Светиврачка околия

Светиврачката околия е административно-териториална единица в България, съществувала от 1925 до 1959 година.^[1]

Светиврачка околия
Страна	България
Окръг	Струмишки (1913 - 1920), Петрички (1920 - 1934) Горноджумайски (1949 – 1959)
Област	Софийска (1934 - 1943), Горноджумайска (1943 – 1949)
Център	Свети Врач

Околията е учредена в 1925 година със Закона за изменение на административното деление на територията на България, когато центърът на Мелнишката околия е преместен в село Свети Врач, обявено в 1929 година за град. Част е от Петричкия окръг.^[1]

В 1926 година освен Свети Врач околията включва следните села:^[1]

Белевехчево Белица Бельово Бождово Влахи Врабча Враня Гара Белица Голем Цалим Голешово Горна Сушица

Горни Орман Горно Спанчево Градешница Дебрене Делчево Деремислим Долени Долна Сушица Долни Орман Долно Спанчево Държаново

Калиманци Капатово Катунци Кашина Ковачево Кресна Кромидово Кулата Кърланово Левуново Лески

Лехово Лиляново Любовища Любовка Малки Цалим Манджово Марикостиново Марино поле Мелник Мечкул Нови чифлик

Ново Ходжово Орман чифлик Ощава Петрово Пиперица Пирин Плоски Поленица Припечене Рожен Сенокос

Склаве Спатово Стожа Сугарево Тремошница Хотово Храсна Хърсово Черешница Чучулигово Яново

При новото административно-териториално деление, наложено от деветнадесетомайците в 1934 година, околията с указ на царя и на Министерството на вътрешните работи и народното здраве е включена в Софийската област. През септември 1943 година с постановление № 3 на Министерския съвет става част от новосъздадената Горноджумайка област. В 1949 година със Закона за разделяне на страната на окръзи става част от Горноджумайския окръг (от 1950 Благоевградски) до закриването на околиите в 1959 година. От 1949 година се нарича Санданска околия.^[1]