Сребрено

Срѐбрено или Срѐбрени, понякога Стрѐбрено или Стрѐбрени (на гръцки: Ασπρόγεια, Аспр̀огия, до 1926 година Στρέμπενο, Стрембено, катаревуса Στρέμπενον, Стрембенон^[1]) е село в Република Гърция, в дем Суровичево, област Западна Македония.

Сребрено Ασπρόγεια
— село —
Сребрено в подножието на Вич планина
Сребрено 40.613333, 21.469444 Сребрено Сребрено
Страна	Гърция
Област	Западна Македония
Дем	Суровичево
Географска област	Вич
Надм. височина	860 m
Население	97 души (2021 г.)
Демоним	Стребрѐнци
Сребрено в Общомедия

География

Селото е разположено на 55 километра южно от град Лерин (Флорина) в подножието на планината Вич на 1 километър от главния път между Суровичево (Аминдео) и Костур (Кастория).

История

В Османската империя

Паметник на Вангел Георгиев на входа на селото

В началото на XX век Сребрено е чисто българско село. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Сребрени е посочено два пъти: веднъж като село в Леринска каза (Srébréni) с 60 домакинства и 125 жители българи и втори път като село в Костурска каза (Srebréni) с 60 домакинства и 200 жители албанци.^[2]

В 1889 година Стефан Веркович пише за Сребрено:

„

Село Стрепин, разположено в гориста местност с 40 български къщи. Данъкът им е 5100 пиастри, а инание-аскерие – 2980 пиастри. Жителите му се занимават със земеделие. Тук е границата на Костурска кааза.[3]

“

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Сребрени има 560 жители българи.^[4] В началото на века всички жители на Сребрено са под върховенството на Цариградската патриаршия и селото е една от крепостите на елинизма в Леринско. В Сребрено е роден един от най-активните дейци на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония Вангел Георгиев (Вангел Георгиу или Вангел Стрембениотис), организирал една от първите гръцки чети, съставена предимно от негови съселяни гъркомани.^[5]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Сребрено е чисто българско село в Леринската каза на Битолския санджак с 65 къщи.^[6]

По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сребрено има 960 българи патриаршисти и в селото функционира гръцко училище.^[7] След 1908 година и прекратяването на въоръжената дейност на гръцката пропаганда 25 български семейства от Сребрено се отказват от Патриаршията и минават под върховенството на Българската екзархия. Три години български учител и свещеник в Сребрено е пътелеецът Атанас Шишков, който поправя църквата и училищната сграда.^[8]

По време на Балканската война 7 души от Сребрено се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[9]

В Гърция

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Сребрено има 170 къщи славяни християни.^[10] В 1926 година селото е прекръстено на Аспрогия.^[11] В 1932 година в Сребрено има 139 българогласни семейства, от които 79 са с „изявено българско съзнание“.

През Втората световна война в Сребрено е създадена чета на българската паравоенна организация Охрана с четири чети. След сражение между германски части и гръцка паравоенна чета селото е опожарено.^[12] В 1945 година в селото има 909 българофони, 359 от които с „негръцко национално съзнание“, 450 с гръцко и 100 с „неустановено национално съзнание“.

След Гражданската война голяма част от жителите на Сребрено емигрират отвъд океана – в Канада, САЩ и Австралия и сегашното Сребрени е малко селце, чиито жители се занимават предимно със земеделие. На входа на селото има голяма статуя на Вангел Георгиев.

Съборът на селото е на 6 август – Преображение Господне.

Прекръстени с официален указ местности в община Сребрено на 6 август 1969 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Острец[13][14]	Όστρετς	Кофтерон	Κοφτερόν[15]	връх във Вич на Ю от Сребрени (1277 m)[13]
Слива[13]	Σλίβα	Коромилия	Κορομηλιά[15]	връх във Вич на ЮЗ от Сребрени (1434 m)[13]
Стара река[13]	Στάρα Ρέκα	Палиорема	Παληόρεμα[15]	реката на Сребрени (Перикопската река), ляв приток на Суровичката река[13]
Сули Вроб[13]	Σούλι Βρόπ	Сулиотика	Σουλιώτικα[15]	местност на И от Сребрени и на З от Зелениче[13]
Неор[13]	Νεύρ	Неврорема	Νευρόρεμα[15]	река на С от Сребрени, ляв приток на Стара река[13]
Цървена стена[13]	Τσαρβένα Στενά	Кокинорема	Κοκκινόρεμα[15]	река на С от Сребрени, ляв приток на Стара река[13]

Преброявания

• 1913 – 693 души
• 1920 – 586 души
• 1928 – 643 души
• 2001 – 375 души
• 2011 – 209 души

Личности

Димитър Толев и Тасе Сребренски, дейци на ВМОК от Сребрено

Надгробен камък на Стерио Василиев (1889 – 1948) от Стребрено, в Торонто, Канада

Сребренската гръцка чета. Горе: Емануил Димитриос, Аргирис Колкас, Евтимиос Каудис (капитан от Крит) Среда: Димо Вангелов, Васил Николов Начев, Пасхалис Милиопулос, турчин Долу: Янис Гробанопулос (убит от турците във Владово), Михалис Типу, Григор Войнов, Христо Панайотов Малечкио

Родени в Сребрено

• Анастас Динков (1870 – след 1943), български революционер от ВМОРО и ВМОК
• Аргир Сетов, български революционер от ВМОРО
• Вангел Барков (? – 1949), гръцки комунист, брат му Козма и сестра му Атина са също партизани^[16]
• Вангел Георгиев Начев (1876 – 1904), гръцки андартски капитан
• Васил Николов Начев (Βασίλειος Νικολάϊδης Νάτσης), гръцки андартски деец от първи клас, подпомага четата на Николаос Думбиотис^[17]
• Василка Николова Джоварова (1930 – ?), членка на ЕПОН от 1944 г., войник на ДАГ от 1947 до 1949 г., след разгрома на ДАГ в 1949 година емигрира в Полша, а в 1961 година със семейството си се установява във Варна, оставя спомени^[18]
• Георги Икономов, гръцки андарт
• Георгиос Пападакис (Εεώργιος Παπαδάκης), гръцки андартски деец, четник^[19]
• Григор Войнов (Григориос Вайнас, ? – 1970), гръцки андартски капитан
• Григор Николов (Γρηγόριος Νικολάϊδης), син на свещеника Никола Николов (Νικόλαος Νικολάϊδης), самият той монах в Сливенския манастир, наследява игумена Данаил след убийството му^[17]
• Димитър Икономов (? – 1901, Δημήτριος Οικονομίδης), гръцки андартски деец от първи ред клас, свещеник в селото^[17]
• Димитър Николов Киричев (1927 – ?), участник в Гражданската война в Гърция на страната на ДАГ (1948 – 1949), обучава се на Грамос, участва в акции в Преспа, ранен е, включва се в 103 дивизия под командването на Ахилеас Папайоану, в 1949 година заминава за СССР, в 1956 г. се установява във Варна, България, автор на спомени^[20]
• Димитър Толев, деец на ВМОК, четник на полковник Анастас Янков
• Димо Вангелов (Δήμος Ευαγγέλου), гръцки андартски деец, четник при Павлос Мелас^[17]
• Илия Николов Киричев (1914 – ?), член на Гръцката комунистическа партия от 1944 г., арестуван в 1947 г., участник в Гражданската война в Гърция на страната на ДАГ (1948 – 1949), участва в сражението на Алевица в 1948 г., автор на спомени^[20]
• Константин Мануилов (Κωνσταντίνος Εμμανουήλ), гръцки андартски деец от четвърти клас^[17]
• Никола Манзувчев (1874 – след 1943), български революционер от ВМОРО
• Пандо Войнов (Панделис Вайнас, 1924 – 2008), гръцки комунистически деец, гръцки и български военен
• Петрос Вольотис (Πέτρος Βολιώτης), гръцки андартски деец от четвърти клас^[21]
• Петър Манзувчев (1880 – след 1943), български революционер от ВМОРО
• Стефан Начев, гръцки андарт
• Теодор Шишков (Θεόδωρος Σίσκος), гръцки андартски деец от четвърти ред клас^[19]
• Тръпко Карапалев (1882 – ?), български революционер от ВМОРО и свещеник
• Христо Георгиев (Χρήστος Γεωργίου), гръцки андартски деец, четник при Павлос Мелас^[17]
• Христо Панайотов Малечкио (Христос Панайотидис Малецкос), гръцки андартски деец

Македоно-одрински опълченци

• Ване Д. Къцов, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков^[22]
• Васил Николов (1893 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Никола Андреев, 2 рота на 14 воденска дружина^[23]
• Гели Х. Типов, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков^[24]
• Илия Стефанов (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков, Продоволствен транспорт на МОО^[25]
• Никола Мандзуфов, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков^[26]
• Петър Мандзуфов, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков^[26]

Други

• Симеон Вольотис (р. 1977), гръцки духовник, по произход от Сребрено

Външни препратки

• Πολιτιστικός Μορφωτικός Σύλλογος Ασπρογείων // Посетен на 27 януари 2020 г. (на гръцки)