Формула Е 2017/18
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Сезон 2017/18 е четвъртият във Формула Е. Започва на 2 декември 2017 г. в Хонконг и ще завърши на 29 юли 2018 г. в Монреал, Канада.[1] Календарът се състои от 14 състезания, в които десет отбора и 20 пилота си оспорват победата. За първи път стартове от Формула Е ще се провеждат в Сантяго, Сао Пауло, Рим и Цюрих.[1][2]
| Формула Е сезон 2017/2018 | |
| предишен: 2016/17 | следващ: 2018/19 |
Remove ads
Промени в правилата
Технически регламент
Мощността на акумулаторните батерии в състезателен режим е увеличена от 170 на 180 кВ,[3] а капацитетът на презареждане – 150 на 200 кВ.[4]
Спортен регламент
Точката, която се дава за най-бърза обиколка, ще бъде присъждана само на един от пилотите, завършили на едно от първите десет места. Промяната се прави, за да се пресече практиката пилотите в дъното на класирането да пренебрегват опитите да се изкачат нагоре в класирането и по този начин да влязат в зоната на точките за сметка и вместо това да се концентрират върху опитите за записване на най-бърза обиколка, която ще им донесе една точка – във всеки един кръг от сезон 2016/17 записалият най-бърза обиколка пилот финишира извън топ 12 или въобще не финишира.[3]
От този сезон при „двойните“ стартове (например в Хонконг) няма да се провежда втора свободна тренировка преди второто състезание.[4]
По време на сезона отборите ще имат право да провеждат тестове в два дни, като единият ден болидите могат да бъдат управлявани само от новобранци.[4]
Remove ads
Календар
Сезон 2017/18 се състои от четиринадесет старта в единасет държави между 2 декември 2017 г. и 29 юли 2018 г.[5] В сравнение с предишния сезон, от все още не окончателно одобрения от ФИА календар отпадат стартовете в Буенос Айрес и Монако (заради редуването на този старт с провеждащото се в четни години Историческо Гран При на Монако). За старта в Германия най-вероятните кандидати са Берлин и Мюнхен,[6] а след обявяването на одобрената версия на календара на 21 септември става ясно, че изборът пада на Берлин, а освен това последният „нов адрес“ е Цюрих.[7] Стартът в Цюрих е първата автомобилна надпревара в Швейцария от 1954 г. насам, след като през 2015 г. е прието изключение от забраната за провеждане на такива състезания, отнасящо се до напълно електрически автомобили.[2] С кръговете в Чили, Бразилия, Италия и Швейцария Формула Е стъпва в общо 18 държави от първия си сезон насам.[5] На 30 ноември е обявено, че стартът в Сао Пауло ще бъде отложен за сезон 2018/19, тъй като течащата към този момент приватизация на земята в района ще доведе до проблеми и забавяне на планирането на надпреварата,[8] като впоследствие става ясно, че Пунта дел Есте в Уругвай (домакин на стартове от първите два сезона) ще замени бразилския град.[9] От календара отпада и Монреал заради растящите разходи за провежедането на старта,[10] а след слухове за замяна на тези два кръга с допълнителен в Рим, състезание в Бирмингам или на Норисринг в Нюрнберг, в крайна сметка е взето решение календарът да бъде намален на 12 състезания.[11]
.svg)
Remove ads
Отбори и пилоти
През този сезон отборите остават същите, но с известни промени в структурата и имената на някои от тях. Ауди поема АБТ Шефлер Ауди Спорт като свой заводски отбор и тимът вече се нарича Ауди Спорт АБТ Шефлер.[12] Фарадей Фючър Драгън Рейсинг се връща към старото си име Драгън Рейсинг, но сътрудничеството с Фарадей Фючър продължава.[13] Амлин Андрети също се връща към старото си име Андрети Формула Е, а от НекстЕВ НИО отпада НекстЕВ.
Драгън Рейсинг е първият отбор, който обявява своите пилоти за четвъртия сезон на Формула Е, като към Жером Д'Амброзио се присъединява Нил Джани (шампион за 2016 г. в Световния шампионат за издръжливост и победител в 24-те часа на Льо Ман през същата година), който заема мястото на Лоик Дювал.[14] Алекс Лин, който през сезон 2016/17 замества Хосе Мария Лопес в два старта, сменя за постоянно аржентинеца в DS Върджин Рейсинг.[15] Шампионът от сезон 2014/15 Нелсиньо Пикет преминава в екипа на Панасоник Ягуар Рейсинг.[16] Мястото на Стефан Саразен в Тачита заема дебютантът във Формула Е Андре Лотерер, шампион за 2012 г. в Световния шампионат за издръжливост трикратен победител в 24-те часа на Льо Ман.[17] Втори пилот в НИО Формула Е става Лука Филипи.[18] В лицето на Едоардо Мортара, шампион във Формула 3 Евро серии, Венчъри привлича втори пилот на Мерцедес в ДТМ след Маро Енгел.[19] В началото на ноември е заето и последното вакантно място - пилотът на БМВ в ДТМ Том Бломквист замества Робин Фрийнс в отбора на Андрети Аутоспорт.[20]
За единствените стартове в Азия японският спонсор на Андрети Аутоспорт MS&AD Иншурънс желае за отбора да кара азиатски пилот и затова в Хонконг мястото на Бломквист заема бившият пилот на Тойота, Заубер и Катерам Камуи Кобаяши.[21] Бломквист се състезава за тима до състезанието в Берлин, когато решава да се съсредоточи върху Световния шампионат за издръжливост и бива заменен от Стефан Саразен.[22] След слабото начало в Хонконг Нил Джани също напуска Формула Е, за да се съсредоточи върху стартовете от Световния шампионат за издръжливост, а неговото място в Драгън Рейсинг заема Хосе Мария Лопес.[23] Заради ангажименти в ДТМ Едоардо Мортара пропуска стартовете в Берлин и Ню Йорк, а негов заместник във Венчъри е Том Дилман.[24] За старта в Париж Ма Кингхуа заменя Лука Филипи в отбора на НИО Формула Е, а в последния старт от сезона - другия пилот Оливър Търви.[25]
Remove ads
Резултати
Бележки:
- 1 – Точката за най-бърза обиколка е присъдена на Даниел Абт, защото Жером Д'Амброзио финишира извън първите десет.
- 2 – Точката за най-бърза обиколка е присъдена на Феликс Розенквист, защото Лукас ди Граси финишира извън първите десет.
- 3 – Точката за най-бърза обиколка е присъдена на Даниел Абт, защото Феликс Розенквист финишира извън първите десет.
FanBoost[38]
Remove ads
Класиране
Класиране при пилотите
Класиране при отборите
Remove ads
Източници
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads