Татяна Лолова
българска актриса From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Татяна Желязкова Лолова е българска театрална, филмова и телевизионна актриса. Известна е главно с комедийните си роли в киното, театъра, телевизията и радиото.[1]
Remove ads
Детство
Родена е на 10 февруари 1934 г. в град София. Майка ѝ е от руско-украински произход, а баща ѝ Желязко Лолов е счетоводител, а неговият братовчед и съименник е известен театрален актьор в Пловдив.
Кариера
Лолова завършва актьорско майсторство през 1955 г. в класа на професор Стефан Сърчаджиев. Следва заедно с Ицхак Финци, Григор Вачков, Никола Анастасов и други забележителни актьори.
През 1955 – 1956 г. играе в Драматичен театър „Сава Огнянов“ в Русе. През 1957 г. става първата актриса, официално назначена в новоформираната трупа на Сатиричния театър, където играе до 1976 г. Между 1977 и 1989 г. е в Театър „София“, след което се завръща в Сатиричния театър през 1989 г.

Играе и на сцената на Театър 199, където отбеляза 10 години на хитовия моноспектакъл Duende по текстове на Румяна Апостолова, Лорка и др., режисьор Съни Сънински – в историята са записани над 300 изиграни представления в България и чужбина. Лолова играе в спектакъла до 2017 г. В Театър 199 също играе в постановките „Старомодна комедия“ от Алексей Арбузов и „Нищо не помня“ от Артър Милър. Нейните отпечатъци могат да бъдат видени на Стената на славата пред Театър 199.
Тя е актриса с широк диапазон на комедийно-сатиричното изображение – от фарса и буфонадата до гротеската и сатирата. Въпреки хиперболата и иронията, използвани от нея при изграждането на образите, те са правдиви и въздействащи. Играе Агафия Тихоновна („Женитба“, Н. В. Гогол), Татяна Алексеевна („Юбилей“, А. П. Чехов).
Член е на Съюза на българските филмови дейци (1987). Написва автобиографичната книга „1/2 живот“.
Remove ads
Личен живот
Омъжена е 4 години за хидроинженера Евелин Монев преди техния развод.[2]
Лолова е омъжена за Светослав Светославов от 1963 до смъртта му на 26 декември 2018 г.[3] Двамата са родители на Сава Светославов.
Смърт
На 22 март 2021 г. малко след 21 ч., Татяна Лолова почива на 87-годишна възраст от мозъчносъдово заболяване след излекуване от инфекция с Ковид-19 в софийска болница Пирогов.[4]
Погребана е в алеята на творците на Централни софийски гробища.
Награди и отличия
- Заслужил артист (1972).
- Народен артист (1986).
- Орден „Кирил и Методий“ – III степен (1963).
- „Награда на Съюз на артистите в България за женска роля“ за (Лидия Василевна) в постановката „Старомодна комедия“ (1977).
- „Награда на Съюз на артистите в България за женска роля“ за (Уини) в постановката „Щастливи дни“ (1992).
- „Аскеер за женска роля“ за (Уини) в постановката „Щастливи дни“ (1992).
- „III награда за актьорско майсторство“ на I национален преглед на камерните театрални постановки (Враца, 1977).
- Наградата за женска роля за ролята на (Ангелина) във филма „Авантюра“ на фестивала Златната ракла (1992).
- Орден „Стара планина“.
- Награда за цялостно творчество на фестивала „Златна роза“ (Варна, 2017)[5]
Remove ads
Озвучаване
Филмография
Remove ads
Театрални роли
- „Франи Х“ (Фридрих Дюренмат) – Фрида Фюрст
- „Бидерман и подпалвачите“ (Макс Фриш) – Бабет
- „Дон Карлос“ (Фридрих Шилер) – Елисавета
- „Женитба“ (Николай Гогол) – Агафия Тихоновна
- „Много шум за нищо“ (Уилям Шекспир) – Беатриче
- „Дванадесетте стола“ (Илф и Петров) – Грацицуева
- „Човекоядката“ (Иван Радоев) – баба Гена
- „1/2 живот“ (автобиографичен разказ в един разговор с Георги Каприев) (1996).
- „DUENDE“
- „Старомодна комедия“ (Алексей Арбузов)
- „Нищо не помня“ (Артър Милър)
- „Юбилей“ (А. П. Чехов) – Татяна Алексеевна
- „Автобиография“ (1977) (Бранислав Нушич)
Remove ads
Телевизионен театър
- „Братът на Бай Ганя Балкански“ (мюзикъл, 1997) – Мусаллакова
- „Гнездото“ (1997) (Йордан Радичков) – мюзикъл
- „Зелен таралеж“ (1996) (Йордан Радичков) – мюзикъл
- „Големанов“ (по Ст. Л. Костов, сц. и реж. Иван Ничев, 1995) – министершата Илиева
- „Милионерът“ (1988)
- „Ветрилото на лейди Уиндърмиър“ (1988) (Оскар Уайлд)
- „Малка дневна музика“ (1988) (мюзикъл)
- „Пази се от ягуар“ (1988) (мюзикъл)
- „Морската болест“ (1987) (Ст. Л. Костов) - Нона
- „Пресечката“ (1987) (Кольо Георгиев)
- „Приказка за еди кой си“ (1987) (Карел Чапек)
- „Свекърва“ (1986) (от Антон Страшимиров, тв адаптация и режисура Павел Павлов) – Костанда
- „Среднощна история“ (1985) – (Шон О'Кейси)
- „Прах в очите“ (1985) (от Йожен Лабиш, реж. Асен Траянов) – Бланш
- „Строшената делва“ (1984) (Хайнрих фон Клайст)
- „Врабецът“ (1980) (Никола Русев)
- „Прекрасната свинарка“ (1980) (Марти Ларни)
- „Милионерът“ (от Йордан Йовков, реж. Младен Младенов)
- „Фор джентълмен или Смърт в розово“ (1978)
- „Предложението“ (1977) (Георгий Никитин)
- „Професия за ангели“ (1977) (Драгомир Асенов)
- „В люляковата градина“ (1977) (А. Салодар)
- „Зех тъ, Радке, зех тъ!“ (1976) (Добри Войников) – мюзикъл – Мария – Събюва жена и мащеха на Радка
- „Вражалец“ (1976) (Ст. Л. Костов), 2 части, мюзикъл (Втора реализация) – кметицата
- „Нос“ (1975) (Николай Гогол) – Александра Подточина
- „Цар и водопроводчик“ (1974) (Павел Вежинов)
- „Годеж“ (1973) (Алеко Константинов)
- „Българи от старо време“ (1973) (Любен Каравелов) - Либеница
- „Опечалена фамилия“ (1971) (Бранислав Нушич) - Сарка
- „Диалози“ (1970) (Кръстю Пишурка)
- „12 стола“ (1969) (Илф и Петров)
- „Новогодишна шега“ (1969) - Сийка Дормушева
- „Човекът от Ла Манча“ (1968) (Мигел де Сервантес)
- „Заповед за убийство“ (1968) (Робърт Шекли) – кръчмарката Елен, жената на Еди
- „Кучешка огърлица“ (1968)
- „Полунощ след 5 минути“ (1966) (Ян Солович) - пациентка
- „Всекиму заслуженото“ (1966) (Самуел Альошин)
- „Нова година, нови порядки“ - Пиронкова
- Големанов
Звукороли и участия в звукозаписи
- „Книжчице ле моя...“ (1984) (Учтехпром)
Библиография
- Татяна Лолова. 1/2 живот. 6 доп. изд. С., Изток-Запад, 2012.
Източници
Външни препратки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads