Целокупна България (1941 – 1944)

„Целокупна България“ (изписване до 1945 година: „Цѣлокупна България“) е български вестник, излизал от 24 май 1941 до 31 август 1944 година^[1] в Скопие по време на Българското управление във Вардарска Македония.

Вижте пояснителната страница за други значения на Целокупна България.

---

„Целокупна България“ „Цѣлокупна България“
Брой от 13 януари 1942 година
Информация
Вид	всекидневник
Начало	24 май 1941 година
Край	31 август 1944 година
Цена	1 лев, годишен абонамент 250 лева
Редактор	Никола Коларов, Стоян Бояджиев
Главен редактор	Георги В. Георгиев
Език	български
Политически	монархически
Тираж	5000
Свързани вестници	„Беломорие“, „Беломорска България“, „Български запад“, „Български юг“, „Беломорска Тракия“, „Западна България“, „Пелистерско ехо“
Целокупна България в Общомедия

Основен български всекидневник в новоосвободените български земи в Македония.^[2]

Директор на вестника е Никола Коларов^[3][4]. Редактори са Стоян Г. Бояджиев (завеждащ външнополитическите и идеологическите въпроси), Аспарух Миников (завеждащ вътрешните въпроси), Стоян Марков Бояджиев (завеждащ културния отдел), Георги Георгиев. В 1942 година Стоян Г. Бояджиев напуска вестника.^[5] От брой 895 (1944 г.) като главен редактор е отбелязан Георги Георгиев.^[3]

Годишнина	Броеве	Дата
I	1 – 181	24 май 1941 – 31 декември 1941
II	182 – 478	3 януари 1942 – 31 декември 1942
III	479 – 778	3 януари 1943 – 31 декември 1943
IV	799 – 972	1 февруари 1944 – 31 август 1944

Вестникът се печата в Скопие, в печатница Крайничанец в тираж от 5000 броя. Излиза всяка сутрин. От брой 539 директор е Никола Коларов, а редактор е Г. В. Георгиев, който от брой 895 е главен редактор. Брой 611 е посветен на борческото и героично минало на Куманово и Кумановско; 629 - на Кочани и Кочанско; 641 - на Св. Никола и Овчеполието; 647 - на Крушево и Крушевско и брой 743 е посветен на Щип и Щипско. Притурката към брой 594 е посветена на Коста Ципушев.

Вестник „Целокупна България“ е обществено-политически и информационен всекидневник. Стои на монархически позиции и е близък до михайловистките среди на ВМРО. Публикува статии из историята на македонските движения, както и биографски и краеведски материали. Сред сътрудниците на вестника са доктор Константин Станишев, доктор Иван Пенаков, доктор Иван Дуйчев, Симеон Радев, Христо Вакарелски, Христо Бръзицов, Петър Горянски, Александър Добринов, Димитър Талев, Христо П. Капитанов и други.^[3]