Формула Е 2016/2017

Сезон 2016/17 е третият във Формула Е. Той започва на 8 октомври 2016 г. в Хонконг и завършва на 30 юли 2017 г. в Монреал, Канада.^[1] Календарът се състои от 12 състезания, в които десет отбора и 20 пилота си оспорват победата. С надпреварата в Маракеш, Мароко, Формула Е за първи път стъпва в Африка,^[2] дебютни са и състезанията по улиците на Хонконг, Ню Йорк и Монреал. Ягуар се завръща със заводски отбор в моторните спортове за първи път от 12 години.^[3] Себастиен Буеми не успява да защити шампионската си титла и остава на второ място в класирането, а шампион става Лукас ди Граси. При отборите Рено е.Дамс печели трета поредна титла.

Формула Е сезон 2016/2017
предишен: 2015/16	следващ: 2017/18

Лукас ди Граси - шампион при пилотите

Рено е.Дамс - шампион при отборите

Промени в правилата

Технически регламент

Новите акумулаторни батерии, разработени от Уилямс имат повишен капацитет на презареждане - 150 кВ, с 50 кВ повече от предишните.^[4] Това дава възможност за повече и по-различни състезателни стратегии. Планираното за този сезон увеличение на мощността в състезателен режим от 200 на 250 кВ е отложено за сезон Формула Е 2018/2019.^[5] Новите батерии са с 30 кг по-тежки от старите и вече тежат 230 кг, но максимално допустимото тегло на болида пада от 888 на 880 кг.^[6] Мишлен разработва нови гуми за всякакви атмосферни условия, които са по-леки и с по-малко съпротивление при движение и достигат оптималната работна температура по-бързо.^[4] Има и промени и в дизайна на болида, като най-отчетлив е новият външен вид на предното крило, което изглежда по-агресивно и по-футуристично. Зад промяната не се крият технически причини, свързани с аеродинамиката и притискането на болида, а чисто естетични – за да се отличават болидите от останалите от други серии и за да се наблегне на иновативността на Формула Е.^[4]

Спортен регламент

От този сезон за най-бърза обиколка по време на състезанието се присъжда една (вместо две) точка. Това решение е взето след като развието на класирането в изминалия сезон води до там, че шампионската титла зависеше от това кой измежду Себастиен Буеми и Лукас ди Граси ще запише най-бърза обиколка в последния старт от сезона, а според организаторите не може шампионската титла в надпревара с 11 старта да се решава посредством една обиколка.^[7]

Първите десет пилоти в крайното класиране получават точки, валидни за суперлиценза, необходим за участие във Формула 1, а не както дотогава – само шампиона във Формула Е автоматично да получи суперлиценз.

Друга провяна в спортния регламент е т. нар. power ramping down – постепенно падане на мощността на батерията до 0 кВ, в случай че пилотът е надвишил максимално допустимото количество енергия.^[4]

Календар

Сезон 2016/2017 се състои от дванадесет старта в девет държави между 8 октомври 2016 г. и завършва 30 юли 2017 г. Календарът е одобрен от ФИА на 28 септември 2016 г.^[8] В сравнение с предишния сезон, от него отпадат стартовете в Пекин, Путраджая, Пунта дел Есте, Лонг Бийч и Лондон, както и отмененото състезание в Москва. В календара след предвиденото редуване на старт от Формула Е с провеждащото се в четни години Историческо Гран При се завръща Монако. Място в календара най-сетне намира Хонконг, след като възможен старт в града е обсъждан още за дебютния сезон на Формула Е.^[9] Дебютният старт на сериите на африканския континент - в Маракеш, е насрочен да съвпадне с провеждащата се в града Световна конференция за климата на ООН.^[8] Двата старта в Ню Йорк съвпадат с 6-те часа на Нюрбургринг, част от календара на Световния шампионат за издръжливост, като това води до сериозни полемики заради негласното споразумение между шефовете на Формула Е и СШЕ, стартове от двете серии да не се провеждат по едно и също време заради участието на някои пилоти - сред които и претендентът за титлата във Формула 1 Себастиен Буеми, и в двете серии.^[10] Предварителните разговори за старт в Монреал датират от края на 2014 г.^[11] Първоначално в календара е заложен и старт в Брюксел, но белгийската администрация на успява да намери подходящо място за провеждането му и вместо в белгийската столица, в Берлин се провежда допълнителен кръг.^[12]

