Светослав Нелчинов

Светослав Иванов Нелчинов е български юрист и публицист. Последният главен челник на Българския младежки съюз „Отец Паисий“.^[1]

Светослав Нелчинов
български юрист и публицист
Роден	30 септември 1914 г. Брегово, Царство България
Починал	2003 г. (88 г.)
Семейство
Баща	Иван Нелчинов
Братя/сестри	Крум Нелчинов

Биография

Роден е на 30 септември 1914 година в село Брегово, Видинско, в семейството на охридчанина Иван Нелчинов, български просветен деец, общественик и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, и съпругата му Елисавета.^[2] Брат е на Крум Нелчинов и Никола Нелчинов.

Завършва висше юридическо образование в Софийския университет (1939).^[3] Работи като адвокат.^[1][2][3]

Светослав Нелчинов е един от основателите на Българския младежки съюз „Отец Паисий“ и е неговият последен главен челник (ръководител).^[1]

От септември 1942 до септември 1943 година е на редовна военна служба (съкратен срок). От май до 1 октомври 1944 година е на военно обучение, след което е приведен на служба в Македонската бригада. По-късно, по време на процеса срещу Нелчинов, от щаба на Първи пехотен софийски полк представят удостоверение за неговото много добро поведение.^[4]

След Деветосептемврийския преврат от 1944 година е арестуван на 16 септември.^[3] Съден е от Шести върховен състав на т.нар. Народен съд. Обвиняват го, че като главен челник на Младежкия съюз „Отец Паисий“ е „допринесъл за разпространението на фашизма“ в България и за присъединяването ѝ към тристранния пакт. Присъединяването обаче става на 1 март 1941 г., а Нелчинов е обвинен заради статия, писана от него за вътрешния лист на Съюза (препечатана във вестник в град Ксанти, Гърция), писана 2 години след присъединяването и свързана с предавания на радио Би Би Си и „Гласът на Америка“.^[5]

Получава най-леката присъда – строг тъмничен затвор за една година, но са му отнети гражданските и адвокатски права. След излизането му от затвора на тридесет и една години той е изселен извън София за цели 18 години. Остава без жилище. За да изкарва за прехрана работи физически труд. Животът му преминава в трудности и безправие, а семейството му търпи дискриминация и несгоди. Оставя спомени.^[1][6]

Родословие

Иван Нелчинов

Никола Нелчинов

Наум Нелчинов

Елисавета Нелчинова

Иван Нелчинов (1869 – 1944)

Коста Нелчинов

Никола Нелчинов (1892 – ?)

Крум Нелчинов (1896 – 1978)

Петър Нелчинов (1908 – ?)

Светослав Нелчинов (1914 – 2003)