Простране

Простране или Пространие (срещат се и формите Спростране/Спространие, тъй като н е палатализиран, се среща и днес неправилното изписване Пространье на македонска литературна норма: Прострање; на албански: Prostranja) е село в община Кичево, в западната част на Северна Македония.

Простране Прострање
— село —
Простране 41.356389, 20.992778
Страна	Северна Македония
Регион	Югозападен
Община	Кичево
Географска област	Преко Турла
Надм. височина	995 m
Население	31 души (2002)
Пощенски код	6255
Простране в Общомедия

География

Селото е разположено в областта Горен Демир Хисар. Разположено е на 995 m надморска височина и е отдалечено от Кичево на 24 km.^[1]

История

В XIX век Простране е чисто българско село в Демирхисарска нахия на Битолска каза на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е от началото на XIX век, за „Света Богородица“ няма данни кога е градена, „Света Петка“ е от 1920 година, а „Свети Атанасий“ е изградена в 1970-те години върху основите на по-стара църква.^[2]

През 1868 година жителят на Пространѣ Костадин Траянов е спомоществувател за изданието на „Поучително евангелие“ на Софроний Врачански.^[3]

Според Васил Кънчов в 90-те години Спространи е на хълмисто, защитено място, на което става хубаво грозде. Жителите се занимават и с хлебарство. Селото има около 70 християнски къщи.^[4] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Спространье живеят 560 българи-християни.^[5]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Простране е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак със 109 къщи.^[6]

Цялото село e под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Спростране има 560 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.^[7]

При избухването на Балканската война 7 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[8]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Простране е част от Малоцърска община в Прилепска околия на Битолски окръг и има 362 жители.^[9]

Според преброяването от 2002 година селото има 31 жители македонци.^[10]

От 1996 до 2013 година селото е част от община Другово.

Личности

Родени в Простране

• Богоя Илиев Траянов, български революционер от ВМОРО^[11]
• Богоя Стоянов (1877 – ?), български революционер от ВМОРО
• Григор Симеонов, български революционер от ВМОРО, четник на Христо Цветков^[12]
• Иван Крагуев (1888 – 1951), български революционер от ВМОРО
• Илия Мойсов Вълканов, български революционер от ВМОРО^[13]
• Йордан Силянов Спасенов, български революционер от ВМОРО^[11]
• Коста Войнев, български революционер от ВМОРО^[13]
• Михаил Николов, български революционер от ВМОРО, четник на Бончо Василев^[14] и на Димко Могилчето^[15]
• Спиро Иванов Настев, български революционер от ВМОРО^[16]
• Стойко Неданов Ангелев, български революционер от ВМОРО^[13]
• Спиро Цветковски (1844 – ?), български революционер от ВМОРО
• Христо Спиров Крагуев, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, 1-ва рота на 6-а охридска дружина, Интендантство на МОО^[17]

Свързани с Простране

• От селото произхожда големият български род Спространови.