Търсие

Тъ̀рсие, още Търсе или Тъ̀рсия (местното произношение на името е с палатализиран с, затова се срещат и днес неправилните изписвания Тъ̀рсье и Тъ̀рсйе, на гръцки: Τρίβουνο, Тривуно, катаревуса: Τρίβουνον, Тривунон, до 1927 година Τύρσια, Тирсия^[1]), е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.

Търсие Τρίβουνο
Старото българско училище в Търсие, построено 1866 година
Търсие 40.74022, 21.29875 Търсие Търсие
Страна	Гърция
Област	Западна Македония
Дем	Лерин
Географска област	Нередска планина
Надм. височина	1551 m
Население	5 души (2001 г.)
Демоним	Търся̀ни
Търсие в Общомедия

География

Църквата „Свети Николай“

Селото е разположено югозападно от демовия център Лерин (Флорина), в източните склонове на Нередската планина (Верно).

История

В Османската империя

В османските данъчни регистри от средата на XV век Търстие е споменато с 32 глави на семейства и трима неженени: Никола, Леко, Гин, Димитри, Петро, Атанас, Коста, Павел, Лиш, Самко, Кирос, Мирали, Бардо, Ковач, Гон, Андрия, Спиро, Тодор, Алекса, Бело, Гин, Дубник, Торник, Раде, Васил, Тодор, Андрия, Никола, Гин, Алекса, Мирче и Йорг, и две вдовици Мара и Мара. Общият приход за империята от селото е 2117 акчета.^[2]

В XIX век Търсие е голямо българско село в Леринска каза на Османската империя. Църквата „Свети Николай“ е от XIX век.^[3] В 1863 година в Търсие е открито първото българско училище в Леринско от светогорския монах Герасим.^[4]

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Терджия (Terdjia) живеят 900 гърци.^[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Търсия (Trsia) е показано като село в Костурска каза с 52 домакинства и 150 жители българи.^[6]

На 25 февруари (или 2 март) 1880 година владиката Иларион Костурски пристига в Търсие и нарежда на селяните да затворят училището и да изгонят българския учител. Селяните отказват и след няколко дни селото е подпалено вероятно от гръцкия андартски капитан Атанасиос Катарахия, като се спасяват само 60 къщи. Учителят, светогорски монах, наклеветен, че е комита, е арестуван и откаран в костурския затвор.^[7] Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.^[8]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Търсье има 960 жители българи християни.^[9]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Търсие е чисто българско село в Леринската каза на Битолския санджак със 160 къщи.^[10]

Цялото село подпомага дейността на ВМОРО. Христо Силянов в „Писма и изповеди на един четник“ пише за Търсье:

„

То е високо планинско село, гранично съ Костурско. Селянитѣ сѫ бедни и отиват на печалба въ Гърция. Марко обича много това село, защото е едно отъ най-добре организиранитѣ и безспорно най-въорѫженото въ Леринско — брои около отъ 200 пушки, които търсяни сѫ купили въ Тесалия и донесли сами на гръбъ при невъобразими рискове и мѫки. Въ Търсье нѣма непокръстени хора, женитѣ и децата не сѫ по-малко предани и усърдни, отколкото мѫжетѣ, за това четницитѣ тамъ могатъ да се движат по улицитѣ и посрѣдъ бѣлъ денъ.[11]

“

Търсенският поп Никола със семейството си. Децата от ляво надясно са: Александър, Борис, Траян, Стоянка, Олга и Лозана. 1910 г.

