Свети Димитър (Церетелево)

Църквата „Свети Димитър“ е православен християнски храм в село Церетелево, община Съединение, Пловдивска област, България. Построена първоначално през 60-те години на XIX век, църквата е важен духовен и исторически център на местното население. ^[1][2]

„Свети Димитър“
Храм „Свети Димитър“
Местоположение в Церетелево42.347981, 24.626091
Вид на храма	православна църква
Страна	България
Населено място	Церетелево
Религия	християнство
Вероизповедание	Българска православна църква - Българска патриаршия
Епархия	Пловдивска
Изграждане	първа сграда: 1865–1867 нова сграда: 1882
Статут	действаща

История

Първият храм в селото е изграден между 1865 и 1867 г. на стопански начала със средства от българското население на селото от неизвестен майстор. Била е ниска и прихлупена, съобразно тогавашните изисквания от страна на гръцките и османските власти. Църквата е осветена и открита от стубийския епископ Синесий.^[1]

След Освобождението през 1878 г., старата църква се оказва малка за нуждите на населението. По инициатива на местни жители се провежда акция за събиране на средства за нов храм. С дарения от селото и околните населени места, през 1882 г. е съборена старата сграда и е построена новата – по-висока, по-широка, светла и приветлива.^[1]

Новият храм е изграден от майстори от Македония и град Янина. Архитектурният стил е еднокорабна базилика. Изографисан е от неизвестни художници през 1892 г., а иконите са изработени от зографа Стефан Андонов още през 1867 г. Сред основните дарители на църквата са Иван Найденов, Койчо Койчев и Мария Койчева от Думанлий, Иван Недков, Марин Николов, Иван Петров, Георги С. Кацаров от Пещера, Костадин и Евангел Георгиеви от Пловдив, Никола и Мито Недюви, Гена и Атанас, Гена и Димитър Тодорови, Стойно Петров от Насва кьой, Георги Танчев и други.^[1]

Поп Димитър Койчев

Особено значим духовник, свързан с храма, е поп Димитър Койчев – местен свещеник, служил в първия храм от 1867 до 1872 г. Той извършва богослуженията на български език, което е забранено от гръцката патриаршия по онова време. Заради дейността си е предаден и посечен от турците на селския мегдан пред църквата. Погребан е на площада, а неговият гроб е бил познат като „гробнината“. ^[1]

Свещеници след Освобождението [1]

След 1878 г. в църквата служат:

• свещ. Петър Рабаджийски и свещ. Димитър поп Неделев от с. Голям Чардак – до 1892 г.
• свещ. Петко Иванов от Думанлий – от 1892 до 1937 г.
• свещ. Атанас Степанов от с. Царимир – временно от октомври 1937 до юни 1939 г.
• свещ. Николай Стайков от с. Сенник, Габровско – от 2 юни 1932 до 30 ноември 1939 г.
• свещ. Ангел Добрев от с. Старо Железаре – от декември 1939 до ноември 1946 г.

Настояще

Църквата остава действащ храм към Българската православна църква и е духовен и културен център за село Церетелево. ^[2]