сердикийския събор[11][12]
Урсилий	Ουρσίλιος	споменат в 458 г. в негово писмо до император Лъв[11][12]
Йоан	Ιωάννης	обменил серия писма с папа Геласий между 490 и 495 г.[11][12]

На Охридската архиепископия (1018-1282)

Име	Години
Йоан	1217 – 1220[13]

На Печката архиепископия (1282-1346) и патриаршия (1346–1392)

Име	Години
Николай	споменат 1301 – споменат 1303
Стефан	1317[14]
Йоан II	преди 1346 – 1349. В 1346 година епископията е въздигната в митрополия.[14]
Никодим	споменат в 1370 г., когато нарежда на дяк Радослав Скопчик да препише един Пролог[15]
Йоан III	споменат в 1389 без титла в надписа на църквата „Свети Андрей“, вероятно[16]

На Охридската архиепископия (1392–1557)

Име	Години
Матей I	1393 – 11 януари 1428
Йоан IV (Иванко)	споменат в поменика на манастира Матка след Матей; в обширния дефтер №443 за 1467 – 1468 г. във вакъфа на Исхак бег, между жителите на Баняне е и Иванко Пискуп[17]
Йосиф I	пръв известен след Матей, вероятно митрополит отпреди 1468, умира на 25 юли 1468 г.[18]
Матей II	1468 – след 1473[19]
Гавриил I	преди 1497[20]
Йосиф II	споменат 1473[21] или 1475 в една приписка в ръкопис от Хлудовата библиотека в Москва, като свидетел, че поп Драгослав от Говърлево е купил за 273 аспри книга от Димитър Майков[18]
Герман I (Матия)	след 1473 и преди 1497[21]
Антоний	споменат в 1497[22]
Атанасий	споменат в 1497 година в надписа над вратата на манастира Матка, обновен от богатата скопска вдовица Милица, единственото известно обновяване на манастир през XV век[23][20]
Герман II	началото на XVI век[21]
Йоан V	XVI век, споменат в Милешевския поменик от началото на XVI век, а в Шишевския поменик е последен в списъка на скопските архиерей[17]
Пахомий	1528, 1532, споменат в синодалните актове на Охридската архиепископия в тези години[24]
Никифор	преди 1550[25]
Климент	1550 – 1557

На Печката патриаршия (1557–1766)

Име	Години
Методий I	споменат в 1565 в запис на положкия епископ във връзка с присъединяването на Положката епархия към Скопската митрополия[26]
Никанор I	1576/1577 – 1600
Гавриил II	споменат в един Сборник на Хлудовата библиотека в манастир под Москва в 1581 година. По негово време йеромонах Арсений преписва едно житие в Кучевищкия манастир[20]
Михаил	след 1577 и преди 1623[27]
Симеон	1623 – 1641
Никанор II	1641 – 1643
Теодосий	1643[28]
Филип	споменава се между 1647 – 1654, когато патриарх Гаврил Печки му подарява литургиар, дарен му от Богородичния манастир[29]
Силвестър	споменат в 1663 – ?
Теофан	споменат 1671 – 1690
Евтимий	споменат в 1687
Атанасий I	1706 – 1711
Константин I	1712 – след 1722[30]
Кирил	1725 – 1737, на 20 юли 1725 г. взима един номоканон от манастира „Свети Прохор Пчински“[31]
Атанасий II	споменат 1741 – 1747
Филотей	споменат 1744, когато ръкополога Исая за презвитер[32]
Антим I Кумарианос	1747 – 1764
Константин II	преди 1766, взел участие в закриването на Печката патриаршия, част от осемте архиереи отишли при султана да го молят за присъединяване към Вселенската патриаршия, за да могат да имат всичките права, които имат и останалите архиереи на Цариград[33]

На Вселенската патриаршия^[34][35]

Име	Години
Антим I Кумарианос	1767 – 1775
Захарий Скопски	октомври 1775 - октомври 1799[36][37]
Антим II Скопски	октомври 1799 – 1820
Йоасаф Калогерас	1820 – 1823
Ананий Хрисулис	1819 – 1828
Неофит Скопски	1828 – 1830
Антим IV Скопски	споменат в 1830[38]
Гедеон Скопски	1830
Генадий Скопски	1831 – 1832
Гавриил III Скопски	1832 – 1844
Йоаким Скопски	1844 – 1868
Паисий Скопски	1868 – 1891
Методий Папаемануил	1891 – 1896
Амвросий Ставринос	1896 – 1902
Фирмилиан Скопски	1902 – 1903
Севастиан Скопски	1904 – 1905
Викентий Скопски	1905 – 1915

На Българската екзархия

Писмо на Скопската българска митрополия до българския екзарх, 1901

Име	Години
Доротей (Спасов)	1872 – 1875
Кирил (Стоичков)	1874 – 1875, управляващ, 1875 – 1877
Теодосий (Гологанов)	1890 – 1891
Максим (Пелов)	1892 – 1894
Синесий (Димитров)	1895 – 1897, управляващ, 6 февруари 1897 – 25 март 1909
Неофит (Паскалев)	1910 – 1913, 1915 – 1918

На Сръбската патриаршия

Име	Години
Варнава (Росич)	1920 – 1930
Йосиф (Цвийович)	1932 – 1957

Галерия

Градски учители в Скопската епархия на Българската екзархия, 1902/1903 учебна година: заплатата, бележки по дейността им и мнение какво да се прави с всекиго през следващата учебна година.

• 
  Учители, детайли (с. 1)
• 
  Учители, детайли (с. 2)
• 
  Учители, детайли (с. 3)
• 
  Учители, детайли (с. 4)
• 
  Учители, детайли (с. 5)
• 
  Учители, детайли (с. 6)
• 
  Учители, детайли (с. 7)
• 
  Учители, детайли (с. 8)