Статица

Стàтица^[2] или по-рядко Статища (на гръцки: Μελάς, Мелас, до 1927 година Στάτιστα, Статиста^[3]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Костур, област Западна Македония.

Статица Μελάς
— село —
Музеят на Павлос Мелас
Статица 40.703333, 21.264444 Статица Статица
Страна	Гърция
Област	Западна Македония
Дем	Костур
Географска област	Кореща
Надм. височина	1000[1] m
Население	70 души (2021 г.)
Демоним	Статичѐни
Статица в Общомедия

География

Статица е най-северното село в дема и отстои на 30 километра северно от демовия център Костур и на 15 километра североизточно от Кореща (Неос Икисмос). Разположено е в областта Кореща (Корестия) между разклоненията на планината Вич (Вици) – Лисец, Голината и Лунджер. През Долна Статица минава образуваната от Плинската река и Кутанов трап река Белица, която разделя селото на Одонакна махала и Одовакна махала. В 1940 година горната махала на селото – Горна Статица, е отделена административно като самостоятелно село.

В Статица има Музей на Павлос Мелас. В селото е разположен Статишкият манастир „Свети Илия“.^[4]

История

В Османската империя

Изображение на Светите земи от „Свети Евстатий“ в Статица

В XV век в Стадица са отбелязани поименно 95 глави на домакинства.^[5] В края на XIX век Статица е чисто българско село. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Статича (Statitcha) живеят 900 гърци.^[6] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Статища (Statischta) е посочено като село в Костурска каза с 60 домакинства и 180 жители българи.^[7]

В селото в 70-те години е отворено българско училище. Гръцкият владика пристига в Статица, за да се опита лично да го закрие.^[8]

През 1896 година Гьорче Петров пише, че жителите на Статица са с арнаутски произход, но под влияние на околните села са загубили езика и народността си и се смятат за българи. Две години по-рано 60 от стоте къщи в селото са преминали под ведомството на Българската екзархия.^[9] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Статица има 600 жители българи християни.^[10]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Старица е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак със 120 къщи.^[11]

В 1902 година по гръцки сведения в селото има 100 патриаршистки и 20 екзархийски семейства. След Илинденското въстание цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.^[12] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Статища има 960 българи екзархисти и функционира българско училище.^[13]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като гръцко с 600 жители.^[14] Според Георги Константинов Бистрицки Статица преди Балканската война има 100 български къщи.^[15]

По време на Балканската война един човек от Статица се включва като доброволец в Македоно-одринското опълчение.^[16]

В 1915 година костурчанинът учител Георги Райков пише:

„

3/4 ч. на североизток от с. Кономлати до реката е разположено българското с. Статица с 250 къщи. Селото се дели на две махали: Горна и Долна Статица. Има си българска църква със свещеник поп Христо и българско училище с учител Траян Гаджов от същото село. Населението признава за духовен началник Българския Екзарх Йосиф I и говорят чисто български язик.[17]

“

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Горна и Долна Статица са обозначени като български селища.^[18]

В Гърция

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1927 година селото е прекръстено на Мелас на името на гръцкия андарт Павлос Мелас, убит в селото в 1904 година. Между 1914 и 1919 година 9 души от Статица подават официално документи за емиграция в България, а след 1919 – 3. В селото има 1 политическо убийство.^[14] Емиграцията е много по-голяма, особено в посока отвъд океана.

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Горна Статица има 60 къщи славяни християни, а Долна Статица има 40 къщи славяни християни.^[19]

По време на Гръцката гражданска война селото пострадва силно – 53 души са убити, 66 семейства, общо 186 души се изселват в социалистическите страни, а 154 (или според други данни 135^[14]) деца са изведени от селото от комунистическите части като деца бежанци.^[1]

След войната започва масова емиграция отвъд океана в Австралия, САЩ и Канада.^[1]

Прекръстени с официален указ местности в община Статица на 5 май 1969 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Милкоцес	Μίλκοτσες	Плая Дина	Πλαγιὰ Ντίνα[20]
Чесала[21]	Τσέσαλα	Каливия	Καλύβια[20]	местност във Вич, СИ от Горна Статица[21]
Плитка река	Πλίντσκα Ρέμα	Мела Рема	Μελᾶ Ρέμα[20]	река
Бела малина[21]	Μπέλα Μαλίνα	Врисес	Βρύσες[20]	местност във Вич[21]
Истерно	Ίστερνο	Плая	Πλαγιά[20]
Голината[21]	Γκολίνατα	Гимнотопос	Γυμνότοπος[20]	връх във Вич (1918 m), С от Горна Статица[21]
Буката[21]	Μπούκατα	Оксиес	Οξυές[20]	местност във Вич, СЗ от Статица[21]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	609[1]	550[1]	501[1]	495[1]	233[22]	221[22]	187[22]	114[22]	97[22]	96	88	70

• 
  Икона на Рождество Христово, началото на XIX век
• 
  Експонати от Музея на Павлос Мелас
• 
  Униформа на гръцки андарт. Експонат от Музея на Павлос Мелас
• 
  Експонати от Музея на Павлос Мелас

Личности

Реклама на Васил Димитров от Статица, емигрант в Гранит Сити, Илинойс, „първият българин зъботехник в Америка“

Васил Димитров

Родени в Статица

• Атанас Василев (1882 – ?), български революционер
• Атанас Денев (Данев, 1874 – ?), македоно-одрински опълченец, жител на Черешово, нестроева рота на 9 велешка дружина, ранен на 7 ноември 1912 година^[23]
• Васил Дундас (1923 - ?) македонистки активист в Канада
• Гиро Цапаров, участник в Гражданската война в Гърция, емигрант в Уеланд, Канада
• Доне Кръстев Пазов (1924 - ?), македонистки активист в Австралия, емигрирал с баща си в 1938 година в Нов Южен Уелс
• Илия Димовски (1908 – 1961), комунистически деец от Гърция и Югославия
• Ильо поп Стефо, арестуван през октомври 1903 година, обвинен в „разбойничество“, осъден на 5 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година^[24]
• Константин (Дино) Стерьов – Копелето, ренегат от ВМОРО, гръцки андарт
• Митре Никола, арестуван през октомври 1903 година, обвинен в „разбойничество“, осъден на 5 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година^[24]
• Петре Никола, арестуван през октомври 1903 година, обвинен в „разбойничество“, осъден на 5 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година^[24]
• Ристо Миляновски (р. 1936), писател от Северна Македония
• Танас Наки, арестуван през октомври 1903 година, обвинен в „разбойничество“, осъден на 5 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година^[25]
• Христина Кадзакова (Χριστίνα Καντζάκη), гръцка андартска деятелка, агент от ІІІ ред^[26]

Починали в Статица

• Павлос Мелас (1870 – 1904), гръцки военен, основоположник на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония