Охридчани

Уикимедия списък From Wikipedia, the free encyclopedia

Remove ads

Охридчани или охридяни (на македонска литературна норма: охриѓани) са жителите на град Охрид, Северна Македония. Това е списък на най-известните от тях.

Родени в Охрид

А – Б – В – Г – Д — Е – Ж – З – И – Й — К – Л – М – Н – О — П – Р – С – Т – У — Ф – Х – Ц – Ч – Ш — Щ – Ю – Я

А

Thumb
Александър Групчев от Охрид, деец на ВМОРО, осъден на 8 години заточение на Родос
Thumb
Александър Протогеров
Thumb
Охридчани в 1908 година с поп Георги Снегаров

Б

  • Благоя Поп Стефания (1905 – 2001), югославски фотограф
  • Бойче Заров, български революционер от ВМОРО, четник[16]
  • Борис Бояджиски (1915 – 1959), югославски писател
  • Борис Трифонов Котларев (14 февруари 1917 – ?), завършил в 1942 година право в Софийския университет[17]
  • Борис Чипан (1918 – 2012), архитект от Република Македония
  • Бил Павлески (р. 1974), северномакедонски политик

В

Г

Д

Е

Thumb
Свидетелство за венчание на Евтим Я. Битраков, 1906
  • Ева Нединковска (р. 1983), северномакедонска певица
  • Евтим Якимов Битраков (11 януари 1872 – ?), български търговец. Втори брак с Царева п. Кост. Пейчинова (10 май 1884 – ?) от Охрид[30]
  • Евтим Кръстев Чамишев (1857 – 1923) – български опълченец, революционер, почетен гражданин на Габрово[31]
  • Евтим Робев (1835 – 1863) – български възрожденец, лекар
  • Евтим Бодлев, български общественик
  • Евтим Спространов (1868 – 1931), български общественик и просветен деец
  • Елена Станчева (1912 – 2012), българска преводачка, просветна и обществена деятелка
  • Елизабета Шелева (р. 1961), северномакедонска писателка
  • Еюп Сабри Акгьол (1876 – 1950), турски офицер и политик
  • Ефтим Пасков Митушев, български военен деец, подполковник[32][33]

Ж

З

И

Thumb
Иван Битраков
  • Иван Абрашев (1844 – ?), български революционер, участник в четата на Таньо войвода
  • Иван Атанасов Костойчинов (1888 – ?), български офицер и юрист, съдия в Софийски апелативен съд,[34] съден от Народния съд след Деветосептемврийския преврат
  • Иван Битраков (1877 – 1943), български революционер
  • Иван Генадиев (около 1830 – 13 март 1890), български книжовник, възрожденец
  • Иван Групчев (1874 – 1963), български революционер
  • Иван Делев, български учител и революционер, деец на ВМОРО
  • Иван Златарев (? – 1957), български революционер
  • Иван Капчев (1849 – 1907), български революционер, опълченец
  • Иван Киселинов (1889 – ?), български революционер
  • Иван Костов Манов (1870 – 6.II.1938), български революционер от ВМОРО, четник в ресенския район, деец на Илинденската организация в Русе[35]
  • Иван Лимончев (1864 – 1899), български революционер
  • Иван Охридчанин, български възрожденец, книжовник
  • Иван А. Сапунджиев, български възрожденец, учител в стружкото село Вевчани (1851 – 1852)[36]
  • Иван Снегаров (1883 – 1971), виден български историк, академик
  • Иван Точко (1914 – 1973), писател от Социалистическа република Македония
  • Иван Точков (? – 1913), български военен деец, кандидат-офицер, загинал през Междусъюзническа война[37]
  • Иван Чакулев (? – 1911), български революционер
  • Илия Божилов (р. 1943), български актьор
  • Илия Гюрчев (1866 – ?), български просветен деец и общественик[38]
  • Илия Йосифов (1888 – 1914), български революционер
  • Илия Филипче (р. 1946), северномакедонски политик
  • Илия Чобанов (? – 1874), български възрожденец
  • Исай Чудов – Спартак, български учител в Охридско през август 1906 година, революционер от ВМОРО[39]

Й

К

Л

  • Ламбе Дойчин, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „помагане на Миле от Лактине и на Жико, които убили Яким Наум от Охрид, тъй като той не дал пари, които комитетът поискал от него“, осъден от Наказателния апелативен съд на 5 години каторга, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[49]
  • Ламбе Михайловски (р. 1924), югославски партизанин, генерал-полковник от ЮНА
  • Лев Главинчев (1903 – 1970), български революционер, комунист
  • Лев Кацков, български революционер
  • Лев Огненов (около 1863 – 1953), български революционер и общественик
  • Лука Групчев (1874 – 1947), български революционер
  • Люба Карагюлева (1898 – 1923), българска просветна деятелка
  • Люба Огненова (1922 – 2012), българска археоложка
  • Любчо Куртелов (р. 1959), северномакедонски и български общественик
  • Лазар Китановски (1948 – 2011), политик от Северна Македония
  • Люпчо Арнаудовски (р. 1931), политик от Социалистическа република Македония
  • Люпчо Копровски (р. 1929), политик от Социалистическа република Македония

