Свети Архангели (Рилски манастир)

„Събор на Светите Архангели“ е възрожденски православен параклис в ставропигиалния български Рилски манастир.^[1] Параклисът е част от груповия архитектурен, художествен и исторически комплекс Рилския манастир от национално значение, обявен през 1992 година.^[1][2]

„Свети Архангели“
Христос Вседържител в купола, 1835 г.
Местоположение42.133056, 23.339722
Вид на храма	православен параклис
Страна	България
Населено място	Рилски манастир
Вероизповедание	Българска православна църква – Българска патриаршия
Епархия	ставропигия
Изграждане	1834 г.
Състояние	действащ
„Свети Архангели“ в Общомедия

Местоположение

Параклисът е разположен на третия етаж на западното жилищно крило на манастира, над Дупнишката порта.^[1]

История

„Свети Архангели“ е създаден за пръв път в 1819 година, когато е построено западното жилищно крило на обителта. Архитект е майстор Алекси Рилец. Параклисът вероятно пострадва от пожара в Рилския манастир в 1833 година. На следната 1834 година е възстановен наново заедно с жилищното крило.^[1]

Архитектура

Храмът е еднокорабен с притвор, като наосът му има квадратен план и е покрит със сляп купол. В олтара има протезис, апсида и диаконикон, в които има пробити прозорци. На север по цялата дължина на наоса е притворът. Олтарното пространство и наосът са широки 5,12 m и дълги 7,25 m, а притворът е широк 2,74 m и дълъг 7,63 m.^[1]

Иконостас

Иконостасът е сглобяван от части с различна датировка. Паната на цокъла, колонките, разделящи царските икони и надиконните пана датират от 1834 – 1835 година. Дверите, апостолският фриз и венчилката на иконостаса са от по-стар иконостас. Иконите също са от различно времи и са дело на различни майстори. Дверите и иконите на Света Богородица с Младенеца и Христос Вседържител, датират от 1786 година и се приписват на самоковския майстор Христо Димитров. Иконите на Архангелския събор, Свети Йоан Предтеча и Свети Георги се приписват на самоковския зограф Димитър Христов и се датират около 1824 година.^[3]

Стенописи

В олтара и наоса

Целият наос и цялото олтарно пространство със слепия купол и патронната ниша откъм притвора са изписани в 1835 година от видния бански зограф Димитър Молеров.^[4] Ктитор на стенописите е поклонникът Михаил от Тетевен, който е изрисуван на ктиторски портрет заедно със съпругата си Мария.^[5] Ктиторският надпис от 1835 година е разположен над северния вход вътре в наоса и гласи:

Ктиторският надпис от 1835 г.

„

Во славу стыѧ единосущныѧ, животворѧщыѧ и нераздѣлимыѧ Троцы Оца и Сна и Стагѡ Дха изобразисѧ храмъ сей Стагѡ Архаггла Мїхаила и прочїихъ стыхъ архагглвъ во времѧ игу менства Господина Іѡсифа иждывенїемъ благороднѣшагѡ Хаџи Мїхаила ѿ Тетивене, за егѡ душевное спасенїе и вѣчное воспоминанїе и за проще нїе грѣхѡвъ родителей егѡ. Въ лѣто: 1835: маїа 26.[3]

“

Никола Мавродинов приписва стенописите в наоса и олтара на Христо Димитров.^[3] По-късно Асен Василиев оспорва тази атрибуция и ги приписва на Димитър Молеров,^[6] което е прието от всички по-късни изследователи.^[3]

• Стенописи от наоса, 1835 г.
• 
  Ангели
• 
  Апостолски събор
• 
  Архангел Михаил побеждава Сатаната
• 
  Стълбата на Яков
• 
  Ангел Господен се явява на Гедеон
• 
  Евангелист Лука в купола на наоса
• 
  Евангелист Марк в купола на наоса
• 
  Серафими в купола

• Стенописи от олтара, 1835 г.
• 
  Изображения в олтарната апсида
• 
  Изображения на южната олтарна стена
• 
  Бог Саваот в свода на олтара
• 
  Свети Николай
• 
  Свети Теофилакт

В притвора

Ктиторският надпис от 1845 г.

Стените на притвора без тавана са изписани в 1845 година от Димитър Христов.^[4] Тук ктитор на стенописите пак е Михаил, замонашен под името Матей и е изобразен синът му Йоан Хаджиматейович.^[5] Ктиторският надпис от 1845 година е разположен от вътрешната страна на входа в преддверието и гласи:

„

Ктиторъ на изображенїе то на таѧ папертъ Іѡаннъ сынъ на г: х: Михаила ѿ село Тетивене ктитора на внетрешныо хрмъ иже потом во иночестѣм обрзѣ преименованъ Матѳей монах за душевное обои спасенїе и вѣчное воспоминанїе, 1845.[3]

“

Според Мавродинов стенописите в притвора са на Димитър Христов и сина му Станислав Доспевски (Зафир Зогаф). Мара Цончева изказва мнение, че са на Захари Зограф, което по-късно е отхвърлено. Според Васил Захариев Станислав е автор на ктиторския портрет. Атанас Божков също смята, че стенописите са на Димитър и Станислав, а ктиторският портрет е от Станислав. Няколко други автори също смятат, че стенописите са дело на Димитър и Станислав. Според Румяна Радкова, Доротея Соколова и Любен Прашков стенописите са само на Димитър Зограф, а според Ана Рошковска – само на Станислав.^[3]

Зафир Зограф със сигурност е участвал в изписването на притвора, защото в архиваму е запазена подготвителна рисунка на ктиторския портрет, но водещата работа е принадлежана на баща му Димитър – има запазено сведение в епитропския тефтер на монаха Серафим от 1846 година, че на Димитър Зограф е платено „за златото“ в „Свети Архангели“.^[3]

• 
  Архангел Михаил
• 
  Свети Онуфрий Габровски и Свети Димитър Басарбовски
• 
  Свети Георги и Свети Артемий
• 
  Света Анастасия Търновска и Света Параскева Търновска
• 
  Цар Давид Български и Теодосий Търновски
• 
  Георги Софийски и Лазар Дебелдялски
• 
  Йоаким Осоговски и Гавриил Лесновски
• 
  Марко и Игнатий от Ески Заара
• 
  Ктиторът Йоан Хаджиматеович