Сервия

Сѐрвия, известен и с турската форма на името Серфидже или Селфидже (на гръцки: Σέρβια; на турски: Serfice, Серфидже), е малък град в Република Гърция, център на дем Сервия в област Западна Македония.

Сервия Σέρβια
— град —
Църквата „Света Неделя“
Сервия 40.1844, 22.0023 Сервия Сервия
Страна	Гърция
Област	Западна Македония
Дем	Сервия
Надм. височина	430 m
Население	3410 души (2001 г.)
Покровител	Света Неделя[1]
Пощенски код	505 00
Телефонен код	2464
Сервия в Общомедия

География

Градът е разположен на 430 m надморска височина,^[2] в западното подножие на Шапка (Титарос) на десния бряг на Бистрица (Алиакмонас).^[3]

История

Средновековие

 Основна статия: Сервийска крепост

Базиликата на оглашените

В 989 година при управлението на цар Самуил Сервия е присъединена към България, но в 1002 година император Василий II си връща крепостта, въпреки упоритата съпротива на коменданта ѝ Никулица.^[4]

В началото на XI век Сервия става център на една от епархиите на Охридската архиепископия. През следващите векове, заедно с Берската епархия, епархията е предмет на спорове между Охридската и Цариградската църква и многократно преминава от едната към другата.^[5]

Бившата епископска църква Базиликата на оглашените е от X,^[6] църквата „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ е от втората половина на XI век,^[7] а „Свети Безсребреници“ е от XI – XII век.^[8]

В Османската империя

Най-старата запазена снимка на Сервия, правена от Спиридон Гопчевич между 1884 и 1886 година, публикувана в 1889 година. Това е главната улица на града, наречена по-късно „117 Етномартирес“ (117 народни мъченици) в чест на загиналите християни. Снимката е направена от мястото на настоящата къща на Вангелис Пападопулос (Лиаку). Вляво се вижда телеграфната служба, а в дъното големият конак на Серфидженския санджак с 38 стаи; днес там е построен Културният център на Сервия

В 1528 година Сервия има 1075 домакинства с 4838 жители.^[9]

Гръцкият просвещенец Атанасиос Псалидас пише в своята „География“ (1818 - 1822):

„

Сервия, малък град, който се населява от турци и малко гърци.[10]

“

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Сервия (Servia) живеят 1200 гърци.^[11]

Густав Вайганд, „Аромъне“, 1894 г.

„Населението въ Сервия е повечето турско, има 100 гръцки и 50 аромѫнски фамилии, дошли тукъ отъ Влахо-Ливадонъ и отъ изоставеното село Неохори. За забѣлезвание е тука, че и гърцитѣ говорятъ аромѫнски или поне го разбиратъ и то се обяснява съ туй, че като по-бѣдни, усланятъ се на аромѫнете.“^[12]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Селфидже (Сервия) е град, център на Серфидженската каза и Серфидженския санджак с 665 къщи, от които 290 къщи гръцки, 305 къщи турски, 50 къщи албански мюсюлмански и 20 къщи помашки (гръцки мохамедански).^[13]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Сервия (Σέρβια) живеят 1000 гърци елинофони, 250 гърци влахофони, от които нито един румънеещ се,^[14] и 2000 турци.^[15]

В Гърция

Сервийският мост (1975), в дъното Сервия

През октомври 1912 година, по време на Балканската война, гръцките войски нанасят поражение на османските сили в сражението при Сарандапоро, южно от Сервия. В града влизат гръцки част и след Междусъюзническата война в 1913 година Сервия остава в Гърция.

В 1922 година мюсюлманското население на Сервия се изселва и в градчето са заселени гърци бежанци. В 1928 година Сервия е смесено местно-бежанско селище с 290 бежански семейства и 1112 жители бежанци.^[16]

Прекръстени с официален указ местности в дем Сервия на 31 юли 1969 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Треблики[3] или Треплики[17]	Τρεμπλίκι	Амбелия	Άμπέλια[18]	местност на СЗ от Сервия[3]
Булсико	Μπουλσίκο	Просилиакон	Προσηλιακόν[18]
Табак баир[3]	Ταμπά Μπαΐρ	Синорон	Σύνορον[18]	възвишение на ССЗ от Сервия по десния бряг на Бистрица (332,6 m)[3]
Янозлу[17]	Γιανοζλοϋ	Амудес	Άμμοΰδες[18]	местност на СЗ от Сервия по десния бряг на Бистрица[17]
Борандза[17]	Μποράντζα	Потамия	Ποταμιά[18]	местност на С от Сервия на десния бряг на Бистрица[17]
Махмут[3]	Μαχμούτ	Стратопедон	Στρατόπεδον[18]	извор на ССИ от Сервия[3]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	2918[2]	2907[2]	3250[2]	3236[2]	4241[2]	4132[2]	3834[2]	3369[2]	3019[2]	3437	2980	3410

Личности

 Основна статия: Сервийци

Сред известните жители на Сервия през средновековието е Теодора Петралифина, византийска аристократка от XIII век, канонизирана за светица от православната църква като Света Теодора Артенска. Григорий Кондарис е гръцки учен от XVII век, епископ на Сервия и Кожани. Дионисий Папаянусис е духовник от XVIII-XIX век, епископ на Буда. Сервия е родното място на гръцки революционер от XIX век Зисис Сотириу и на турския генерал от XX век Наджи Тъназ.

Литература

• Μαλούτας, Μηνάς Εμμ., „Τα Σέρβια, ιστορική και λαογραφική επισκόπησις“, Θεσσαλονίκη 1956.
• Τσαρμανίδης, Α.Γ., „Συμβολή στην ιστορία της επαρχίας Σερβίων, κατά την περίοδο 1350 – 1912. Τόμος Α', 1350 – 1880“, Μορφωτικός Όμιλος Σερβίων „Τα Κάστρα“, Σέρβια 1995.