Кръг	еПри	Държава	Писта	Дължина	Дата	Трасе
1	Хонконг еПри	Хонконг	Хонконг Сентръл Харбърфронт Сиркуит	1,86 км	9 октомври 2016
2	Маракеш еПри	Мароко	Мулай Ел Хасан	3 км	12 ноември 2016
3	Буенос Айрес еПри	Аржентина	Пуерто Мадеро Стрийт Сиркуит	2,4 км	18 февруари 2017
4	Мексико Сити еПри	Мексико	Аутодромо Ерманос Родригес	2,1 км	1 април 2017
5	Монако еПри	Монако	Монте Карло	1,765 км	13 май 2017
6	Париж еПри	Франция	Сиркуит дез Инвалид	1,93 км	20 май 2017
7	Берлин еПри	Германия	Летище Темпелхоф	2,277 км	10 юни 2017
8					11 юни 2017
9	Ню Йорк еПри	САЩ	Бруклин Стрийт Сиркуит	1,953 км	15 юли 2017
10					16 юли 2017
11	Монреал еПри	Канада	Монреал Стрийт Сиркуит	2,745 км	29 юли 2017
12					30 юли 2017
Източник:[12]

Отбори и пилоти

Мястото на отказалия се по време на сезон 2015/2016 отбор на Трули ГП е заето от Ягуар Рейсинг, като името на отбора е Панасоник Ягуар Рейсинг.^[13] След края на сезона Тим Агури също прекратява участието си във Формула Е и неговият лиценз е продаден на Чайна Медия Кепитъл, която основава нов отбор под името Тачита.^[14] След като подписва четиригодишен договор за сътрудничество със стартъп компанията Фарадей Фючър, Драгън Рейсинг променя името си на Фарадей Фючър Драгън Рейсинг.^[15]

При пилотите също има промени. Шампионът в Европейския шампионат на Формула 3 за 2015 г. Феликс Розенквист заема мястото на Бруно Сена в Махиндра Рейсинг, след като бразилецът решава да се съсредоточи изцяло върху Световния шампионат за издръжливост.^[16] Майк Конуей от Венчъри Формула Е също решава да се посвети на състезанията за издръжливост и на негово място е привлечен пилотът от ДТМ Маро Енгел.^[17] Трикратният шампион в Световния шампионат за туристически автомобили Хосе Мария Лопес замества напусналия в посока Тачита Жан-Ерик Верн в тима на DS Върджин Рейсинг.^[18] Дебют във Формула Е правят и пилотите на Ягуар Рейсинг Мич Евънс и Адам Керъл.^[19] Бившият пилот на Тим Агури Антонио Феликс да Коща подписва договор с Амлин Андрети, заемайки мястото на Симона де Силвестро.^[20]

След началото на сезона също има рокади припилотите. Бившият пилот на Заубер Ф1 и Хаас във Формула 1 Естебан Гутиерес заема мястото на представящия се под очакванията Ма Кингхуа в отбора на Тачита.^[21] Гутиерес обаче участва само в три състезания, тъй като след старта в Париж замества контузения пилот на Дейл Койн Рейсинг Себастиан Бурде в Индикар, като мястото на Гутиерес е заето от досегашния пилот на Венчъри Формула Е Стефан Саразен.^[22] Овакантеното място във Венчъри заема Том Дилман.^[23] Лоик Дювал от Фарадей Фючър Драгън Рейсинг и Маро Енгел от Венчъри Формула Е пропускат старта в Париж заради ангажимент в ДТМ и техните места са заети съответно от Майк Конуей и Том Дилман.^[24][25] Себастиен Буеми от Рено е.дамс и Хосе Мария Лопес от DS Върджин Рейсинг пропускат двата старта в Ню Йорк заради участието си на 6-те часа на Нюрбургринг, като на тяхно място стартират Пиер Гасли и Алекс Лин.^[26][27]

