Слоещица
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Слоещица (на македонска литературна норма: Слоештица) е село в община Демир Хисар, Северна Македония.
Remove ads
География
Селото е разположено на 770 m в Долен Демир Хисар, в източните склонове на Плакенската планина, на десния бряг на Църна. През селото текат две реки - Големата и Левата. Между селата Слоещица и Жван е разположен манастирът „Свети Никола Топлички“. Землището на селото е 21,4 km2, от които горите са 1,511 ha, обработваема земя 330 ha и пасища 269 ha. Над селото има валавици.[1]
История
В селото има две стари църкви – поствизантийската „Свети Атанасий“ и „Света Богородица“ от 1908 година,[2] както и „Свети Никола“.[1] В XIX век Слоещица е малко изцяло българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. Според Васил Кънчов в 90-те години Слоещица е на хубаво място има 90 християнски къщи.[3] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Слоещица е има 650 жители, всички българи християни.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Слоещица е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 95 къщи.[5]
По време на Илинденското въстание селото е нападнато на 18 август 1903 година от турски аскер и башибозук. От селото са убити Богоя Иванов, Никола Талев и Стойчо Ристев, а като четници край селото загиват Мице Стоянов и Доле Ристев от Слепче.[6]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Слоещица има 720 българи екзархисти.[7]
През октомври 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. Българският учител в Слоещица Дойчинов е арестуван и затворен в Прибилци.[8]
При избухването на Балканската война в 1912 година 9 души от Слоещица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]
В 1961 година Слоещица има 746 жители, в 1994 година – 229,[10] а според преброяването от 2002 година селото има 221 жители северномакедонци.[11]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 221 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
В селото има основно училище „Братя Миладиновци“ до V отделение, филиално училище на ОУ „Братя Миладиновци“ – Жван.[1]
В селото функционира художествена колония „Арт Пойнт – Гумно“, фокусирана върху изкуството, културата, грижа за околната среда и икономическия развой на горнодемирхисарския регион.[1]
В Слоещица всяка година на 28 август се провежда манифестацията „Славене на пирея“ в спомен за писателя Петре М. Андреевски.[1]
Край селото е изградена новата манастирска църква „Свети Георги“.[1]
Remove ads
Личности
- Родени в Слоещица
Ангеле Милошов Попов, български революционер, деец на ВМОРО[12]- Атанас Милошов Попов, български революционер, деец на ВМОРО
Владо Поповски (1955 – 2014), политик от Северна Македония- Иван Мицев Божинов, български революционер, деец на ВМОРО[13]
- Илия Димовски, войвода на четата от Слоещица по време на Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година[14]
- Йордан Плевнеш (р. 1953), северномакедонси писател
- Йоше Петрев Мегленов, български революционер, деец на ВМОРО[15]
- Павле Стойков Тренчев, български революционер, деец на ВМОРО[16]
- Петре Андреевски (1934 – 2006), поет и писател от Северна Македония
- Петре Сиянов Кочов, български революционер, деец на ВМОРО[17]
- Силян Цветанов Селвиов, български революционер, деец на ВМОРО[16]
- Стоян Ацев, македоно-одрински опълченец, 28-годишен, 3 рота на 6 охридска дружина, носител на бронзов медал[18]
- Танаско Милошов Попов, български революционер, деец на ВМОРО[12]
- Тодор Милошов Попов, български революционер, деец на ВМОРО[12]
- Толе Гогиев Митрев, български революционер, деец на ВМОРО[15]
- Мице Велянов Мравев, български революционер, деец на ВМОРО[15]
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads