Станислав Вихров

Станислав Крумов Бъчваров с псевдоним Станислав Вихров е български партизанин и писател. Член на Българската комунистическа партия. Убива писателя и редактор Борис Руменов.

Станислав Вихров
български писател
Роден	23 септември 1911 г. (114 г.) Пловдив, Царство България
Починал	1978 София

Биография

Роден е на 23 септември 1911 година в Пловдив. Майка му е учителка, а баща му е пощенски служител и профсъюзен активист. Основно и прогимназиално образование получава в София.

През 1927 г. заминава за Франция.^[1] В Париж попада в средата на комунистическата българска емиграция – Георги Бакалов, Николай Хрелков, Милко Тарабанов и др. Взима участие в стачки организирани от Френската комунистическа партия.

През 1931 г. се завръща в България^[1] и завършва гимназия като частен ученик в София. Сменя различни професии из редица градове – Варна, Пловдив, Плевен и др. През 1938 г. се установява в София и се включва в комунистическата група около кафене „Средец“, включваща Тодор Павлов, Крум Григоров, Венко Марковски, Марко Марчевски и др. Заедно с Никола Вапцаров участва в литературния кръжок при вестник „Литературен критик“, където печата свои творби. През 1941 г. отива в Пловдив и влиза във връзка с т.нар. Втора Пловдивска въстаническа оперативна зона. За известно време е мобилизиран. От 26 август 1944 г. е партизанин в партизански отряд „Колю Шишманов“ от Втора родопска бригада „Васил Коларов“.

След Деветосептемврийския преврат той убива писателя Борис Руменов, който е отхвърлял негови произведения. На 10 октомври 1944 г. го арестува в дома му, придружен от неизвестен спътник, и го разстрелва в Борисовата градина, а трупът му е хвърлен в Перловската река.^[1][2] Прави опит да убие и големия български писател Елин Пелин, поради връзките му с царя, а всъщност защото е спрял от печат произведенията на партизанина графоман.

Според някои Вихров се припознава и убива Борис Руменов вместо Елин Пелин,^[3] но самият той, признавайки убийството, не споменава грешка, а казва: „щях да свърша и Елин Пелин за едното чудо! Но той излезе по-хитър и ми убегна…“ Причината всъщност е била, че не го зачитали като автор.^[2]

На 10 ноември 1944 г. Вихров е назначен за помощник-командир (политкомисар) в Трети конен полк и участва в т.нар. Отечествена война.^[1] След завръщането си от фронта отива на кон в радио София, за да настоява за публикуване на свои стихове, но е отпратен от редактора Валери Петров.^[2]

Редактор в издателство Отечествен фронт на ОФ (1952 – 1954) и в списание „Българо-съветска дружба“ (1954 – 1956).

Вихров е автор на поезия и проза. Първият му поетичен опит е стихотворението „Бъди“, отпечатано 1937 г. във вестник „Заря“. Същата година издава стихосбирката „Хайдути“ (1937, 2 изд. 1942). Публикува още „Песен на пристанището“ (1939); „Бъди!“ стихове, Пловдив (1945, 2 изд. 1968). Пише книга, озаглавена „По пътя към победата. Записки на един загинал на фронта пом.-командир“ (1947).^[4] „Боен път“, роман (1955) в съавторство с Ас. Доспейски; „Партизански нощи“, стихотворения (1962).