Димитър Запрянов

Димитър Запрянов е български революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет и на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Одринска Тракия и Македония.^[1]

Тази статия е за българския революционер. За спортиста вижте Димитър Запрянов (джудист).

---

Димитър Запрянов
български революционер
Роден	1883 г. село Караорман, Хасковско, Османска империя
Починал	24 май 1909 г. (26 г.) Кюстендил, Царство България
Димитър Запрянов в Общомедия

Биография

Горе: Стефан Чавдаров, Добри Даскалов, Мише Анчев, Иван Караджов, Димитър Запрянов, Михаил Дорев, Борис Мончев. Среда: Петър Ацев, Петър Кушев, Христо Матов, Тодор Лазаров, Тодор Александров. Долу: Стоян Мишев, Гьошо Илиев, Петко Пенчев, Георги Саракинов и Георги Занков

Димитър Запрянов е роден през 1883 година в хасковското село Караорман. На 28 юли 1902 година е покръстен във ВМОРО заедно с Тане Николов от Марин Чолаков и Стефан Чакъров.^[2] През август 1902 година в Хасково Константин Антонов сформира чета, която е въоръжена от Върховния македоно-одрински комитет и се стреми да отцепи Беломорска Тракия от контрола на ВМОРО. Четата навлиза в Гюмюрджинско и нея са включени Тане Николов, Димитър Запрянов, Марин Чолаков, Дядо Петър, Стефан Чакъров, Недялко Килев, Атанас Тропчов, Симеон Дечев, Стойчо Караиванов и Желю Иванов, братовчед на Константин Антонов.^[3] Заедно с Желю Иванов и Стефан Чакъров заболяват тежко от тропическа малария и са принудени да се оттеглят в България на лечение.^[4]

През следващата година взема участие в Илинденско-Преображенското въстание.^[1]

Прибира се в България и през 1904 година влиза в казармата, за да отбие редовната си военна служба, но през пролетта на 1905 година като войник от 8-а пионерна дружина в Стара Загора дезертира и се присъединява към драмската чета на Михаил Даев.^[1] През декември същата година преминава в новосформираната чета на Христо Манов. Неин район е областта Зъхна, където активно действа гръцката въоръжена пропаганда. Запрянов участва в акциите при Горенци на 24 декември, в Криводол на 17 януари 1906 година, когато са пленени андартският капитан Колуш и двама негови четници, както и в сражението при Пилаф тепе на 12 април, в което загива войводата Христо Манов и четата е поета от Запрянов.

Делегат е на Серския окръжен конгрес на ВМОРО през юли - август 1906 година.^[5]

Тачо Хаджистоенчев, Тодор Берберов от Копривщица и Димитър Запрянов.

Димитър Запрянов (първи), Георги Занков (втори). От останалите двама единият е Марков от Долна Джумая, а другият - Хасарджиев.

Като войвода дава сражение на турците при село Алистрат, а през септември 1906 година при Плевня. През 1907 година влиза с четата си в село Волак, залавя известния гъркоманин Маджир Купчу, организатор на гръцки андартски чети и изпълнява наложената му от Сярското окръжно революционно тяло смъртна присъда. Същата година напада и разбива андартите в гъркоманското Анастасия.

Чета на Димитър Запрянов, 18 юни 1908 година
Номер	Име	Селище	Околия	Забележка
1.	Димитър Запрянов	Караорман	Хасковска
2.	Ст. Чавдаров	Стара Загора	Старозагорска
3.	Ташко Христов	Маловища	Битолска
4.	Никола Георгиев	София
5.	Георги Ангелов	Бутим	Неврокопска
6.	Атанас Г. Сиджема	Т. Пазарджик
7.	Иван Петров	Княжево	Софийска	[6]

През 1908 година Димитър Запрянов е назначен за войвода в Кратовския революционен район, където дава отпор на сръбската пропаганда в Македония. Няколко месеца след обявяването на Младотурската революция се легализира. В изпълнение на решението на Кюстендилския конгрес, Тане Николов заедно с Димитър Запрянов и Иван Москов, на 24 септември 1908 извършва покушение над Яне Сандански в Бошнак хан в Солун. Покушението е неуспешно, но през 1909 година Димитър Запрянов е убит по заповед на Яне Сандански^[7][8] от Какачев.^[9]