Сякавец

Сякавец или Секавец, Саковча, Сякавче (изписване до 1945 Сѣкавецъ, на гръцки: Λιβαδοχώρι, Ливадохори, катаревуса: Λειβαδοχώριον, Ливадохорион, до 1927 година Σακάφτσια, Сакафция или Σακάφτσα, Сакафца^[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, дем Долна Джумая (Ираклия), област Централна Македония и има 560 жители (2001).

Сякавец Στρυμώνικό
Сякавец 41.024722, 23.363333 Сякавец Сякавец
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Дем	Долна Джумая
Географска област	Сярско поле
Надм. височина	11 m
Население	322 души (2021 г.)
Пощенски код	62054
Телефонен код	62054

География

Селото е разположено на 20 километра западно от град Сяр (Серес) и на 17 километра северно от Нигрита, в североизточното подножие на Богданската планина (Вертискос).

История

В Османската империя

През XIX век Сякавец е българско село в Сярска каза на Серския санджак. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Сакафча (Sakaftcha) е посочено като селище в Сярска каза със 75 домакинства, като жителите му са 48 мюсюлмани и 160 българи.^[2] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) пише за Сякавец:

„

Сакафча - чифлик, жителите са християни българи; отстои на 3 часа от Нигрита.[3]

“

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

„

Секафче, на З от Сяр 4 1/2 часа, до реката. Земя блатиста, но твърде плодородна в памук, сусам. Пътят мъчен в дъжделиво време. Гръцка църква. 40 къщи българе.[4]

“

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на XX век Сякавче има 360 жители българи.^[5]

Всички християни от Сякавец са под ведомството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Секавец (Sekavetz) живеят 600 българи патриаршисти гъркомани. В селото има 1 начално гръцко училище с 1 учител и 14 ученици.^[6]

В Гърция

През Балканската война селото е освободено от части на българската армия, но остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 20-те година в селото са заселени гърци бежанци от Турция. Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 44 бежански семейства и 189 души.^[7] В 1927 година селото е прекръстено на Ливадохори.^[8]

През 60-те години на XX век е построена църквата „Света Троица“.^[9]

Прекръстени с официален указ местности в община Сякавец на 6 юли 1968 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Пади бунар[10]	Παντί Μπουνάρ	Палия Вриси	Παληά Βρύση[11]	местност на ССЗ от Сякавец[10]
Нури[10]	Νουρί	Месеон	Μεσαϊον[11]	местност на ССИ от Сякавец по десния бряг на Струма[10]

Личности

Родени в Сякавец

• Ангел Николов (Ангелос Николау) (? - 1906), гръцки ятак на гръцка андартска чета в Македония^[12]
• Георги Фламурев (Георгиос Фламурис), гръцки агент (трети клас) на гръцка андартска чета в Македония^[13]
• Димитър Гогов (р.1936), поет от Северна Македония
• Пасхалис Цянгас (1873 – 1907), гръцки свещеник, капитан на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония

Починали в Сякавец

• Дине Арабаджиев (? - 1908), български революционер

Литература

• Видоески, Божидар. Секавец (Общеславянский лингвистический атлас 113а). Fonološki opisi srpsko hrvatskih, slovenačkih i makedonskih govora ubuhvačenih Opšteslovenskim lingvističkim atlasom. Knjiga I. Sarajevo: Akademija nauka i umjetnosti Bosne i Hercegovine, 1981, стр. 811-816.
• Видоески, Божидар. Говорот на селото Секавец (диј. С'áкавиц). Прилози: Одделение за лингвистика и литературна наука. Македонска академија на науките и уметностите. Скопје, 1990, XV, 1, стр. 41-82.