През май 1902 година в Търсие войска се натъква на нелегалния учител Геле, който е ранен, и изпуска чанта с архив, в който има списъци на въоръжените дейци на ВМОРО и номера на пушките им. За да ликвидира аферата в Търсие отива четата на Марко Лерински, която обаче е обградена в селото и след сражение на 19 май се измъква невредима. Войска от Лерин заема селото и залавя и изтезава 120 души начело с кмета Доне. Открити са 120 пушки, а 40 души от Търсие и Буф са съдени и много от тях осъдени.^[12] Българският търговски агент в Битоля пише на 1 юни 1902 година пише:

„

...числото на арестуваните от с. Търсие възлиза на 117 (сто и седемнадесет) души. Първо гъркоманският свещеник, който тоже е арестуван, а след него и други селяни са изказали къде са били заровени пушките им и властта е намерила повече от стотина пушки „Гра“. До завчера от с Буф са били арестувани двадесет и двама (22) души и се търсили още други, а от село Арменско – двама. На 26 май бил арестуван в Лерин по същата афера и Стефан Чеков от с. Екши Су. От арестуваните от Лерин на 22 май Христо Памбукчията, след като бил разпитан, бил освободен още същия ден, а на 28 същаго били арестувани Мито Георгиев Локман и Ване Ханджията тоже от Лерин.[13]

“

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Търсие (Tarsié) има 1280 българи екзархисти и функционира българско училище.^[14]

По време на Балканската война 2 души от Търсие се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[15]

В 1915 година костурчанинът учител Георги Райков пише:

„

В същата посока по течението на реката на североизток от с. Горна Статица, на около един час нагоре всред едно хълмисто място близо до полите на Бигла планина, е разположено българското село Търсие с около 215 къщи. За духовен началник признаваха Българския Екзарх Йосиф I. Имаха си български църкви с български свещеници поп Стоян Лашко и поп Никола. Имаха си и свои от селото учители: калугера Герасим, първия български учител, когото старите попове се опитваха да удушат, но благодарение на Бога при запушуване на устатат му, ненадейно пристигнал в църквата един селянин и като заварил поповете да го душат, надал глас и се притекъл на помощ за избавление, дошли и други на помощ и тъй едвам избавили своя калугер и учител. Тези попове били подкупени от гръцкия владика. Вторият учител бил Геле войвода. По-забележителни от българските първенци били: Доне Казиов, Митре Зеленков, Вангел Терзията. Борбите в Македония с гърци и подкупени гъркомани били неописуемо тежки.[16]

“

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Търсие е обозначено като българско селище.

В Гърция

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Търсие (Трсје) има 100 къщи славяни християни.^[17]

Прекръстени с официален указ местности в община Търсие на 28 септември 1968 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Голем рид	Γκολμερίτ	Псиловуни	Ψηλοβούνι[18]
Лопсец[19]	Λόπσετς	Лапата	Λάπατα[18]	връх във Вич на И от Търсие и на ССИ от Неред[19]
Точилата[19]	Τοτσίλατα	Странгистири	Στραγγιστήρι[18]	гора във Вич на И от Търсие и на С от Неред[19]
Стойо[19]	Στόγεο	Лабру Капулица	Λάμπρου Καπουλίτσα[18]	връх във Вич на И от Търсие и на СЗ от Неред[19]
Главието[19]	Γκλάβιετο	Кефалари	Κεφαλάρι[18]	връх във Вич на И от Търсие (1674,7 m)[19]
Черешата[19]	Τσερέβατα	Георгиу Карацореу	Γ. Καρατσοραίου[18]	връх във Вич на ИСИ от Търсие[19]
Крушенска[19]	Κρουσένσκα	Ахладорема	Άχλαδόρεμα[18]	река във Вич на З от Търсие[19]
Кория	Κόρια	Дасотон	Δασωτόν[18]
Лесковец[19]	Λόσκοβετς	Фундукиес	Φούντουκιές[18]	местност във Вич на ЮИ от Търсие[19]

Преброявания

• 1940 – 629 жители
• 1951 – 99 жители
• 1961 – 98 жители
• 1971 – 66 жители
• 1981 – 117 жители
• 1991 – 2 жители
• 2001 – 5 жители
• 2011 – 0 жители

Емиграция в Северна Америка

Устав на Търсянското спомогателно дружество „Отец Герасим“, Торонто, 1936

В началото на ХХ век е поставено начало на процеса на изселване на жителите на Търсие в Северна Америка. Според данни на българския търговски агент в Битоля Андрей Тошев към началото на 1904 година за Северна Америка са заминали 28 души.^[20]

