Сотир Атанасов

Сотир Атанасов Янакиев, наричан Кьосето, Вълко, Малкия Наполеон,^[1] е български офицер (полковник), революционер, войвода на Върховния македоно-одрински комитет.

Сотир Атанасов
български офицер
Роден	30 март 1876 г. Клисура, Османска империя
Починал	7 септември 1940 г. (64 г.) Дражинци, Царство България
Учил в	Национален военен университет
Награди	Военен орден „За храброст“ „Свети Александър“
Военна служба
Звание	полковник
Сотир Атанасов в Общомедия

Биография

Никола Зографов, Сотир Атанасов и Атанас Раздолов

Атанасов е роден на 30 март 1876 година в Клисура, Горноджумайско, в Османската империя, днес в България. В 1899 година завършва с отличие Военното на Негово Княжеско Височество училище в София и е произведен в чин подпоручик от артилерията. Войвода е на чета на Върховния комитет в Кочанско, Кратовско и Щипско от 1902 до 1903 година. Връща се на служба в Шуменския гарнизон, но по препоръка на Борис Сарафов в 1904 година излиза в запас и заминава за Неврокопско, начело на чета от 10 души, но влиза в конфликт с вътрешните войводи Илия Кърчовалията и Яне Сандански и се връща в България.^[2] Според самият Сарафов Сотир Атанасов е изпратен през август в района по искане на Илия Кърчовалията, Георги Радев и Атанас Тешовалията^[3].

По време на Балканската война е командир на 5 одринска дружина от Македоно-одринското опълчение,^[4] а през Първата световна война е дружинен командир в 11 македонска дивизия.

По време на военната си кариера служи в 27-и пехотен чепински полк, 1^-ви планински артилерийски полк, Видински крепостен артилерийски полк, планинското артилерийски отделение на Моравската областна военна инспекция, 22^-ри артилерийски полк и 12^-и артилерийски полк. Уволнен е от служба през 1919 г.

Полковник Сотир Атанасов умира на 7 септември 1940 година в Дражинци, Белоградчишко.^[5][6]

Военни звания

• Подпоручик (1899)
• Поручик (1903)
• Капитан (15 август 1907)
• Майор (14 юли 1913)
• Подполковник (16 март 1917)
• Полковник (5 юли 1920)

Галерия

• 
  Отрядът на Сотир Атанасов, включва и четите на Антон Шипков, Илия Карабиберов, Димитър Зографов и други, 1903 г. Източник: Държавна агенция „Архиви“
• 
  Съвет на войводи – Михаил Ганчев, Сотир Атанасов, Боби Стойчев и отгоре Антон Шипков и Атанас Бабата. Източник: Държавна агенция „Архиви“
• 
  Сборната чета на Сотир Атанасов, Илия Карабиберов, Антон Шипков и други
• 
  Офицери от Македоно-одринското опълчение. Прави: Антон Бузуков, Георги Каназирски, Методи Бойчев; Седнали: Григор Христов, Антон Пчеларов и Сотир Атанасов
• 
  Сотир Атанасов хвърля граната