Светослав Попов

Светослав Николов Попов е български офицер, генерал-майор.

Светослав Попов
български генерал
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	1 октомври 1889 г. Пловдив, Княжество България
Дата и място на смърт	неизв.

Биография

Светослав Попов е роден на 1 октомври 1889 г. в Пловдив. През 1908 г. завършва Военното училище в София, на 2 август 1908 г. е произведен в чин подпоручик и започва да служи в седми артилерийски полк. След това служи последователно в 3-ти артилерийски полк, 24-и артилерийски полк и 3-ти полско артилерийско отделение, като от 22 септември 1911 г. е поручик, от 18 май 1915 г. е капитан, на 1 януари 1919 г. е произведен в чин майор, а от 6 май 1923 г. е подполковник. През 1926 г. е назначен за началник-щаб на четвърта пехотна преславска дивизия, на 23 септември 1928 е произведен в чин полковник, а от 1929 г. началник-щаб на седма пехотна рилска дивизия^[1], а по-ксъно същата година е назначен на служба в Щаба на войската^[2]. В периода 25 май 1931 – 10 юни 1932 г. е командир на девети пехотен пловдивски полк^[3]. През 1932 г. става инспектор на класовете във Военното училище^[4], по-късно същата година е назначен за началник на отделение в Щаба на войската^[5], а през 1934 г. е назначен за началник-щаб на 2-ра военна инженерна област^[6].^[7]

През 1935 г. полковник Попов е назначен за директор на Географския институт^[8] и секретар на Висшия съвет за народна отбранаref>МЗ № 87 от 1935 г.</ref>. От края същата година е началник на Военната академия^[9] и командир на втора пехотна тракийска дивизия^[10]. На 6 май 1936 г. е произведен в чин генерал-майор и по-късно същата година е назначен за началник на канцелария в Министерството на войната^[11]. Уволнен е от служба в началото на 1938 година^[12].^[7]

Военни звания

• Подпоручик (2 август 1908)
• Поручик (22 септември 1911)
• Капитан (18 май 1915)
• Майор (1 януари 1919)
• Подполковник (6 май 1923)
• Полковник (23 септември 1928)
• Генерал-майор (6 май 1936)

По-важни трудове

• Попов, Светослав. Критически разборъ: на германския оперативенъ планъ. Т. 83. София, Армейски военно-издателски фондъ, 1933. с. 223.
• Попов, Светослав. Развитието на оперативното изкуство. Т. 89. София, Армейски военно-издателски фондъ, 1935. с. 280.
• Попов, Светослав. Фронталниятъ маньовъръ. Т. 96. София, Армейски военно-издателски фондъ, 1936. с. 388.

Източници

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 121.