Старобългарска епиграфика

Старобългарската епиграфика изучава начертанието на буквите в надписите с глаголическо и с кирилско писмо от християнската епоха на Първата (865 – 1018 г.) и Втората (1186 – 1396 г.) български държави^[1].

На глаголица

Липсват значителни старобългарски надписи на глаголица от периода IХ-ХI в. Налице са главно отделни глаголически букви, думи или кратки християнски формули (надписът върху северната стена на баптистерия в Кръглата църква в Преслав, Мурфатларски надпис № 4)^[1].

Други глаголически надписи са:

• Глаголически абецедар (азбучен списък), издълбан на северната стена в баптистерия (кръщелно помещение) в Кръглата църква в Преслав;
• Глаголически надпис в Кръглата църква в Преслав – кратък глаголически надпис има и на една от колоните в Кръглата църква;
• Глаголически надпис от пещерните църквици край Мурфатлар – кратък глаголически надпис има в една от пещерните църквици край село Мурфатлар (Бесарабия) в Северна Добруджа.

На кирилица

Старобългарските епиграфски надписи на кирилица са значително повече, но преобладават недатираните надписи. На науката са известни и няколко датирани надписа на кирилица от Х-ХI в.^[1]:

• надписи от ранносредновековния български скален манастир в Мурфатлар;
• надписът от скалния манастир в с. Крепча от 921 г.;
• надписът върху два преславски керамични отломъка от 931 г.;
• Добруджанският надпис на жупан Димитър от 943 г.;
• Самуиловият надпис от 993 г.;
• Варошкият надпис от 996 г.;
• Темнишкият надпис от епохата на Цар Самуил
• Битолският надпис на Иван Владислав от 1015 – 1016 г.

Епиграфският материал от периода на Втората българска държава е многоброен. Сред значимите надписи са^[1]:

• Кърчевския надпис на дука Врана (1204 г.), служител на цар Калоян;
• няколко надписа от епохата на Иван Асен II (1218 – 1241 г.), най-значителен от които е Търновският от 1230 г., съдържащ важни сведения за Клокотнишката битка, както и данни за църквата „Св. 40 мъченици“ в Търново;
• ктиторският надпис, изписан в Боянската църква по заповед на севастократор Калоян (1259 г.);
• надписите по скалите на с. Иваново (XIII век);
• Ямболският надпис от 1356 – 1357 г.^[2][3] ;
• надгробният надпис на протосеваст Хрельо (1342 г.);
• надгробният царски надпис от цьрквата „Св. 40 мъченици" в Търново (1388 г.)

Старобългарските епиграфски паметници от епохата на Първата и Втората българска държава следват от една страна византийската епиграфска традиция, а от друга прабългарската епиграфска практика^[1].

Други кирилски надписи:

• Надпис на Мостич
• Самуилов надпис
• Варошки надпис
• Битолски надпис
• Кричимски надпис
• Станимашки надпис
• Батошевски надпис
• Надпис на севаст Огнян