Горно Спанчево

Го̀рно Спанчѐво е село в Югозападна България, в община Сандански, област Благоевград.

Вижте пояснителната страница за други значения на Спанчево.

---

Горно Спанчево
Горно Спанчево 41.502456, 23.501216 Горно Спанчево
Общи данни
Население	55 души[1] (31 декември 2024 г.) 3,7 души/km²
Землище	14,863 km²
Надм. височина	477 m
Пощ. код	2824
Тел. код	074388
МПС код	Е
ЕКАТТЕ	16969
Администрация
Държава	България
Област	Благоевград
Община    – кмет	Сандански Атанас Стоянов (безпартиен; 2019)

География

Село Горно Спанчево се намира в подножието на Пирин планина. През него минава третокласен път от ГКПП Златарево и село Катунци за град Гоце Делчев през прохода Попови ливади.

История

Етимология

Името е по изчезналото лично име *Спан < спан „който много спи“. Сравними са местното име Спанча, горист хълм и пасище на З от Алистрат, Драмско, селищните имена Долно Спанчево, Петричко, Спанчов, Силистренско, Спанчово, Ругуновско, Спанчево, Кочанско, Спанци, Леринско,^[2] Спанците, Габровско, река Спанч, Кукушко.

В Османската империя

През XIX век Горно Спанчево е част от Демирхисарска каза на Османската империя. През 1876 година на мястото на по-стар храм е изградена църквата „Света Петка“ – паметник на културата.^[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Горно Спанчово (Gorne-spantchovo) е посочено като село с 42 домакинства и 130 жители българи.^[4]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

„

Спанчово, до Бистрица, на С от Валовища 6 часа. Пътят лошав и твърде каменист; следва течението на Бистрица. Земледелци, овчаре и железари; има и един самоков. 1 гръцка църква, и училище също такова с 32 ученика. 60 къщи.[5]

“

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото е населявано от 250 жители българи-християни и 30 власи.^[6]

Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година селото (Gorno-Spantchevo) вече се числи към Мелнишка кааза. Християнското население на Горно Спанчево се състои от 320 българи екзархисти. В селото функционира 1 начално българско училище с 1 учител и 17 ученика.^[7]

В България

През 1985 година селото има 206 жители. Към 1 януари 2008 година населението на селото брои 92 жители.

Население

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[8]

	Численост
Общо	80
Българи	76
Турци	- 3
Цигани	-
Други	-
Не се самоопределят	-
Неотговорили	3

Икономика

В селото се намира ВЕЦ „Спанчево“, част от Каскада „Пиринска Бистрица“.^[9]

Редовни събития

Редовно събитие е съборът на село Горно Спанчево, който се провежда всяка година 25 – 26 юли.

Личности

Родени в Горно Спанчево

• Ангел Поповчев (1868 – 1905), български революционер от ВМОРО
• Ангел Харизанов Спанчовалията (1870 – 1902), български революционер, деец на ВМОК, роден в Горно или Долно Спанчево
• Георги Спанчовалията (Георги Иванов Шуплев, 1869 – 1903), български революционер, деец на ВМОРО
• Паскал Апостолов, македоно-одрински опълченец, 26-годишен, земеделец (тютюнджия), неграмотен, Струмишка чета, 2 рота на 13 кукушка дружина^[10]