Отбор	Конструктор	Двигател	№	Пилоти	Кръгове	Собственик	Снимка
АБТ Шефлер Ауди Спорт	Спарк-АБТ Спортслайн	АБТ Шефлер FE02	11	Лукас ди Граси	1 – 12	Ханс-Юрген Абт
			66	Даниел Абт	1 – 12
Амлин Андрети	Спарк-Андрети	ATEC-02	27	Робин Фрайнс	1 – 12	Майкъл Андрети
			28	Антонио Феликс да Коща	1 – 12
Венчъри Формула Е	Спарк-Венчъри	Венчъри VM200-FE-02	4	Стефан Саразен	1 – 6	Леонардо ди Каприо Гилдо Паланка Пастор
				Том Дилман	7 – 12
			5	Маро Енгел	1 – 5, 7 – 12
				Том Дилман	6
DS Върджин Рейсинг	Спарк-Ситроен	Върджин DSV-02	2	Сам Бърд	1 – 12	Върджин Груп Ричард Брансън
			37	Хосе Мария Лопес	1 – 8, 11 – 12
				Алекс Лин	9 – 10
Махиндра Рейсинг	Спарк-Махиндра	Махиндра М3ЕЛЕКТРО	19	Феликс Розенквист	1 – 12	Ананд Махиндра
			23	Ник Хайдфелд	1 – 12
НекстЕВ НИО	Спарк-НЕКСТЕВ	НЕКСТЕВ ТСР ФормулаЕ 002	3	Нелсиньо Пикет	1 – 12	Стивън Лу
			88	Оливър Търви	1 – 12
Панасоник Ягуар Рейсинг	Спарк-Ягуар	Ягуар I-Type 1	20	Мич Евънс	1 – 12	Ягуар
			47	Адам Керъл	1 – 12
Рено е.дамс	Спарк-Рено	Рено Z.E.16	8	Никола Прост	1 – 12	Жан-Пол Дрио Ален Прост
			9	Себастиен Буеми	1 – 8, 11 – 12
				Пиер Гасли	9 – 10
Тачита	Спарк-Рено	Рено Z.E.16	25	Жан-Ерик Верн	1 – 12	Чайна Медия Кепитъл
			33	Ма Кингхуа	1 – 3
				Естебан Гутиерес	4 – 6
				Стефан Саразен	7 – 12
Фарадей Фючър Драгън Рейсинг	Спарк-Пенске	Пенске 701-EV	6	Лоик Дювал	1 – 5, 7 – 12	Джей Пенске
				Майк Конуей	6
			7	Жером Д'Амброзио	1 – 12

Резултати

Кръг	еПри	Победител	Отбор	Пол позиция	Най-бърза обиколка	Доклад
1	Хонконг[28]	Себастиен Буеми	Рено е.дамс	Нелсиньо Пикет	Феликс Розенквист	Доклад
2	Маракеш[29]	Себастиен Буеми	Рено е.дамс	Феликс Розенквист	Лоик Дювал	Доклад
3	Буенос Айрес[30]	Себастиен Буеми	Рено е.дамс	Лукас ди Граси	Феликс Розенквист	Доклад
4	Мексико Сити[31]	Лукас ди Граси	АБТ Шефлер Ауди Спорт	Оливър Търви	Себастиен Буеми	Доклад
5	Монте Карло[32]	Себастиен Буеми	Рено е.дамс	Себастиен Буеми	Сам Бърд	Доклад
6	Париж[33]	Себастиен Буеми	Рено е.дамс	Себастиен Буеми	Сам Бърд	Доклад
7	Берлин[34][35]	Феликс Розенквист	Махиндра Рейсинг	Лукас ди Граси	Мич Евънс	Доклад
8		Себастиен Буеми	Рено е.дамс	Феликс Розенквист	Маро Енгел
9	Ню Йорк[36][37]	Сам Бърд	DS Върджин Рейсинг	Алекс Лин	Маро Енгел	Доклад
10		Сам Бърд	DS Върджин Рейсинг	Сам Бърд	Даниел Абт
11	Монреал[38][39]	Лукас ди Граси	АБТ Шефлер Ауди Спорт	Лукас ди Граси	Лоик Дювал	Доклад
12		Жан-Ерик Верн	Тачита	Феликс Розенквист	Никола Прост

FanBoost

Кръг	еПри	Първи	Втори	Трети
1	Хонконг[40]	Себастиен Буеми	Лукас ди Граси	Хосе Мария Лопес
2	Маракеш[41]	Даниел Абт	Себастиен Буеми	Лукас ди Граси
3	Буенос Айрес[42]	Себастиен Буеми	Лукас ди Граси	Даниел Абт
4	Мексико Сити[43]	Даниел Абт	Лукас ди Граси	Себастиен Буеми
5	Монако[44]	Себастиен Буеми	Стефан Саразен	Лукас ди Граси
6	Париж[45]	Себастиен Буеми	Лукас ди Граси	Даниел Абт
7	Берлин	Даниел Абт	Себастиен Буеми	Лукас ди Граси
8		Даниел Абт	Себастиен Буеми	Лукас ди Граси
9	Ню Йорк[46][47]	Даниел Абт	Лукас ди Граси	Жан-Ерик Верн
10		Лукас ди Граси	Ник Хайдфелд	Даниел Абт
11	Монреал[48][49]	Лукас ди Граси	Жан-Ерик Верн	Себастиен Буеми
12		Лукас ди Граси	Даниел Абт	Себастиен Буеми

Класиране

Класиране при пилотите

№ Пилот ХКГ МАР БУЕ МЕК МОН ПАР БЕР БЕР НЙС НЙС МРЛ МРЛ Точки 1 Лукас ди Граси 2* 5* 3* 1* 2* Ret* 2* 3* 4* 5* 1* 7* 181 2 Себастиен Буеми 1* 1* 1* 13* 1* 1* DSQ* 1* DSQ* 11* 157 3 Феликс Розенквист 15 3 18 16† 6 4 1 2 15 2 9 2 127 4 Сам Бърд 13 2 Ret 3 Ret 16 7 7 1 1 5 4 122 5 Жан-Ерик Верн Ret 8 2 2 Ret Ret 8 6 2* 8 2* 1 117 6 Никола Прост 4 4 4 5 9 5 5 8 8 6 6 Ret 93 7 Ник Хайдфелд 3 9 15 12 3 3 3 10 Ret 3* Ret 5 88 8 Даниел Абт Ret 6* 7* 7* 7 13†* 6* 4* 14†* Ret* 4 6* 67 9 Хосе Мария Лопес Ret* 10 10 6 Ret 2 4 5 Ret 3 65 10 Стефан Саразен 10 12 12 15 15†* 10 11 14 3 12† 3 8 36 11 Нелсиньо Пикет 11 16 5 9 4 7 12 12 11 16† 13 16 33 12 Оливър Търви 8 7 9 Ret 13† 12 10 9 6 14 15 17 26 13 Робин Фрайнс 6 11 14 11 12 6 17 18 9 9 8 13 24 14 Мич Евънс Ret 17 13 4 10 9 Ret 17 NC Ret 7 12 22 15 Лоик Дювал 14 18 6 Ret NC 15 Ret 5 13† Ret 19† 20 16 Пиер Гасли 7 4 18 17 Маро Енгел 9 NC NC Ret 5 9 NC NC Ret 12 18 16 18 Жером Д'Амброзио 7 13 8 14 Ret Ret 13 13 Ret 10 11 13 13 19 Том Дилман 8 18 15 13 7 10 10 12 20 Антонио Феликс да Коща 5 Ret 11 Ret 11 Ret 16 11 12 15 14 15 10 21 Адам Керъл 12 14 17 8 14 15 14 16 10 11 16 14 5 22 Естебан Гутиерес 10 18 11 5 23 Алекс Лин Ret Ret 3 24 Майк Конуей 14 0 25 Ма Кингхуа Ret 15 16 0

Цвят Резултат Злато Победител Сребро 2-ро място Бронз 3-то място Зелено Взима точки Синьо Не взима точки/NC Лилаво Не завършва (Ret) Червено Не се класира (DNQ) Черно Дисквалифициран (DSQ) Бяло Не стартира (DNS) Празно Не участва Контузен (INJ) Изключен (EX) Удебелено Пол позиция Наклонено Най-бърза обиколка * FanBoost † Не е завършил състезанието, но е класиран, защото е покрил 90% от дистанцията

Класиране при отборите

№	Пилот	ХКГ	МАР	БУЕ	МЕК	МОН	ПАР	БЕР	БЕР	НЙС	НЙС	МРЛ	МРЛ	Точки
1	Рено е.дамс	37	37	37	11	30	38	10	29	10	20	8	1	268
2	АБТ Шефлер Ауди Спорт	18	18	24	31	24	0	29	27	12	11	40	14	248
3	Махиндра Рейсинг	16	20	1	0	23	27	40	22	0	33	2	31	215
4	DS Върджин Рейсинг	0	19	1	23	1	19	18	16	28	28	10	27	190
5	Тачита	0	4	18	19	4	0	4	8	33	4	33	29	156
6	НекстЕВ НИО	7	6	12	5	12	6	1	2	8	0	0	0	59
7	Амлин Андрети	18	0	0	0	0	8	0	0	2	2	4	0	34
8	Фарадей Фючър Драгън Рейсинг	6	1	12	0	0	0	0	0	10	1	1	2	33
9	Венчъри Формула Е	3	0	0	0	10	5	2	1	1	6	1	1	30
10	Панасоник Ягуар Рейсинг	0	0	0	16	1	2	1	0	1	0	6	0	27