Свето Митрани

Свето Митрани (на македонска литературна норма: Свето Митрани) е село в община Крушево, Северна Македония.

Бързи факти Страна, Регион ...

В XIX век Свето Митрани е чисто българско село в Прилепска кааза на Османската империя. Църквата „Свето Възнесение Господне“ е от 1856 година.^[1]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Светомитрани (Svétomitrani) е посочено като село с 29 домакинства и 138 жители българи.^[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Светомитрени има 200 жители, всички българи християни.^[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Светомитрани е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 19 къщи.^[4]

Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Свето-Митрани има 40 български къщи.^[5]

По-голямата част от населението на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Свети Митрени има 168 българи екзархисти и 64 българи патриаршисти сърбомани и работи сръбско училище.^[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[7]

Според преброяването от 2002 година селото има 434 жители, от които 433 северномакедонци и един друг.^[8]

В 1990-те години е изградена църквата „Свети Никола“ върху остатъци от стара църква.^[9]

География