Тачо Хаджистоенчев

Тачо Хаджистоенчев Тачев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.^[3]

Тачо Хаджистоенчев
български революционер
Коста Митев, Тачо Хаджистоенчев и четника Б. Вазов[2]
Роден	29 септември 1887 г. Стара Загора, България
Починал	23 ноември 1952 г. (65 г.) София, България
Награди	Военен орден „За храброст“
Тачо Хаджистоенчев в Общомедия

Биография

Тачо Хаджистоенчев e роден на 29 септември 1887 година в Стара Загора. Завършва V клас на старозагорската мъжка гимназия „Иван Вазов“.^[3] По-големият му брат Иван загива през 1902 година като четник при село Ковачево, Разложко. Още 17-годишен Тачо прави опит да се включи в чета, заминаваща за Македония. Молбата му е отхвърлена от Задграничното представителство на ВМОРО с мотива, че е още твърде млад и неопитен. Завършва пети гимназиален клас.

Тачо Хаджистоенчев, Тодор Берберов от Копривщица и Димитър Запрянов.

През ноември 1904 година Тачо Хаджистоенчев се включва в четата на драмския войвода Михаил Даев. Близо две години той обикаля Драмско заедно с Даев и участва в редица сражения с турски потери и гръцки андарти. Секретар е и в четата на Христо Манов.^[4]

Четите на Тачо Хаджистоенчев (седнал в средата с бяла шапка^[5]) и Коста Митев.

Към края на 1906 Тачо се прибира в България, но през пролетта на 1907 отново се връща в Драмско, придружен от приятеля си от Стара Загора Стоян Медникаров. През есента отново се прибира в България, за да отбие редовната си военна служба в 12-и пехотен балкански полк. След казармата започва работа като железопътен работник.

След краха на Хуриета група дейци на ВМОРО, начело с Тодор Александров и Христо Чернопеев започват възстановяването на ВМОРО. Тачо Хаджистоенчев през 1911 година постъпва в четата на Христо Чернопеев. През декември 1911 година Тачо Хаджистоенчев поема ръководството на Организацията в Разложка околия. До Балканската война е разложки войвода, четата му взема активно участие в освобождението на Пиринска Македония.^[3]

Участва в Балканската война в 1912 година като доброволец в Македоно-одринското опълчение и се сражава в четата на Георги Занков, във Втора отделна партизанска рота и във 2 рота на 15 щипска дружина. Носител е на орден „За храброст“ IV степен.^[6] По време на Първата световна война Тачо Хаджистоенчев е взводен командир в 4 пехотен македонски полк^[7][8] от Единадесета пехотна македонска дивизия. Участва в потушаването на Топлишкото въстание като командир на партизански взвод.^[9]

През 20-те години се установява да живее в София, където умира на 23 ноември 1952 година.^[10][3][11]