Димитър Зографов (офицер)

Димитър Андреев Зографов с псевдоним Митроминов^[1] е български военен, полковник, и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет.

Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Зографов.

---

Димитър Зографов
български военен и революционер
Роден	15 август 1877 г. Велес, Османска империя
Починал	27 февруари 1940 г. (62 г.) София, Царство България
Учил в	Национален военен университет
Димитър Зографов в Общомедия

Биография

Отрядът на Сотир Атанасов, включва и четите на Антон Шипков, Илия Карабиберов, Димитър Зографов и други, 1903 г. Източник: Държавна агенция „Архиви“

Войводите на Беласишкия отряд на Върховния комитет Петър Дървингов, Дончо Златков, Димитър Зографов и Кочо Аврамов по време на Илинденско-Преображенското въстание в 1903 г. Фото: Димитър Карастоянов

Зографов е роден на 15 август 1877 година в град Велес, тогава в Османската империя. Учи във Велес и Скопие. В 1894 година се заселва в София с цялото си семейство. През 1900 година завършва Военното училище и е произведен в офицерски чин. Започва да служи в осми резервен полк. През 1902 година си подава оставката и се присъединява към Върховния комитет. В 1902 година, в навечерието на Горноджумайското въстание излиза в редовен полагаем отпуск, а след изтичането му подава заявление за излизане в запас и участва във въстанието.^[2] Участва и в Илинденско-Преображенското въстание като войвода на чета. На 19/20 август 1903 година води голямо сражение с турски аскер при Бела река в Пирин, но успешно измъква четата си.^[3]. Бил е командир на втора експедиционна жп дружина, десета пионерна дружина и жп дружина.^[4]

Зографов е сред дейците, които работят за война с Османската империя и против разбирателство с младотурския режим. В 1910 година министър-председателят Александър Малинов се оплаква на Атанас Шопов, че Зографов му пише писма, в които го заплашва със смърт.^[5]

След избухването на Балканската война в 1912 година Зографов става командир на 11 сярска дружина на Македоно-одринското опълчение.^[6] Награден е с орден „За храброст“ IV степен. В Първата световна война командва жп дружина.^[7][8] За бойни отличия и заслуги във войната е награден с народен орден „За военна заслуга“, V степен.^[9]

Участва като делегат от Никополското македонско благотворително братство в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.^[10]

Умира на 27 февруари 1940 година в София.^[11]

Военни звания

• Подпоручик (1900)
• Поручик (27 септември 1904)
• Капитан (1908)
• Майор (16 март 1917)
• Подполковник (27 ноември 1918)
• Полковник

Родословие

Мирче

Богдан Мирчев

Силян Богданов (край на ΧVIII век – начало на XIX век)

Стефан Богданов (край на ΧVIII век – начало на XIX век)

Стефан Силянов

Янкул Силянов (около 1750 – ?)

Цветко Янкулов

Дамян Янкулов

Стоян (Станко) Цветков (около 1800/1810 – 1869/1870)

Никола Дамянов (1810 – 1866)

Коста Дамянов (? – 1869)

Андрей Дамянов (1780 – 1878)

Георги Дамянов (около 1784 – 1880)

Стойче Станков (1849 – 1903)

Анастас Николов (? –  1920)

Петър Николов (около 1850 – 1921)

Дамян Андреев (около 1847 – 1926)

Ангел Андреев

Иван Андреев (? – 1905)

Димитър Андреев (1877 – 1940)

Яков Зографски (около 1820 – 1907)

Янко Георгиев (? – 1881)

Никола Зографов (1869 – 1931)

Симеон Зографов (1876 – 1949)

Георги Зографски (1869 – 1945)

Тодор Зографски (1895 – 1985)

Йордан Зографски