През 1914 година жители на Търсие основават Българско икономическо взаимоспомагателно дружество „Отец Герасим“ в Торонто, Канада, чиято цел е подпомагането на преселените жители на селото при болест, злополуки и смърт. В началото на 20-те години преселникът от Търсие Наум Филипов притежава параходна агенция и съдейства на български имигранти при установяването им в Канада.^[21]

Търсиенци се настаняват и в Индиана, САЩ. След Първата световна война българската църковна община в Индианаполис се помещава в народен дом, подарен от Яне Кръстев от Търсие и Кр. Кузманов от Битоля.^[22]

Личности

Родени в Търсие

Сотир Утовски – Кадраджията

Реклама на Македонобългарската параходна агенция на Наум Филипов (Наум Филипс) от Търсие, емигрант в Торонто, 1922 г.

• Андон Янев Пеев (1879 – след 1943), български революционер от ВМОРО
• Атанас Янев, български революционер от ВМОРО, четник на Христо Цветков^[23]
• Борис Попов (1906 – 1994), български комунистически деец, интербригадист и дипломат
• Ване Пейов (1901 – 1949), гръцки комунист, войник на ДАГ, загинал в битката за Негуш^[24]
• Геле Търсиянски (? – 1903), български революционер, по-късно андарт
• Георги Нано, македонистки активист в Куинбиан, Австралия
• Герасим Калугера (1823/24 – 1889), български духовник и просветен деец
• Дина Ничова Пеова, участничка в Гражданската война на страната на ДАГ, след разгрома емигрантка в Ташкент
• Доне Гоце, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен като „един от българските бунтовници, организирани с цел да го нарушат порадъка, ранил Яни Трайче от Търсие“, осъден от Извънредния съд на 5 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година^[25]
• Илия Саров (1870 – 1923), деец на ВМОРО, войвода на селската чета по време на Илинденско-Преображенското въстание^[26]
• Коле Ничов - Търсиянски, македонистки активист в Австралия, деец на МАНС
• Кръсто Димов, гръцки комунист, войник на ДАГ, емигрант в СССР
• Ламбро Филев (? – 1903), деец на ВМОРО, загинал на 23 април 1902 година при обсадата на търсиянската чета в Търсие^[27]
• Насе Коле Ничов (? - 1948, Орлово), участник в Гражданската война на страната на ДАГ
• поп Никола Попов (? – 1916), български свещеник и революционер
• Паско Ничов, български революционер и емигрантски деец
• Петър Саров (1881 – 1946), български революционер от ВМОРО, четник на Тане Николов,^[28] емигрант в Торонто, Канада
• Петър Христов Попконстантинов (1872 – след 1943), български революционер
• Сотир Утовски – Кадраджията, османски и гръцки фотограф
• Фоти Стоянов, деец на ВМОРО, войвода на четата от Търсие по време на Илинденско-Преображенското въстание^[29][30]
• Христо Апостолов, войвода на ВМОРО
• Христо П. Дерлевски (Дервелски, Дърлевски, 1874 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина^[31]
• Христо Янев (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, емигрант в Америка, Нестроева рота на 9 велешка дружина^[32]

Починали в Търсие

• Кочо Цонков (1866 – 1906), български хайдутин и революционер

Външни препратки

• „Спомени по Възраждането в Костурско; по Възраждането на с. Търсье, Леринско“ статия от Търпо Поповски от с. Косинец, Костурско, публикувана във в. „Глас/Вести“, Цариград, 1912 г.
• Запис на диалекта на Търсие, Леринско:
• Коце Саров от с. Търсие, Леринско, Егейска Македония – „Спомени за Илия Саров“, публикувано във в-к „Македонска трибуна“, год. 34, бр. 1717, Индианаполис, САЩ, 25 февруари 1960 година