М

  • Маргарит Димзов (Маргаритис Димицас, 1829 – 1903), виден гръцки историк и филолог
  • Марко Бошнаков (1884 – 1908), български революционер, участник в Солунските атентати
  • Марийка Ставрева, македонска българка, лежала над 10 години в югославски затвори заради българското си самосъзнание, предотвратила заедно с Панде Евтимов унищожението на Битолския надпис, принудена заради повторните югославски репресии над нея да избяга през 1971 година в САЩ и да стане членка на МПО.
  • Мария Пармакова (около 1879 - ?), българска революционерка, деятелка на ВМОРО, участничка в Илинденско-Преображенското въстание[50]
  • Методи Патчев (1875 – 1902), български революционер
  • Методи Садилов (1894 – 1963), български културен деец[4]
  • Методи Терзиянов (1891 – 1973), български спортен деятел и общественик; деец на Първото българско колоездачно дружество[51]
  • Методий Ангелов Кьосев (1876 – след 1943), български революционер
  • Миле Пендов, български предприемач и общественик
  • Мирче Гьоргоски (р. 1966), офицер, бригаден генерал от Северна Македония
  • Михаил Скопаков, български възрожденец и учител
  • Михаил Друмеш (1901 – 1982), румънски писател и драматург
  • Мишо Юзмески (р. 1966), северномакедонски писател

Н

  • Наджи Салих (1920 – 1975), политик от Социалистическа република Македония
  • Настас Джорджевич (около 1810 – 22 ноември 1866), строител, починал в Горни Милановац[52]
  • Наум Апотолев (1872 – ?), български просветен деец, в 1897 година завършил история в Софийския университет[53]
  • Наум Арнаудов (1876 – ?), български революционер и просветен деец
  • Наум Балев (1866 – 1925), български учител
  • Наум Гаврилов, сръбски общественик
  • Наум Главинчев, български юрист
  • Наум Йосифов (1886 – ?), български революционер
  • Наум Златарев (1874 – 1903), български революционер
  • Наум Мешков (1862 – след 1935), български свещеник
  • Наум Пасхов (1893 – 1978), български хирург
  • Наум Робев – български възрожденец, търговец
  • Наум Спространов (1851 – 1887), български възрожденец
  • Наум Стрезов (1883 – ?), български съдия,[6] завършил право в Загребския и Белградския университет в 1908 година[15]
  • Наум Терзиянов, български революционер
  • Наум Цветинов (1873 – ?), български революционер, просветен деец и духовник
  • Наум Якимов (1870 – 1957), български общественик, публицист[10]
  • Наум Й. Янчев (1862 – ?) български юрист,[54] завършил право в Лозанския университет в 1892 година[55]
  • Никифор Охридчанин (? – 1770), сисанийски митрополит
  • Никола Алексиев (Попалексиев) (1851 – 1941), български възрожденец, търговец, член на Солунската българска община
  • Никола Богданов, Иван Димитров, Иван Апостолов, Иван Теофилов, Коста Райков, Коста Манов, Никола Йончев, Никола Наумов, Никола Тасев, Христо Павлов, български революционери, четници на Филип Тотю в 1876 г.[56]
  • Никола Герасимов (1868 – 1927), български просветен деец и революционер
  • Никола Диамандиев, български революционер и търговец
  • Никола Лимончев (1869 – 1958), български революционер
  • Никола Наумов (1942 – 2011), лекар и политик от Република Македония
  • Никола Пасхов (1862 – 1932), български революционер
  • Никола Попстефанов (1884 – ?), български революционер
  • Никола Робев (1831 – 17 юли 1906), български възрожденец, търговец
  • Никола Савинов, български просветен деец
  • Никола Иванов Сарайдаров (1878 – ?), български просветен деец, в 1908 година завършил математика и физика в Софийския университет[57], запасен офицер[58]
  • Никола Филипчев (1863 – 1910), български революционер
  • Никола Хр. Хаджиев, български революционер от ВМОРО, четник на Деян Димитров[59]
  • Никола Чудов (1865 – 1907), български революционер, писател и просветен деец
  • Никола Шурбанов (1833 – 1915), български търговец

П

С

Т

У

  • Унчо Никола, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „помагане със събиране на оръжие за българския бунтовнически комитет“,[71] осъден от Извънредния съд на 5 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[72]

Ф

Х

  • Харалампи Автов (1864 – 1939), български революционер и общественик[73]
  • Христо Ангелкович, майстор строител, построил „Успение Богородично“ в Тузла от 1874 до 1882 година заедно с Настас Митрович от Вишни[74]
  • Христо Ангелов (1865 – 1941), български революционер, деец на ВМОРО и Илинденската организация
  • Христо Балев, български учител в Охридското българско училище от 1866 година[75]
  • Христо Димитров, български революционер от ВМОРО, четник на Йордан Спасов[59]
  • Христо Маленков (1841 – ?), български общественик и свещеник
  • Христо Милошев, доброволец в четата на Георги Бабаджанов през Сръбско-българската война в 1885 година[11]
  • Христо Наумов, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година[3]
  • Христо Н. Маджаров (1861 – 1926), български учител и църковен певец[76]
  • Христо Пармаков (1879 – 1903), български революционер
  • Христо Попсимов (1916 – 1980), български поет
  • Христо Сапунджиев, български възрожденец
  • Христо Узунов (1878 – 1905), български революционер
  • Христо Цветинов (1879 – ?), български съдия[6]
  • Христо Чорбев, български революционер от ВМРО
  • Христо Шикалов (? – 1914), български революционер
  • Хюсеин паша Охрили (? – 1622), велик везир на Османската империя

Ц

Я

Опълченци от Охрид

  • Александър Христов, на 1 май 1988 година зачислен във II рота на I опълченска дружина, ранен на 9 август 1977 година в боя на Шипка, уволнен на 11 август 1878 година,[79] умрял преди 1918 г.[80]
  • Анастас Божинов, на 28 април 1877 година постъпва в IV рота на I опълченска дружина, ранен е на 11 август 1877 година в боевете на Шипка, уволнен е на 11 август 1878 година,[81] умрял преди 1918 г.[82]
  • Анастас Димитров, I опълченска дружина, убит на 19 юли 1877 г.[82]
  • Андрей Темелков, II опълченска дружина[83]
  • Атанас Пантелеев Дуденов (1848 – 13 септември 1923, София), II рота на I опълченска дружина, постъпил на 1 май 1877 година, уволнил се на 1 юли 1878 година, след войната живее в София и 21 години служи като полицейски конен стражар, в 1923 година е обявен за почетен гражданин на Габрово[80][84]
  • Васил Иванов, III опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[85]
  • Георги Марков, от Охридско, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[80]
  • Георги Христов, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[86]
  • Димитър Атанасов, до постъпването си в Българското опълчение служи в Руската армия, на 28 април 1877 година е зачислен в IV рота на I дружина, загива на 19 юли 1877 година в боя за Стара Загора[87]
  • Димитър Мирчев, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[86]
  • Димитър Иванов, I опълченска дружина, убит на 10 август 1877 г.[82]
  • Димитър Наумов, от Охридско, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[80]
  • Димитър Христов Миланов (Манолов, Мануилов), зачислен в I рота на I опълченска дружина на 11 май 1877 година, убит при Шипка през август[82][88]
  • Евтимий (Евтим) Апостолов, на 14 май 1877 година е зачислен в IV рота на I опълченска дружина, напуска Опълчението на следния ден,[89] умрял преди 1918 г.[82]
  • Ефтим Чачамишов, II опълченска дружина, към 1918 г. живее в София[83]
  • Иван П. Верин, III опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[85]
  • Иван Стаменков, II опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[83]
  • Илия Христов, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[86]
  • Климент Петрушев (1861 – 1924), II опълченска дружина.
  • Коста Атанасов, III опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[85]
  • Коста (Косто) Иванов Велянов (1849 – 23 декември 1911), изпратен от Българското благотворително дружество „Дружба“ в Браила, на 1 май 1877 година постъпва в IV рота на I опълченска дружина, награден със знака за отличие на военния орден „Свети Георги“ IV степен за участието си в Шипченските боеве, уволнен на 1 юли 1878 година, живее в Карнобат, където от 1 август 1879 година до 21 януари 1896 година е пеши и конен стражар в околийското управление, по-късно работи като надничар, умира в Карнобат[82][90]
  • Коста Стефанов, III опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[91]
  • Марко Атанасов, от Охридско, на 28 април 1877 година постъпва във II рота на I опълченска дружина, напуска на 20 юни 1877 година,[92] умрял преди 1918 г.[82]
  • Наум Димитров (Димитриев), изпратен в лагера на Опълчението от Българското благотворително дружество „Дружба“ в Браила, на 1 май 1877 година постъпва в III рота на I опълченска дружина, напуска Опълчението на 6 август 1877 година,[93] умрял преди 1918 г.[82]
  • Никола Стефанов, II опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[83]
  • Никола Трайков, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г. в София[86]
  • Панайот Георгиев, III опълченска дружина, умрял на 26 октомври 1877 г.[85]
  • Петър Атанасов, на 14 май 1877 година постъпва в IV рота на I опълченска дружина, ранен е на 9 август 1877 година в боевете на Шипка, уволнен е на 11 август 1878 година,[89] умрял преди 1918 г.[82]
  • Петър Атанасов Грунчов, на 2 май 1877 година постъпва в IV рота на II опълченска дружина, уволнен е на 4 юли 1878 година, живее в Кюстендил, умира преди 1896 година във Враца[80][94]
  • Петър Пармаков, II опълченска дружина, умрял в Лом преди 1918 г.[83]
  • Спиро Иванов, II опълченска дружина, убит на 9 август 1877 г.[83]
  • Ставро Димитриев, V опълченска дружина, ранен на 12 август 1877 г. и умрял.[95]
  • Стефан Константинов, II опълченска дружина, убит[83]
  • Ташко Кузманов, II опълченска дружина[83]
  • Харалампий Боровчев (Гюровчев) Диров (? – 1882, Балчик), български опълченец, на 29 април 1877 година постъпва като доброволец в IV рота на II дружина на Българското опълчение, носител е на Знака за отличие на военния орден „Свети Георги“ IV степен, уволнен на 3 юли 1878 година, след войната живее в Балчик и работи като земеделец[96]
  • Христо Димитров, II опълченска дружина, към 1918 г. живее в София[83]
  • Христо Димитриев, I опълченска дружина, умрял след 1918 г. в София[82]
  • Христо Павлов, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г. в Кюстендил[80]
  • Щерю (Спиро) Райков, III опълченска дружина

Македоно-одрински опълченци от Охрид

Thumb
Членска карта на Съюза на македоно-одринските опълченски дружества в България на Коста Христов Пашиников от Охрид
  • Андон Бакалов, Сборна партизанска рота на МОО[97]
  • Андон Янев Нанев (1870 – след 1943)[98] кафеджия с първо отделение образование,[99] македоно-одрински опълченец служил в 4-та и Нестроевата рота на 9-а велешка дружина,[100][99] сражава се при Картал тепе, Мерхамли, Каръкьой, Султан тепе, Царево село и Камена река,[100] носител е на орден „За храброст“ IV степен;[99] на 23 февруари 1943 година, като жител на Охрид, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[100]
  • Анастас Капричов (1880 – след 1943), български революционер от ВМОРО
  • Георги Анастасов, 25-годишен, 3-та рота на 6-а охридска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, пленен на 28 юни 1913[101]
  • Георги Анастасов, Нестроева рота на 6 охридска дружина[101]
  • Димитър А. Спространов, 29 (30)-годишен, Инженеро-техническата част на МОО, Нестроевата рота на 6 охридска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[102] – през април влиза в четата на Петър Чаулев, която има задача да превземе моста на Вардар при Градец и след това да настъпи към гара Демир Капия, за да се озове в тила на сръбските части, разположени по десния бряг на реката при Криволак. Четата изпълнява задачата и по време на Криволашкото сражение унищожава обози и обезврежда много сръбски отделения.[103]
  • Иван Мостров, македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на Шеста охридска дружина[104]
  • Иван Чудов, 23-годишен, Четвърта рота на Шеста охридска дружина[105]
  • Исай Чудов, Нестроева рота на Шеста охридска дружина[105]
  • Коста Христов Пашинков (Пашенков, Пашиников), Първа рота на Девета велешка дружина, Сборна партизанска рота на МОО[106]
  • Кирил Анастасов, 23-годишен, 4-та рота на 6-а охридска дружина[107]
  • Крум Чудов, 18-годишен, Трета рота на Шеста охридска дружина[105] Носител на бронзов медал „За заслуга“ от Първата световна война.[108]
  • Кръсто Ангелов, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[109]
  • Ламбо Чадов, 36-годишен, хлебар с основно образование, 3-та рота на Десета прилерска дружина[110]
  • Методи Кьосев, 29-годишен, македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на Шеста охридска дружина[111]
  • Никола Тунтев, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[112]
  • Цвятко Апостолов, македоно-одрински опълченец, 41-годишен, 1-ва рота на 6-а охридска дружина, носител на бронзов медал[113]
Remove ads

Починали в Охрид

Remove ads

Други

Бележки

Loading related searches...

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Remove ads
Remove ads